Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.5
Деванагари
लोकस्य मिथ्याभिमतेरचक्षुष-
श्चिरं प्रसुप्तस्य तमस्यनाश्रये ।
श्रान्तस्य कर्मस्वनुविद्धया धिया
त्वमाविरासी: किल योगभास्कर: ॥ ५ ॥
श्चिरं प्रसुप्तस्य तमस्यनाश्रये ।
श्रान्तस्य कर्मस्वनुविद्धया धिया
त्वमाविरासी: किल योगभास्कर: ॥ ५ ॥
Стих
локася митхя̄бхиматер ачакш̣уш̣аш
чирам̇ прасуптася тамасй ана̄шрайе
шра̄нтася кармасв анувиддхая̄ дхия̄
твам а̄вира̄сӣх̣ кила йога-бха̄скарах̣
чирам̇ прасуптася тамасй ана̄шрайе
шра̄нтася кармасв анувиддхая̄ дхия̄
твам а̄вира̄сӣх̣ кила йога-бха̄скарах̣
Дума по дума
локася — на живите същества; митхя̄-абхиматех̣ — заблудени от лъжливото его; ачакш̣уш̣ах̣ — слепи; чирам — в продължение на много дълго време; прасуптася — спящи; тамаси — в мрак; ана̄шрайе — без убежище; шра̄нтася — уморени; кармасу — към материалните дейности; анувиддхая̄ — привързани; дхия̄ — с интелигентността; твам — Ти; а̄вира̄сӣх̣ — си се появил; кила — наистина; йога — на системата йога; бха̄скарах̣ — слънцето.
Превод
О, Господи, Ти си като слънцето, защото разсейваш мрака на обусловения живот, погълнал живите същества. Тъй като очите на тяхното знание са затворени, те вечно спят, потънали в този мрак и лишени от твоя подслон. Невежи и заблудени, те се занимават с материалните си дейности и произтичащите от тях последици и изглеждат много уморени.
Пояснение
Тази строфа показва, че Шрӣматӣ Девахӯти, великата майка на Бог Капиладева, изпитва силно съчувствие към изстрадалите обикновени хора, които не знаят целта на живота си и спят, потънали в мрака на илюзията. Всеки ваиш̣н̣ава, предан на Бога, смята за свой дълг да пробуди спящите живи същества. Девахӯти моли славния си син да озари живота на обусловените души, за да сложи край на мъчителното им обусловено съществуване. Тук Богът е наречен йога-бха̄скара, слънцето на цялата йога. Девахӯти бе помолила великия си син да опише пътя на бхакти йога и разказвайки ѝ за него, Той нарече бхакти йога най-висшата йога система.
Бхакти йога е слънчевата светлина, осветяваща пътя, по който обусловените души, чието положение е описано в тази строфа, могат да постигнат освобождение. Те нямат очи, с които да видят истинския си интерес. Те не разбират, че целта на живота не е в това да се увеличават материалните потребности – тялото съществува само броени години, а живите същества са вечни и имат свои вечни потребности. Ако човек се грижи само за нуждите на тялото, без да се замисля за вечните потребности, той е част от цивилизация, която с прогреса си го води до най-мрачните области на невежеството. Дремейки в този мрак, човек не отдъхва, напротив, постепенно го обзема все по-голяма умора. Той измисля какви ли не методи, с които да преодолее умората си, но не успява и остава объркан. Единственият начин човек да се отърси от умората, натрупала се в борбата за съществуване, е пътят на преданото служене, пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание.