Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.44

Пред Върховната Божествена Личност хората се прекланят с молитвата намо брахман̣я-дева̄я го-бра̄хман̣а-хита̄я ча. От нея се вижда, че Богът почита и защитава бра̄хман̣ите, браминската култура и кравите. С други думи, там, където има бра̄хман̣и и браминска култура, хората полагат грижи за кравите. В общество, в което няма бра̄хман̣и и браминска култура, към кравите се отнасят като към обикновени животни и ги убиват, унищожавайки по този начин човешката цивилизация. В тази строфа е важно да обърнем внимание, че Пр̣тху Маха̄ра̄джа използва думата гава̄м, защото Богът винаги е заобиколен от крави и от предани. На всяка картина ще видим Бог Кр̣ш̣н̣а сред крави, пастирчета и гопӣ, негови спътници. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, никога не е сам. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа казва са̄нучараш ча, отбелязвайки по такъв начин, че Върховната Божествена Личност винаги е в обкръжението на своите последователи и предани.

Преданият придобива всички ценни качества на полубоговете; той става гун̣а̄янам, средоточие на всички добродетели. Единственото богатство на предания е неговото благонравно поведение и благодарното му сърце. Благодарността към Върховния Бог за неговата милост е едно от отличителните качества на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Всъщност всеки трябва да се чувства признателен на Върховния Бог, защото Той поддържа съществуването на всички живи създания, като задоволява потребностите им. Във Ведите (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13) е казано: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н – върховното живо същество задоволява нуждите на всички други живи същества. Затова този, който изпитва благодарност към Върховната Божествена Личност, безспорно притежава забележителни качества.

Особено внимание заслужава думата вр̣ддха̄шраям. Вр̣ддха значи човек с много познания. Съществуват два вида възрастни хора: едните са възрастни на години, а другите – на опит и знание. Истински вр̣ддха (гя̄на-вр̣ддха) е този, който има много опит и знание. Никой не може да стане вр̣ддха просто като остарее. А вр̣ддха̄шраям е човекът, който се е доверил на грижите на мъдра личност. Такъв човек може да постигне всички брамински добродетели и да се научи на безупречно поведение. Когато някой наистина притежава тези качества, изпитва благодарност към Върховния Бог за милостта му и е намерил убежище при истински духовен учител, той се сдобива с всички богатства. Такъв човек е бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа се моли за благословиите и милостта на Бога и неговите спътници към преданите (ваиш̣н̣авите), бра̄хман̣ите и кравите.