Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.34
Деванагари
तांस्तान् कामान् हरिर्दद्याद्यान् यान् कामयते जन: ।
आराधितो यथैवैष तथा पुंसां फलोदय: ॥ ३४ ॥
आराधितो यथैवैष तथा पुंसां फलोदय: ॥ ३४ ॥
Стих
та̄м̇с та̄н ка̄ма̄н харир дадя̄д
я̄н я̄н ка̄маяте джанах̣
а̄ра̄дхито ятхаиваиш̣а
татха̄ пум̇са̄м̇ пхалодаях̣
я̄н я̄н ка̄маяте джанах̣
а̄ра̄дхито ятхаиваиш̣а
татха̄ пум̇са̄м̇ пхалодаях̣
Дума по дума
Превод
Когато човек извършва жертвоприношения (в съответствие с принципите на карма-ка̄н̣д̣а), той получава всичко, за което е молил Бога.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че възнаграждава тези, които го обожават, според желанията им. Върховната Божествена Личност дава на всички живи същества, обусловени в материалния свят, пълната свобода да действат, както сами пожелаят. На своите предани обаче Той казва, че вместо да действат по такъв начин, е по-добре да се отдадат изцяло на него и Той сам ще се погрижи за тях. Това е разликата между предания и материалиста, вършител на плодоносни дейности. Материалистът се наслаждава само на плодовете на собствените си усилия, докато преданият, покорен на волята на Върховния Бог, непрекъснато се усъвършенства в преданото служене, за да постигне накрая най-висшата цел на живота и да се върне вкъщи, при Бога. В тази строфа особено важна е думата ка̄ма̄н – „желания за сетивни наслади“. Преданият е свободен от подобни стремежи. Той е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня, лишен от желания за удовлетворяване на собствените си сетива. Неговата единствена цел е да удовлетвори сетивата на Бога. Това е разликата между преданите и кармӣте.