Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.37
Деванагари
स विप्रानुमतो राजा गृहीत्वाञ्जलिनौदनम् ।
अवघ्राय मुदा युक्त: प्रादात्पत्न्या उदारधी: ॥ ३७ ॥
अवघ्राय मुदा युक्त: प्रादात्पत्न्या उदारधी: ॥ ३७ ॥
Стих
са випра̄нумато ра̄джа̄
гр̣хӣтва̄н̃джалинауданам
авагхра̄я муда̄ юктах̣
пра̄да̄т патня̄ уда̄ра-дхӣх̣
гр̣хӣтва̄н̃джалинауданам
авагхра̄я муда̄ юктах̣
пра̄да̄т патня̄ уда̄ра-дхӣх̣
Дума по дума
сах̣ — той; випра — от бра̄хман̣ите; ануматах̣ — вземайки разрешение; ра̄джа̄ — царят; гр̣хӣтва̄ — вземайки; ан̃джалина̄ — с две шепи; оданам — ориза, сварен в мляко; авагхра̄я — като помириса; муда̄ — с голяма радост; юктах̣ — установен; пра̄да̄т — предложи; патняи — на съпругата си; уда̄ра-дхӣх̣ — великодушен.
Превод
С позволението на бра̄хман̣ите царят взе в шепи ястието и вдъхна аромата му, а след това, понеже бе много великодушен, даде част от него и на съпругата си.
Пояснение
В тази строфа особено внимание трябва да обърнем на думата уда̄ра-дхӣх̣. Царица Сунӣтха̄ не заслужавала такава благословия, но понеже царят бил много великодушен, без колебание ѝ дал да вкуси от ориза, сварен в мляко – праса̄да, който той получил от ръцете на ягя-пуруш̣а. Безспорно всичко се случва според волята на Върховната Божествена Личност. Както ще стане ясно от следващите строфи, тази постъпка на царя нямало да му донесе нищо добро. Той бил твърде великодушен и за да отслаби привързаността му към материалния свят, Богът, Върховната Личност, направил така, че царицата да роди жесток син, заради който цар Ан̇га да напусне двореца. По-рано казахме, че Бог Виш̣н̣у изпълнява желанията на кармӣте, като им дава онова, което те искат. Но желанията на преданите Той изпълнява по друг начин – така, че те постепенно да го достигнат. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (дада̄ми буддхи йогам̇ там̇ йена ма̄м упая̄нти те). Богът дава възможност на предания непрекъснато да продължава духовното си развитие, за да може да се върне вкъщи, в духовния свят.