Шрӣмад Бха̄гаватам 4.15.24

महद्गुणानात्मनि कर्तुमीश:
क: स्तावकै: स्तावयतेऽसतोऽपि ।
तेऽस्याभविष्यन्निति विप्रलब्धो
जनावहासं कुमतिर्न वेद ॥ २४ ॥
махад-гун̣а̄н а̄тмани картум ӣшах̣
ках̣ ста̄вакаих̣ ста̄ваяте 'сато 'пи
те 'ся̄бхавиш̣янн ити випралабдхо
джана̄ваха̄сам̇ куматир на веда

Дума по дума

махатвъзвишени; гун̣а̄нкачества; а̄тманиу себе си; картумда прояви; ӣшах̣способен; ках̣който; ста̄вакаих̣на последователите; ста̄ваятепозволява да възхваляват; асатах̣несъществуващи; апивъпреки че; тете; асянего; абхавиш̣янможе и да са; ититака; випралабдхах̣измамен; джанаот хората; аваха̄самобида; куматих̣глупак; нане; ведазнае.

Превод

Кой разумен човек, който наистина е в състояние да придобие такива възвишени добродетели, би позволил на последователите си да го възхваляват, когато все още не ги притежава? Да хвалиш някого, като му казваш, че ако беше грамотен, със сигурност би се прославил като велик учен, значи да го залъгваш. Глупакът, който приема подобни хвалби, не разбира, че такива думи всъщност само го оскърбяват.

Пояснение

Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, в което Брахма̄ и останалите полубогове лично се убедили, когато дошли да му поднесат различни дарове от рая. Царят обаче едва-що бил коронясан, затова не бил успял да прояви божествените си качества и по тази причина не желаел да приеме възхвалите на поклонниците си. Поведението на цар Пр̣тху е красноречив пример, от който мнимите инкарнации на Бога би трябвало да си вземат урок. Демоните, лишени от възвишени добродетели, не бива да приемат незаслужените хвалебствия на почитателите си.