Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.12
Деванагари
छिन्नान्यधीरधिगतात्मगतिर्निरीह-
स्तत्तत्यजेऽच्छिनदिदं वयुनेन येन ।
तावन्न योगगतिभिर्यतिरप्रमत्तो
यावद्गदाग्रजकथासु रतिं न कुर्यात् ॥ १२ ॥
स्तत्तत्यजेऽच्छिनदिदं वयुनेन येन ।
तावन्न योगगतिभिर्यतिरप्रमत्तो
यावद्गदाग्रजकथासु रतिं न कुर्यात् ॥ १२ ॥
Стих
чхинна̄ня-дхӣр адхигата̄тма-гатир нирӣхас
тат татядже 'ччхинад идам̇ ваюнена йена
та̄ван на йога-гатибхир ятир апраматто
я̄вад гада̄граджа-катха̄су ратим̇ на куря̄т
тат татядже 'ччхинад идам̇ ваюнена йена
та̄ван на йога-гатибхир ятир апраматто
я̄вад гада̄граджа-катха̄су ратим̇ на куря̄т
Дума по дума
чхинна — отделени; аня-дхӣх̣ — всички други житейски концепции (телесната концепция за живота); адхигата — твърдо убеден; а̄тма-гатих̣ — крайната цел на духовния живот; нирӣхах̣ — освободен от желания; тат — това; татядже — изостави; аччхинат — бе прекъснал; идам — това; ваюнена — със знание; йена — чрез което; та̄ват — докато; на — никога; йога-гатибхих̣ — заниманията с мистична йога; ятих̣ — занимаващият се; апраматтах̣ — без илюзии; я̄ват — докато; гада̄граджа — на Кр̣ш̣н̣а; катха̄су — думите; ратим — влечение; на — никога; куря̄т — правят.
Превод
Когато напълно се освободи от телесните житейски представи, Маха̄ра̄джа Пр̣тху осъзна Бог Кр̣ш̣н̣а, който в образа си на Парама̄тма̄ се намира в сърцето на всеки. Тъй като получаваше от Бога всички наставления, които му бяха необходими, царят изостави процесите на йога и гя̄на. Той загуби всякакъв интерес към заниманията с йога и гя̄на, защото ясно осъзна, че преданото служене за Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на живота и че докато йогӣте и гя̄нӣте не развият влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄ (повествованията за Кр̣ш̣н̣а), никога няма да се освободят от илюзиите си за природата на битието.
Пояснение
Хората, които са във властта на телесните житейски представи, изпитват интерес към многобройните методи за постигане на себепознание, такива като процеса на мистичната йога или спекулативните философски системи. Но когато човек проумее, че крайната цел на живота е да се върнем при Кр̣ш̣н̣а, той осъзнава присъствието на Кр̣ш̣н̣а във всяко сърце и затова се стреми да помогне на всички, които искат да развият в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание. В действителност способността на човека да постигне най-висшето съвършенство се определя от желанието му да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Затова в тази строфа се казва: я̄вад гада̄граджа-катха̄су ратим̇ на куря̄т. Човек може да се занимава с йога или да се отдава на философски разсъждения, но докато не развие влечение към Кр̣ш̣н̣а и неговите забавления и дейности, той няма да постигне освобождение.
Когато стигнал до преданото служене, Маха̄ра̄джа Пр̣тху загубил всякакъв интерес към заниманията с гя̄на и йога и ги изоставил. Това е равнището на чистото предано служене, което Рӯпа Госва̄мӣ описва по следния начин:
аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
Истинска гя̄на означава да проумеем, че живото същество е вечен слуга на Бога. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (7.19), човек постига това знание след много, много животи: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Когато стане парамахам̇са, той осъзнава докрай, че Кр̣ш̣н̣а е всичко: ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣. Този, който наистина е разбрал, че Кр̣ш̣н̣а е всичко и че да постигнеш Кр̣ш̣н̣а съзнание, означава да постигнеш най-висшето съвършенство в живота, става парамахам̇са, или маха̄тма̄. Такава личност се среща много рядко. Парамахам̇са, чистият предан, не изпитва влечение към хат̣ха йога или умозрителното философстване. Неговото единствено желание е да отдава на Бога чисто предано служене. Ако човек ревностно е следвал процесите на гя̄на и йога, понякога той се опитва да съвмести преданото служене с подобни занимания, но щом достигне равнището на чистото предано служене, той изоставя всички други методи за себепознание. С други думи, който дълбоко и необратимо е осъзнал, че Кр̣ш̣н̣а е най-висшата цел, загубва всякакъв интерес към заниманията с мистична йога и към спекулативното философско познание.