Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.46

कदपत्यं वरं मन्ये सदपत्याच्छुचां पदात् ।
निर्विद्येत गृहान्मर्त्यो यत्‍क्‍लेशनिवहा गृहा: ॥ ४६ ॥
кад-апатям̇ варам̇ манйе
сад-апатя̄ч чхуча̄м̇ пада̄т
нирвидйета гр̣ха̄н мартьо
ят-клеша-ниваха̄ гр̣ха̄х̣

Дума по дума

кад-апатямлош син; варампо-добре; манйеаз мисля; сат-апатя̄тотколкото добър син; шуча̄мна скръб; пада̄тизточник; нирвидйетазагубва привързаност; гр̣ха̄ткъм дома; мартях̣смъртен; ятзаради когото; клеша-ниваха̄х̣адски; гр̣ха̄х̣дом.

Превод

Но все пак по-добре лош син, отколкото добър – размишляваше царят, – защото добрият син кара човека да се привърже към своя дом, а лошият – не. Лошият син превръща дома в ад и тогава човек, ако има поне малко разум, лесно се откъсва от семейното си огнище.

Пояснение

Царят започнал да мисли за човешката привързаност към семейното огнище и за преодоляването ѝ. Прахла̄да Маха̄ра̄джа сравнява семейния живот със сляп кладенец. Човек, който падне в такъв кладенец, много трудно може да се измъкне от него и да се върне към живота. Прахла̄да Маха̄ра̄джа ни съветва да напуснем слепия кладенец на семейното съществуване колкото може по-скоро и да отидем в гората, за да приемем подслон при Върховната Божествена Личност. Във ведическото общество било задължително човек да приеме ва̄напрастха или сання̄са и да напусне дома си. Но хората са толкова привързани към своето семейство, че не желаят да се разделят с него до самия миг на смъртта. Затова цар Ан̇га, който бил склонен към отречение, приел лошия си син като положителен стимул да напусне своя дом. Така царят стигнал до заключението, че неговият лош син всъщност му е съюзник, защото му помага да изкорени от сърцето си привързаността към семейния живот. В крайна сметка всеки трябва да се освободи от привързаността си към материалното съществуване. И ако с възмутителното си поведение лошият син принуждава своя баща да напусне семейното огнище, той всъщност му прави ценна услуга.