Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Четвърта Песен: Четвъртият етап на сътворението » ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Шрӣмад бха̄гаватам 4.13.43

Текст

пра̄йен̣а̄бхярчито дево
йе 'праджа̄ гр̣ха-медхинах̣
кад-апатя-бхр̣там̇ дух̣кхам̇
йе на винданти дурбхарам

Дума по дума

пра̄йен̣а – вероятно; абхярчитах̣ – е бил обожаван; девах̣ – Богът; йе – тези, които; апраджа̄х̣ – без син; гр̣ха-медхинах̣ – семейните; кад-апатя – от лош син; бхр̣там – причинявано; дух̣кхам – нещастие; йе – тези, които; на – не; винданти – страдат; дурбхарам – непоносимо.

Превод

Хората, които нямат синове, са щастливци – мислеше царят. – В предишните си животи те сигурно са обожавали Бога и затова сега не им се налага да изпитват непоносимото страдание да имаш лош син.

Пояснение

Казва се, че всяко семейство трябва да има син, защото без син домът е като пустиня. Но синът, лишен от добродетели, е като сляпо око – човек не вижда с него, но в същото време изпитва непоносима болка. Царят се чувствал истински нещастен, че има такъв лош син.