Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.40
Деванагари
पुमाँल्लभेतानतिवेलमात्मन:
प्रसीदतोऽत्यन्तशमं स्वत: स्वयम् ।
यन्नित्यसम्बन्धनिषेवया तत:
परं किमत्रास्ति मुखं हविर्भुजाम् ॥ ४० ॥
प्रसीदतोऽत्यन्तशमं स्वत: स्वयम् ।
यन्नित्यसम्बन्धनिषेवया तत:
परं किमत्रास्ति मुखं हविर्भुजाम् ॥ ४० ॥
Стих
пума̄л̐ лабхета̄нативелам а̄тманах̣
прасӣдато 'тянта-шамам̇ сватах̣ сваям
ян-нитя-самбандха-ниш̣евая̄ татах̣
парам̇ ким атра̄сти мукхам̇ хавир-бхуджа̄м
прасӣдато 'тянта-шамам̇ сватах̣ сваям
ян-нитя-самбандха-ниш̣евая̄ татах̣
парам̇ ким атра̄сти мукхам̇ хавир-бхуджа̄м
Дума по дума
пума̄н — човек; лабхета — може да постигне; анати-велам — незабавно; а̄тманах̣ — на душата си; прасӣдатах̣ — удовлетворен; атянта — най-голямото; шамам — умиротворение; сватах̣ — от само себе си; сваям — лично; ят — чието; нитя — постоянно; самбандха — взаимоотношения; ниш̣евая̄ — чрез служене; татах̣ — след това; парам — по-висше; ким — какво; атра — тук; асти — има; мукхам — щастие; хавих̣ — пречистено масло; бхуджа̄м — тези, които пият.
Превод
Като служи с постоянство на бра̄хман̣ите и на ваиш̣н̣авите, човек може да пречисти сърцето си от материалните замърсявания. Така той ще постигне пълно умиротворение, ще се освободи от материалните привързаности и ще изпитва вътрешна радост. В този свят няма дейност, по-висша от служенето за бра̄хман̣ите, защото това служене доставя удоволствие на полубоговете, за които са предназначени многобройните жертвоприношения.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (2.65) се казва: праса̄де сарва-дух̣кха̄на̄м̇ ха̄нир асьопаджа̄яте. Само този, който намира удовлетворение вътре в себе си, може да се освободи от страданията на материалното съществуване. А за да постигне съвършенството на вътрешното удовлетворение, човек трябва да служи на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пише:
та̄н̇дера чаран̣а севи бхакта-сане ва̄са
джанаме джанаме хая, еи абхила̄ш̣а
джанаме джанаме хая, еи абхила̄ш̣а
„Искам живот след живот да служа в лотосовите нозе на а̄ча̄риите и да живея в обществото на преданите“. Човек може да запази духовно съзнание само като общува с преданите и изпълнява наставленията на а̄ча̄риите. Духовният учител е най-извисеният от всички бра̄хман̣и. В наше време, в епохата на Кали, е много трудно да се служи на бра̄хман̣а-кула (браминското съсловие). Според Вара̄ха Пура̄н̣а причината за това е, че демоните се възползват от тази епоха и се раждат в семейства на бра̄хман̣и. Ра̄кш̣аса̄х̣ калим а̄шритя джа̄янте брахма-йониш̣у (Вара̄ха Пура̄н̣а). С други думи, в тази епоха много така наречени кастови бра̄хман̣и и госва̄мӣ, като се позовават на ша̄стрите и злоупотребяват с наивността на простите хора, се обявяват за бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави по силата на родовата си принадлежност. Служенето на такива лъже-бра̄хман̣и не носи никаква полза. Затова човек трябва да приеме убежище при истински духовен учител и неговите последователи и да служи на тях, защото това служене постепенно ще му помогне да постигне пълно удовлетворение. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура много добре обяснява този процес в коментара си към стиха вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣта̄, 2.41). Ако следва регулиращите принципи на бхакти йога, препоръчани и от самия Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, човек много бързо постига освобождение и както е казано в настоящата строфа, се издига до трансцендентално равнище (атянта-шамам).
В тази строфа особено внимание заслужава думата анативелам („незабавно“), защото тя подчертава, че човек може да постигне освобождение просто като служи на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Не е нужно той да се подлага на сурови мъчения и лишения. Ярък пример в това отношение е самият На̄рада Муни. В предишния си живот той бил син на проста слугиня, но имал възможност да служи на издигнати бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави и благодарение на това служене в следващия си живот не само постигнал освобождение, но се прославил и като най-великия духовен учител в цялата ваиш̣н̣авска ученическа последователност. Не случайно ведическата традиция повелява, че след всеки обред или церемония задължително трябва да бъдат нахранени бра̄хман̣ите.