Шрӣмад Бха̄гаватам 4.15.20
Деванагари
सिन्धव: पर्वता नद्यो रथवीथीर्महात्मन: ।
सूतोऽथ मागधो वन्दी तं स्तोतुमुपतस्थिरे ॥ २० ॥
सूतोऽथ मागधो वन्दी तं स्तोतुमुपतस्थिरे ॥ २० ॥
Стих
синдхавах̣ парвата̄ надьо
ратха-вӣтхӣр маха̄тманах̣
сӯто 'тха ма̄гадхо вандӣ
там̇ стотум упатастхире
ратха-вӣтхӣр маха̄тманах̣
сӯто 'тха ма̄гадхо вандӣ
там̇ стотум упатастхире
Дума по дума
синдхавах̣ — моретата; парвата̄х̣ — планините; надях̣ — реките; ратха-вӣтхӣх̣ — пътища за колесницата; маха̄-а̄тманах̣ — на великата душа; сӯтах̣ — професионален изпълнител на хвалебствия; атха — тогава; ма̄гадхах̣ — професионален бард; вандӣ — професионален рецитатор на молитви; там — него; стотум — да възхвалят; упатастхире — се представиха.
Превод
Моретата, реките и планините направиха път, за да може цар Пр̣тху безпрепятствено да мине с колесницата си, а един сӯта, един ма̄гадха и един вандӣ му отдадоха молитви и го възславиха. Те всички се представиха пред царя, готови да изпълнят дълга си.