Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.41
Деванагари
अश्नात्यनन्त: खलु तत्त्वकोविदै:
श्रद्धाहुतं यन्मुख इज्यनामभि: ।
न वै तथा चेतनया बहिष्कृते
हुताशने पारमहंस्यपर्यगु: ॥ ४१ ॥
श्रद्धाहुतं यन्मुख इज्यनामभि: ।
न वै तथा चेतनया बहिष्कृते
हुताशने पारमहंस्यपर्यगु: ॥ ४१ ॥
Стих
ашна̄тй анантах̣ кхалу таттва-ковидаих̣
шраддха̄-хутам̇ ян-мукха иджя-на̄мабхих̣
на ваи татха̄ четаная̄ бахиш̣-кр̣те
хута̄шане па̄рамахам̇ся-парягух̣
шраддха̄-хутам̇ ян-мукха иджя-на̄мабхих̣
на ваи татха̄ четаная̄ бахиш̣-кр̣те
хута̄шане па̄рамахам̇ся-парягух̣
Дума по дума
ашна̄ти — яде; анантах̣ — Върховната Божествена Личност; кхалу — въпреки това; таттва-ковидаих̣ — тези, които познават Абсолютната Истина; шраддха̄ — вяра; хутам — извършващи огнени жертвоприношения; ят-мукхе — чиято уста; иджя-на̄мабхих̣ — в името на различни полубогове; на — никога; ваи — несъмнено; татха̄ — колкото; четаная̄ — от жизнена сила; бахих̣-кр̣те — лишен; хута-ашане — в огненото жертвоприношение; па̄рамахам̇ся — с преданите; парягух̣ — никога не се разделя.
Превод
Върховната Божествена Личност, Ананта, се храни с това, което се предлага в жертвения огън като дар за различните полубогове, но с много по-голямо удоволствие Той приема жертвените дарове не чрез огъня, а чрез устата на учените мъдреци и преданите, защото в този случай не му се налага да се разделя с тях.
Пояснение
Според ведическите принципи огнените жертвоприношения се изпълняват, за да може чрез посредничеството на различните полубогове да бъде дадена храна на Върховната Божествена Личност. При провеждането на такива церемонии се пеят мантри, които съдържат думата сва̄ха̄, например индра̄я сва̄ха̄ и а̄дитя̄я сва̄ха̄. Тези мантри се произнасят, за да може чрез посредничеството на полубогове като Индра и А̄дитя да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност, защото Върховният Бог сам казва:
на̄хам̇ тиш̣т̣ха̄ми ваикун̣т̣хе
йогина̄м̇ хр̣дайеш̣у ва̄
татра тиш̣т̣ха̄ми на̄рада
ятра га̄янти мад-бхакта̄х̣
йогина̄м̇ хр̣дайеш̣у ва̄
татра тиш̣т̣ха̄ми на̄рада
ятра га̄янти мад-бхакта̄х̣
„Аз не съм във Вайкун̣т̣ха, нито в сърцата на йогӣте. Аз съм там, където моите предани прославят деянията ми“. С други думи, Върховната Божествена Личност никога не напуска обществото на своите предани.
Огънят е лишен от живот, но преданите и бра̄хман̣ите са живи представители на Върховния Бог. Затова, когато храним бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, даваме храна на самия Бог. Оттук можем да заключим, че вместо да извършва огнени жертвоприношения, човек трябва да предлага храна на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, защото този метод е по-ефективен от огнените яги. Ярък пример в подкрепа на това твърдение е един случай от живота на Адвайта Прабху. Когато извършвал възпоминателен обред шра̄ддха в памет на своя баща, той извикал най-напред Харида̄са Т̣ха̄кура и започнал да го угощава. По традиция след извършването на шра̄ддха синът трябва да нагости някой изтъкнат бра̄хман̣а. Но Адвайта Прабху поканил на трапезата най-напред Харида̄са Т̣ха̄кура, който бил роден в мюсюлманско семейство. Когато Харида̄са Т̣ха̄кура попитал Адвайта защо прави нещо, с което рискува положението си в обществото на бра̄хман̣ите, Адвайта Прабху отговорил, че да нагости него, означава да нахрани милиони най-издигнати бра̄хман̣и. Той бил готов да спори с всеки образован бра̄хман̣а и да докаже, че като предлага храна на чист предан от категорията на Харида̄са Т̣ха̄кура, по този начин постига същия резултат, сякаш е нахранил хиляди учени бра̄хман̣и. Когато извършва жертвоприношения, човек предлага дарове на жертвения огън, но ползата е още по-голяма, ако предложи тези дарове на ваиш̣н̣авите.