Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.32

В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху казва, че когато повтаряме святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – или слушаме за Бога и го възславяме, умът ни постепенно се пречиства от материалните замърсявания. Тъй като от незапомнени времена се намираме в материалния свят, в ума ни са се натрупали много нечисти неща. Тяхното въздействие се изразява най-общо в това, че се отъждествяваме с тялото си, така ставаме подвластни на суровите закони на материалната природа и те ни обричат непрекъснато да се въртим в цикъла на раждането и смъртта. Но когато в процеса на практикуването на бхакти йога човек придобие духовна сила, той се пречиства от заблудата на материалното отъждествяване и загубва интерес към материалното съществуване и към сетивното наслаждение.

Бхакти, преданото служене, винаги е съпътствано от ваира̄гя и гя̄на. Гя̄на е разбирането, че живото същество се различава от тялото си, а ваира̄гя е липсата на интерес към сетивното наслаждение. Тези две главни предпоставки за освобождението от материалното робство могат да бъдат осъществени с помощта на бхакти йога. В резултат на това преданият, който изцяло се е посветил на любовно служене в лотосовите нозе на Бога, след напускането на тялото си повече никога не се връща в материалното съществуване, както утвърждава самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ (тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна).

В тази строфа особено значение има думата вигя̄на. Гя̄на, или знанието, че сме духовни по същност, постигаме, когато престанем да се отъждествяваме с тялото си. В Бхагавад-гӣта̄ това равнище е наречено брахма-бхӯта, равнище на духовно себепознание. На равнището на обусловеното, материалното съществуване човек не осъзнава духовната си природа, защото се отъждествява с материалното тяло. Разбирането за разликата между материалното и духовното съществуване се нарича гя̄на. Щом постигне равнището на гя̄на, т.е. равнището брахма-бхӯта, човек се обръща към преданото служене и в хода на този процес окончателно осъзнава и собствената си позиция, и позицията на Върховната Божествена Личност. В дадената строфа това разбиране е наречено вигя̄на-вишеш̣а. Затова Богът казва, че знанието за него е вигя̄на, наука. С други думи, за човек, който притежава научно знание за Върховния Бог, освобождението е сигурно. В Бхагавад-гӣта̄ (9.2) се казва, че науката на преданото служене е пратякш̣а̄вагамам̇ дхармям, т.е. пряко осъзнаване принципите на религията чрез личен опит.

Човекът, който се занимава с бхакти йога, има възможност непосредствено да наблюдава духовния си напредък. При другите видове йога – карма йога, гя̄на йога или дхя̄на йога – практикуващият невинаги може да е сигурен, че напредва, но в бхакти йога той непосредствено усеща духовното си развитие, както човекът, който се храни, чувства как гладът му постепенно се засища. Лъжливата ни жажда за наслаждение и за господство над материалния свят се появява под въздействие на страстта и невежеството. В процеса на бхакти йога влиянието на тези две качества отслабва и живото същество се издига до гун̣ата на доброто. А когато се извиси дори над гун̣ата на доброто, то постига чистото добро, което не е замърсено от материалните качества. В това състояние преданият престава да изпитва съмнения – той знае със сигурност, че повече никога няма да се върне в материалния свят.