Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.33

В осемнадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва: сва-карман̣а̄ там абхярчя – човек трябва да почита Върховната Божествена Личност с изпълнението на отредените му занимания. Това означава, че човешкото общество трябва да бъде разделено на четири варн̣и и четири а̄шрама. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа казва: гун̣аих̣ сва-кармабхих̣. Тази фраза е обяснена в Бхагавад-гӣта̄: ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ – „Четирите касти (бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри) са създадени от Върховната Божествена Личност според гун̣ите на материалната природа и специфичните задължения във всяка от гун̣ите“. Безусловно този, който се намира в гун̣ата на доброто, е по-интелигентен от другите хора, затова той е способен да изпълнява задълженията, присъщи на бра̄хман̣ите – да говори само истината, да държи в подчинение сетивата и ума си, винаги да е чист и да проявява търпение. Такъв човек съзнава истинската си същност и познава науката на преданото служене. Ако служи на Бога с любов като истински бра̄хман̣а, той ще постигне висшата цел на живота. По аналогичен начин, кш̣атрията е длъжен да защитава своите поданици, да раздава притежанията си на тези, които са в нужда, стриктно да се придържа към ведическите принципи, когато управлява страната, и безстрашно да се сражава срещу враговете, които нападат държавата. По този начин, като изпълнява отредените му задължения, той може да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Вайшите също могат да удовлетворят Бога с изпълнението на дълга си, т.е. като произвеждат хранителни продукти, отглеждат крави и търгуват с излишъка от селскостопанските произведения, ако е необходимо. А шӯдрите, които не се отличават с голям интелект, просто трябва да работят за по-висшите обществени класи. Но всички трябва да имат за цел да удовлетворят Върховната Божествена Личност, което значи да предадат ума си изцяло на мисли за Кр̣ш̣н̣а, речта си да превърнат в молитва към Бога и в проповед на великото му послание, а тялото си да посветят на служене, което ще удовлетвори Бога. Както тялото ни се състои от четири части – глава, ръце, корем и крака, – така човешкото общество, взето като цяло, се разделя на четири класи, обособени според материалните качества на хората и вида на заниманията им. Бра̄хман̣ите, интелигенцията на обществото, изпълняват ролята на главата, кш̣атриите са ръцете на обществото, вайшите изпълняват функциите на корема, а шӯдрите – на краката. Хората, които изпълняват предписаните си задължения, не могат да се делят на „висши“ и „низши“. Формално такова деление съществува, но тъй като целта на всички е една – да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност, – между представителите на различните класи няма съществена разлика.

Някой може да попита: щом Богът е почитан от такива велики полубогове, като Брахма̄, Шива и останалите, как обикновеният обитател на Земята би могъл да му служи? Пр̣тху Маха̄ра̄джа отговаря на този въпрос с думата ятха̄дхика̄ра („според способностите си“). Достатъчно е човек искрено да изпълнява отредения му дълг. За да служи на Бога, не е нужно той да е Брахма̄, Шива, Индра, Бог Чайтаня или Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, чиито възможности очевидно са далеч по-големи. Дори един шӯдра, който от гледна точка на материалните качества се намира в най-низша позиция, може да постигне същия успех. Човек винаги може да постигне успех в преданото служене, стига да не е двуличен. Затова в тази строфа се говори за необходимостта да сме открити и искрени (ама̄йинах̣). Ниското обществено положение не е препятствие за успеха в преданото служене. Единственото, което се иска от всеки, независимо дали е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра, е да бъде прям, честен и искрен. Тогава, като изпълнява предписаните си задължения под ръководството на истински духовен учител, той ще може да постигне най-висшата цел на живота. Богът сам утвърждава: стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим (Бхагавад-гӣта̄, 9.32). Няма значение дали човек е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра или паднала жена. Ако сериозно се е отдал на преданото служене, посвещавайки му тялото, ума и интелигентността си, той непременно ще постигне успех и ще се върне вкъщи, обратно при Бога. В тази строфа лотосовите нозе на Бога са наречени ка̄ма-дугха̄н̇гхри-пан̇каджам, защото са в състояние да изпълнят всички желания на човека. Преданият е щастлив още сега, в този живот, защото всичките му материални потребности, неизбежни в материалния свят, вече са задоволени от Бога. А когато дойде време да напусне тялото си, той непременно се връща вкъщи, при Бога.