Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.42

यद्ब्रह्म नित्यं विरजं सनातनं
श्रद्धातपोमङ्गलमौनसंयमै: ।
समाधिना बिभ्रति हार्थद‍ृष्टये
यत्रेदमादर्श इवावभासते ॥ ४२ ॥
яд брахма нитям̇ вираджам̇ сана̄танам̇
шраддха̄-тапо-ман̇гала-мауна-сам̇ямаих̣
сама̄дхина̄ бибхрати ха̄ртха-др̣ш̣т̣айе
ятредам а̄дарша ива̄вабха̄сате

Дума по дума

яттази, която; брахмабраминската култура; нитямвечно; вираджамбез замърсявания; сана̄танамбез начало; шраддха̄вяра; тапах̣аскетизъм; ман̇галаблаготворен; маунамълчание; сам̇ямаих̣владеейки ума и сетивата; сама̄дхина̄изцяло погълнати; бибхратиозарява; хадокато той прави това; артхаистинската цел на Ведите; др̣ш̣т̣айеза да открие; ятракъдето; идамвсичко това; а̄даршев огледало; ивакакто; авабха̄сатесе проявява.

Превод

Бра̄хман̣ите, които тачат традициите на браминската култура, винаги се намират в трансцендентална позиция, защото приемат с вяра словата на Ведите, отличават се с аскетизъм, действат според наставленията на ша̄стрите, държат под контрол ума и сетивата си и се занимават с медитация. Благодарение на това те виждат истинската цел на живота така ясно, както човек вижда отражението на лика си в чисто огледало.

Пояснение

В предишната строфа се каза, че е по-добре човек да нахрани жив бра̄хман̣а, отколкото да предлага пречистено масло в жертвения огън, а в тази строфа Пр̣тху Маха̄ра̄джа обяснява какво представлява браминската култура и кой е истински бра̄хман̣а. В епохата на Кали се срещат хора, които не притежават брамински качества, но които, позовавайки се на принципа, че да се дава храна на бра̄хман̣ите, е по-ценно от извършването на жертвоприношения, настояват да бъдат хранени от останалите съсловия (привилегия на бра̄хман̣ите, наречена бра̄хман̣а-бходжана) просто защото са се родили в брамински семейства. За да разграничи тази категория хора от истинските бра̄хман̣и, Маха̄ра̄джа Пр̣тху дава точно описание на бра̄хман̣ите и на браминската култура. Човек не бива да злоупотребява с положението си и да живее като огън, който не дава светлина. Бра̄хман̣ът е длъжен да познава заключението на Ведите, изложено в Бхагавад-гӣта̄: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ (Бхагавад-гӣта̄, 15.15). Заключението на Ведите, т.е. техният най-дълбок смисъл, изложен във формата на Веда̄нта, е знанието за Кр̣ш̣н̣а. Това е факт, защото просто като разбере истинската природа на Кр̣ш̣н̣а, човек става съвършен бра̄хман̣а, за което се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (джанма карма ча ме дивям евам̇ йо ветти таттватах̣). Бра̄хман̣ът, който притежава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а, винаги остава на трансцендентално равнище. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.
Това означава, че преданият на Кр̣ш̣н̣а е съвършен бра̄хман̣а. Неговото положение е трансцендентално, защото той е освободен от четирите недостатъка, присъщи на всички обусловени души: склонността да се греши, да се изпада в заблуда, да се лъжат другите и несъвършенството на сетивата. Съвършеният ваиш̣н̣ава, т.е. човекът, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги се намира в трансцендентално положение, защото думите му не се различават от думите на Кр̣ш̣н̣а и на неговия представител. Ваиш̣н̣авите винаги се придържат към словата на Кр̣ш̣н̣а и затова всичко, което казват, е освободено от споменатите четири недостатъка. Например в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че човек винаги трябва да мисли за него, да стане негов предан, да му отдава поклони, да го почита и накрая да му се отдаде. Тези дейности, акт на предано служене, са трансцендентални и са лишени от грешки, илюзия, измама и несъвършенство. Следователно всеки, който е искрен предан на Бог Кр̣ш̣н̣а и проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание, стриктно следвайки наставленията на Кр̣ш̣н̣а, е вираджам, т.е. освободен от недостатъците, дължащи се на материалното замърсяване. Истинският бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава винаги се ръководи от заключенията на Ведите и от основните положения на ведическата философия, изложени от Върховната Божествена Личност. Само с помощта на ведическото знание можем да разберем същността на Абсолютната Истина, която, както е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам, се проявява в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Върховна Божествена Личност. Това съвършено знание съществува от незапомнени времена и стои в основата на цялата браминска или ваиш̣н̣авска култура. Затова човек трябва да изучава Ведите с вяра, и не просто за да разшири знанието си, но за да може чрез своята вяра в тях и в думите на Върховната Божествена Личност да разпространява ведическата философия и практика по целия свят.
В тази строфа много важна е думата ман̇гала („благотворен“). Цитирайки свещените писания, Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише, че дейностите ни са ман̇гала (благотворни), когато правим онова, което е добро, и отхвърляме онова, което е лошо. Да правим онова, което е добро, означава да приемаме всичко, което е полезно за преданото служене, а да отхвърляме лошото, означава да отхвърляме всичко, което е пречка за преданото служене. Членовете на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание следват този принцип, като отхвърлят четири вида дейности – незаконния полов живот, употребата на алкохол и опиати, хазартните игри и месоядството – и всеки ден повтарят поне шестнайсет кръга от маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и медитират три пъти дневно, като повтарят мантрата Га̄ятрӣ. Така те съхраняват браминската си култура и поддържат духовната си сила. Този, който стриктно следва принципите на преданото служене и постоянно повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, бързо напредва в духовния живот и накрая се сдобива с правото да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Крайната цел на изучаването на Ведите и усвояването на ведическата мъдрост е да открием Кр̣ш̣н̣а, затова всеки, който съблюдава описаните по-горе принципи, още от самото начало ясно може да види всички аспекти на Бог Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Истина, както в чисто огледало човек ясно вижда лицето си. Следователно един бра̄хман̣а не може да бъде смятан за бра̄хман̣а само затова че се е родил в браминско семейство; той трябва да притежава всички добродетели, описани в ша̄стрите, и в живота си да следва всички брамински принципи. Този, който наистина отговаря на тези изисквания, накрая постига пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и проумява Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ (5.38) е описано как преданият постоянно вижда Кр̣ш̣н̣а в сърцето си:
према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Преданият, който е придобил чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, постоянно вижда в сърцето си Върховната Божествена Личност, Шя̄масундара. Това е най-висшето съвършенство на браминската култура.