Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.35

В аспекта си на Парама̄тма̄ Върховната Божествена Личност винаги се намира до индивидуалната душа. Съзнанието на индивидуалната душа зависи от вида на материалното тяло, което тя е получила от пракр̣ти, материалната природа. Материалните елементи се активират от енергията на времето, в резултат на което възникват трите материални гун̣и. В зависимост от това, под влиянието на кои гун̣и се намира, живото същество получава един или друг вид тяло. Телата на животните са под силното влияние на гун̣ата на невежеството, затова душата, която е въплътена в такова тяло, практически е лишена от възможност да осъзнае Парама̄тма̄, намираща се в сърцето. Но душата, която се е въплътила в човешко тяло, притежава достатъчно развито съзнание (четана̄м) и с дейностите си (крия̄-пхалатвена) може да се освободи от влиянието на невежеството и страстта и да достигне доброто. Затова на хората се препоръчва да общуват с духовно извисени личности. Ведите постановяват: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.2.12). За да постигне съвършенството на живота, т.е. да осъзнае своята истинска, изначална природа, човек трябва да се обърне към духовен учител. Гурум ева̄бхигаччхет означава, че човек трябва да направи това, че няма друг избор. Ние сме длъжни да се обърнем към духовен учител, защото благодарение на общуването си с него съзнанието ни все повече и повече ще се съсредоточава върху Бога, Върховната Личност, докато накрая достигне най-висшата точка в развитието си и се превърне в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тялото, което живото същество е получило от материалната природа (пракр̣ти), определя степента на развитие на съзнанието на живото същество; степента на развитие на съзнанието определя характера на дейностите на живото същество; а чистотата на тези дейности определя способността на живото същество да осъзнае Върховната Божествена Личност, която се намира във всяко сърце. Сравнението, направено в тази строфа, е много точно. Огънят винаги е един и същ, но в зависимост от големината и формата на дървата, пламъците му може да изглеждат прави, начупени, малки, големи и т.н.

Осъзнаването на Бога е пропорционално на развитието на съзнанието. Затова на тези, които са получили човешко тяло, се препоръчва да се подлагат на различните самоналожени отречения, описани в Бхагавад-гӣта̄ (карма йога, гя̄на йога, дхя̄на йога и бхакти йога). Йога е като стълба, водеща към съвършенството, и в зависимост от височината, до която се е изкачил по тази стълба, човек се нарича карма-йогӣ, гя̄на-йогӣ, дхя̄на-йогӣ или бхакти-йогӣ. Бхакти йога, без съмнение, е най-висшето равнище в процеса на осъзнаване на Върховната Божествена Личност. С други думи, живото същество осъзнава духовната си същност пропорционално на степента, до която е развило съзнанието си. И когато напълно пречисти съзнанието си и заеме присъщото си положение, то постига брахма̄нанда, която в действителност е безкрайна. Следователно движението на сан̇кӣртана, донесено от Върховния Бог в образа му на Бог Чайтаня, е най-прекият и лесният метод за постигане на най-чистата форма на съзнанието, Кр̣ш̣н̣а съзнание – равнище, на което живото същество изцяло осъзнава Върховната Личност. Указанията за извършване на различни яги са предназначени да помогнат на човека да постигне най-висшата степен на осъзнаване на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ Богът лично потвърждава това: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам (Бхагавад-гӣта̄, 4.11). Човек осъзнава Бога, Върховната Личност, пропорционално на степента, до която му се е отдал. Но само този, който е постигнал съвършено знание, може да се отдаде на Бога изцяло: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте (Бхагавад-гӣта̄, 7.19).