Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.34

Във Ведите са препоръчани различни видове яги (жертвоприношения), с които може да се постигне материално благополучие. В Бхагавад-гӣта̄ (3.10) се казва, че когато Брахма̄ създал живите същества, в това число хората и полубоговете, той ги посъветвал да извършват яги, за да изпълняват материалните си желания (саха-ягя̄х̣ праджа̄х̣ ср̣ш̣т̣ва̄). Тези обреди се наричат яги, защото крайната им цел е да удовлетворят Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Хората извършват яги, за да получат материални блага, но понеже чрез тези яги те могат да удовлетворят и Върховния Бог, Ведите препоръчват да бъдат извършвани такива жертвени церемонии. Разбира се, подобни обреди се отнасят към категорията на карма-ка̄н̣д̣а, на материалните дейности, и като всички материални дейности, са замърсени от трите гун̣и на материалната природа. Обикновено ритуалните церемонии от раздела карма-ка̄н̣д̣а са в гун̣ата на страстта, но въпреки това обусловените души, каквито са хората и полубоговете, са длъжни да ги извършват, защото без такива яги никога няма да бъдат щастливи.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че макар ритуалните церемонии, описани в раздела карма-ка̄н̣д̣а, да са замърсени от материалните гун̣и, в тях има и известен нюанс на предано служене, защото при извършването на всяка ягя централна позиция се отрежда на Бог Виш̣н̣у. Това е много важно, защото и най-малкото усилие да бъде удовлетворен Бог Виш̣н̣у е бхакти и следователно има голяма стойност. Нюансът на бхакти пречиства материалната природа на жертвените обреди и в процеса на преданото служене те постепенно стават трансцендентални. Затова, макар че външно погледнато ягите са материални дейности, резултатите от тях са трансцендентални. Яги като Сӯря-ягя, Индра-ягя и Чандра-ягя се извършват в името на полубоговете, но полубоговете са части от тялото на Върховната Божествена Личност. Те не могат да приемат жертвените дарове за себе си; те ги приемат в името на Върховната Божествена Личност, както данъчният агент не си присвоява събраните данъци, а ги предава на държавата. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всички яги, извършени с пълно знание и правилно разбиране, са брахма̄рпан̣ам – жертвоприношение, посветено на Върховната Божествена Личност. Никой друг освен Върховния Бог не може да се наслаждава на жертвените дарове, затова Богът казва, че резултатите от всички жертвоприношения принадлежат единствено нему (бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам). Човек винаги трябва да помни това, когато извършва жертвени церемонии. В Бхагавад-гӣта̄ (4.24) се казва:

„Личността, напълно потопена в Кр̣ш̣н̣а съзнание, със сигурност ще достигне духовното царство, защото е отдадена на духовни дейности, при които жертвеният процес и предложеното в жертва имат една и съща абсолютна природа“. Когато върши жертвоприношения, човек винаги трябва да помни, че жертвените обреди, споменати във Ведите, са предназначени за удоволствието на Върховната Божествена Личност. Виш̣н̣ур а̄ра̄дхяте пантха̄х̣ (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 3.8.9). Всяка материална или духовна дейност, извършена за удоволствие на Върховния Бог, трябва да се счита за истинска ягя. Благодарение на такива яги човек се освобождава от материалното робство. Но най-прекият път към освобождението от материалното робство е преданото служене, включващо в себе си девет различни процеса:

В строфата, която разглеждаме, методът на преданото служене, състоящо се от девет различни дейности, е наречен вишуддха-вигя̄на-гханах̣, т.е. непосредствено удовлетворяване на Върховната Божествена Личност чрез процеса на трансценденталното познание, чийто обект е формата на Върховния Бог, Виш̣н̣у. Това е най-съвършеният начин за удовлетворяване на Върховния. Но хората, които не са в състояние да поемат по прекия път, трябва да изберат заобиколния и да извършват яги за удоволствието на Виш̣н̣у, Ягя. Затова Виш̣н̣у е наречен ягя-пати. Шриях̣ патим̇ ягя-патим̇ джагат-патим̇ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.9.15).

Върховната Божествена Личност притежава дълбоко, концентрирано до максимална степен научно знание. Например съвременната медицина има известни повърхностни познания за различните физиологични процеси в тялото, но не е в състояние да посочи как точно протичат тези процеси. Бог Кр̣ш̣н̣а обаче знае всичко до най-малките подробности. Неговото знание е вигя̄на-гхана, защото е лишено от недостатъците на материалната наука. Върховната Божествена Личност е вишуддха-вигя̄на-гхана, концентрирано трансцендентално знание, затова, въпреки че приема жертвени дарове от материалистите (карма-ка̄н̣д̣ӣя), Богът винаги запазва трансценденталната си позиция. Следователно думите анека-гун̣а в тази строфа се отнасят за неговите многобройни трансцендентални качества, защото Той е отвъд материалните качества. Различните материални предмети и физически елементи също постепенно се преобразуват в духовни същности, защото в крайна сметка между материалните и духовните качества няма разлика – всичко произлиза от Върховния Дух. Човек стига до това разбиране в процеса на духовното себепознание и пречистване. Ярък пример за предан, постигнал такова духовно разбиране, е Дхрува Маха̄ра̄джа, който отишъл да медитира в гората, за да се сдобие с материални блага, но накрая постигнал духовно съвършенство и отказал да бъде благословен с материално благополучие. Той бил напълно удовлетворен от общуването си с Бога. А̄шая значи „стремеж“. В обикновения случай обусловената душа се стреми да постигне материални блага, но когато човек задоволява материалните си желания чрез извършване на яги, той постепенно се издига до духовно равнище. Тогава животът му става съвършен. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) препоръчва:

Тези стихове призовават всички, независимо дали са ака̄ма (предани), сарва-ка̄ма (кармӣ) или мокш̣а-ка̄ма (гя̄нӣ и йогӣ), да почитат Върховната Божествена Личност, като следват прекия метод на преданото служене, защото това ще им донесе едновременно и материално, и духовно благополучие.