Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.43
Деванагари
तेषामहं पादसरोजरेणु-
मार्या वहेयाधिकिरीटमायु: ।
यं नित्यदा बिभ्रत आशु पापं
नश्यत्यमुं सर्वगुणा भजन्ति ॥ ४३ ॥
मार्या वहेयाधिकिरीटमायु: ।
यं नित्यदा बिभ्रत आशु पापं
नश्यत्यमुं सर्वगुणा भजन्ति ॥ ४३ ॥
Стих
теш̣а̄м ахам̇ па̄да-сароджа-рен̣ум
а̄ря̄ вахея̄дхи-кирӣт̣ам а̄юх̣
ям̇ нитяда̄ бибхрата а̄шу па̄пам̇
нашятй амум̇ сарва-гун̣а̄ бхаджанти
а̄ря̄ вахея̄дхи-кирӣт̣ам а̄юх̣
ям̇ нитяда̄ бибхрата а̄шу па̄пам̇
нашятй амум̇ сарва-гун̣а̄ бхаджанти
Дума по дума
теш̣а̄м — на всички тях; ахам — аз; па̄да — нозе; сароджа — лотосови; рен̣ум — прах; а̄ря̄х̣ — о, уважавани личности; вахея — ще нося; адхи — чак; кирӣт̣ам — корона; а̄юх̣ — до края на живота си; ям — която; нитяда̄ — винаги; бибхратах̣ — носейки; а̄шу — много скоро; па̄пам — греховни дейности; нашяти — биват унищожени; амум — всички тези; сарва-гун̣а̄х̣ — притежаващ всички достойнства и качества; бхаджанти — обожават.
Превод
О, уважавани граждани, присъстващи тук, моля ви, благословете ме винаги, до края на моите дни да нося върху короната си прахта от лотосовите нозе на бра̄хман̣ите и на ваиш̣н̣авите. Човек, който носи върху главата си тази прах, много скоро се освобождава от всички последствия на греховните си дела и постепенно придобива всички най-ценни качества и добродетели.
Пояснение
Казва се, че който има непоколебима вяра във Върховната Божествена Личност, т.е. непоколебимо вярва в чистия предан на Бога (ваиш̣н̣ава), постепенно придобива всички добри качества на полубоговете. Яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄ / сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.18.12). Същото нещо казва и Прахла̄да Маха̄ра̄джа: наиш̣а̄м̇ матис та̄вад урукрама̄н̇гхрим (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.32). Докато човек не посипе главата си с прахта от лотосовите нозе на чист ваиш̣н̣ава, той не може да разбере Върховната Божествена Личност, а ако не разбере Върховната Божествена Личност, животът му си остава несъвършен. Много рядко се среща велика душа, която извършва отречения в продължение на много животи и накрая, осъзнавайки Върховния Бог, безрезервно му се отдава. Царската корона е само тежък товар, ако царят, главата на обществото, не носи върху себе си прахта от лотосовите нозе на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. С други думи, царят може да е великодушен като самия Маха̄ра̄джа Пр̣тху, но ако не изпълнява наставленията на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, т.е. ако не следва принципите на браминската култура, той е само бреме за царството си, защото не е в състояние да донесе истинско благо на своите поданици. Ето защо Маха̄ра̄джа Пр̣тху е съвършен пример за безупречен държавен ръководител.