Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.3
Деванагари
तद्दर्शनोद्गतान् प्राणान् प्रत्यादित्सुरिवोत्थित: ।
ससदस्यानुगो वैन्य इन्द्रियेशो गुणानिव ॥ ३ ॥
ससदस्यानुगो वैन्य इन्द्रियेशो गुणानिव ॥ ३ ॥
Стих
тад-даршанодгата̄н пра̄н̣а̄н
пратя̄дитсур ивоттхитах̣
са-садася̄нуго ваиня
индрийешо гун̣а̄н ива
пратя̄дитсур ивоттхитах̣
са-садася̄нуго ваиня
индрийешо гун̣а̄н ива
Дума по дума
тат — него; даршана — виждайки; удгата̄н — силно желан; пра̄н̣а̄н — живот; пратя̄дитсух̣ — спокойно течащ; ива — като; уттхитах̣ — се изправи; са — със; садася — свита или последователи; анугах̣ — придворни; ваинях̣ — цар Пр̣тху; индрия-ӣшах̣ — живо същество; гун̣а̄н ива — сякаш под влиянието на гун̣ите на материалната природа.
Превод
Като видя четиримата Кума̄ри, Пр̣тху Маха̄ра̄джа веднага поиска да им устрои достойно посрещане. Затова той и всички придворни бързо се изправиха от мястото си, нетърпеливи като обусловени души, чиито сетива са неудържимо привлечени от гун̣ите на материалната природа.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
Всяка обусловена душа се намира под влиянието на определена комбинация от гун̣ите на материалната природа, затова проявява склонност към определени видове дейности, които е принудена да изпълнява, тъй като е изцяло във властта на материалната природа. В тази строфа Пр̣тху Маха̄ра̄джа е сравнен с такава обусловена душа, но не защото бил обусловен, а защото изгарял от нетърпение да посрещне Кума̄рите, сякаш не можел да живее без тях. Обусловената душа изпитва непреодолимо влечение към обектите на сетивното наслаждение. Очите искат да виждат красиви форми, ушите искат да слушат приятна музика, носът – да вдъхва аромата на хубавото цвете, а езикът – да се наслаждава на вкуса на изтънчени ястия. Останалите сетива – ръце, крака, корем, полови органи, ум и т.н. – също изпитват толкова непреодолимо влечение към сетивните обекти, че обусловеното същество практически не е в състояние да ги овладее. По същия начин и Пр̣тху Маха̄ра̄джа не могъл да се сдържи и се втурнал да посрещне четиримата Кума̄ри, които целите сияели заради духовната си чистота. Не само царят, но и всичките му придворни и приближени се изправили да посрещнат четиримата мъдреци. „Които си приличат, се привличат“. Всеки на този свят търси общуване с хора, които са като него. Пияницата предпочита да е в компанията на други пияници, а святият човек се стреми да е сред други светци. Пр̣тху Маха̄ра̄джа постигнал най-висшето духовно съвършенство и затова бил силно привлечен от Кума̄рите, които също били толкова извисени. Ненапразно се казва: „Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа кой си“.