Шрӣмад Бха̄гаватам 4.15.23
Деванагари
तस्मात्परोक्षेऽस्मदुपश्रुतान्यलं
करिष्यथ स्तोत्रमपीच्यवाच: ।
सत्युत्तमश्लोकगुणानुवादे
जुगुप्सितं न स्तवयन्ति सभ्या: ॥ २३ ॥
करिष्यथ स्तोत्रमपीच्यवाच: ।
सत्युत्तमश्लोकगुणानुवादे
जुगुप्सितं न स्तवयन्ति सभ्या: ॥ २३ ॥
Стих
тасма̄т парокш̣е 'смад-упашрута̄нй алам̇
кариш̣ятха стотрам апӣчя-ва̄чах̣
сатй уттамашлока-гун̣а̄нува̄де
джугупситам̇ на ставаянти сабхя̄х̣
кариш̣ятха стотрам апӣчя-ва̄чах̣
сатй уттамашлока-гун̣а̄нува̄де
джугупситам̇ на ставаянти сабхя̄х̣
Дума по дума
тасма̄т — следователно; парокш̣е — за по-късни времена; асмат — моите; упашрута̄ни — за възпетите добродетели; алам — достатъчно; кариш̣ятха — ще можете да отдадете; стотрам — молитви; апӣчя-ва̄чах̣ — о, благородни певци; сати — праведна дейност; уттама-шлока — на Върховната Божествена Личност; гун̣а — на качествата; анува̄де — разискване; джугупситам — на презряна личност; на — никога; ставаянти — отдават молитви; сабхя̄х̣ — издигнатите.
Превод
О, благородни певци, запазете похвалите си за по-късно, когато възпетите от вас добродетели наистина се проявят в моята личност. Издигнатите души, които отдават молитви на Върховния Бог, не приписват подобни добродетели на простосмъртен, който всъщност не ги притежава.
Пояснение
Издигнатите предани на Върховната Божествена Личност съвършено добре знаят кой е Богът и кой не е Бог. Но имперсоналистите, понеже не са предани, нямат представа кой е Богът и никога не се обръщат с молитви към Върховната Божествена Личност. Затова пък те с готовност приемат някой обикновен човек за бог и съчиняват за него молитви, сякаш е самият Върховен. Това е разликата между предания и демона. Демоните си създават свои собствени богове или сами се провъзгласяват за богове, следвайки примера на Ра̄ван̣а и Хиран̣якашипу. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил истинска инкарнация на Върховната Божествена Личност, но въпреки това отхвърлил всички възхвали, тъй като все още не бил проявил качествата си на Върховна Божествена Личност. С това той искал да подчертае, че който не притежава дадени добродетели, не бива да позволява на поклонниците и последователите си да го възхваляват заради тях, макар че в бъдеще наистина може да демонстрира такива черти. Ако човек, който не притежава достойнствата на велика личност, разрешава на привържениците си да го славят, надявайки се, че в бъдеще ще придобие тези достойнства, подобни възхвали са в действителност оскърбления.