Шрӣмад Бха̄гаватам 4.15.22
Деванагари
पृथुरुवाच
भो: सूत हे मागध सौम्य वन्दिँ-
ल्लोकेऽधुनास्पष्टगुणस्य मे स्यात् ।
किमाश्रयो मे स्तव एष योज्यतां
मा मय्यभूवन्वितथा गिरो व: ॥ २२ ॥
भो: सूत हे मागध सौम्य वन्दिँ-
ल्लोकेऽधुनास्पष्टगुणस्य मे स्यात् ।
किमाश्रयो मे स्तव एष योज्यतां
मा मय्यभूवन्वितथा गिरो व: ॥ २२ ॥
Стих
пр̣тхур ува̄ча
бхох̣ сӯта хе ма̄гадха саумя вандил̐
локе 'дхуна̄спаш̣т̣а-гун̣ася ме ся̄т
ким а̄шрайо ме става еш̣а йоджята̄м̇
ма̄ майи абхӯван витатха̄ гиро вах̣
бхох̣ сӯта хе ма̄гадха саумя вандил̐
локе 'дхуна̄спаш̣т̣а-гун̣ася ме ся̄т
ким а̄шрайо ме става еш̣а йоджята̄м̇
ма̄ майи абхӯван витатха̄ гиро вах̣
Дума по дума
пр̣тхух̣ ува̄ча — цар Пр̣тху каза; бхох̣ сӯта — о, сӯта; хе ма̄гадха — о, ма̄гадха; саумя — любезни; вандин — о, рецитаторе на молитви; локе — в този свят; адхуна̄ — точно сега; аспаш̣т̣а — непроявени; гун̣ася — чиито качества; ме — на мене; ся̄т — може да бъде; ким — защо; а̄шраях̣ — убежище; ме — на мене; ставах̣ — възхвала; еш̣ах̣ — тази; йоджята̄м — може да се отнесе; ма̄ — никога; майи — за мене; абхӯван — биха били; витатха̄х̣ — напразни; гирах̣ — слова; вах̣ — ваши.
Превод
О, любезни сӯта, ма̄гадха и ти, рецитаторе на молитви! – възкликна цар Пр̣тху. – Качествата, които възпявате, не са присъщи на моята личност. Защо трябва да ме възхвалявате за достойнства, каквито не притежавам? Няма смисъл напразно да ме величаете със слова, които са много по-подходящи за другиго, действително заслужаващ ги.
Пояснение
В своите молитви и хвалебствени химни тримата рецитатори (сӯта, ма̄гадха и вандӣ) възпявали божествените достойнства на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, който бил шактя̄веша инкарнация на Върховната Божествена Личност. Но тъй като още не бил проявил качествата си, царят с присъщото му смирение попитал своите обожатели защо го възпяват с такива възторжени думи. Той не искал да бъде възхваляван за достойнства, които според него не притежавал. Разбира се, Маха̄ра̄джа Пр̣тху заслужавал всички възхвали, защото бил инкарнация на Божествената Личност, но в знак на предупреждение към обикновените хора той обяснил на певците, че който не притежава божествени качества, не бива да бъде приеман за инкарнация. Днес какви ли не шарлатани се обявяват за Божии „инкарнации“, ала те са само мошеници и глупаци, които хората лековерно приемат за инкарнации, въпреки че те не притежават нито едно от съвършенствата на Бога. Цар Пр̣тху искал отправените към него похвални речи да намерят потвърждение в бъдещите му героични дела. Въпреки че молитвите, които се произнесли в негова чест, били съвсем подходящи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа искал да подчертае, че подобни възхвали не трябва да бъдат отдавани на недостоен човек, който претендира да бъде инкарнация на Върховната Божествена Личност.