Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.4

Дори човек да не знае нищо за пътя към щастието и пътя към най-мрачните области на невежеството, всички осъзнават влиянието на вечното време, което поглъща резултатите от всичките ни материални дейности. Тялото се ражда в даден момент и още в същия миг времето започва да упражнява върху него влиянието си. От самия миг, в който тялото се ражда, върху него започва да действа смъртта. Влиянието на времето върху тялото се проявява в стареенето на тялото. Ако човек е на трийсет или на петдесет години, това значи, че времето вече е погълнало трийсет или петдесет години от живота му.

Всеки човек знае, че един ден ще дойде и последният етап от живота, когато той ще се озове в жестоките ръце на смъртта, и някои хора, вземайки под внимание възрастта си и обстоятелствата, в които живеят, се замислят над влиянието на времето и започват да вършат благочестиви дейности, за да не попаднат в следващия си живот на дъното на обществото или в някоя животинска форма. По-голямата част от хората са привързани към сетивното наслаждение и затова се стремят да отидат на райските планети. С тази цел те се занимават с благотворителност и други видове благочестиви дейности, ала в действителност, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, дори на най-висшата планета в материалния свят, Брахмалока, човек не може да се освободи от оковите на раждането и смъртта, защото влиянието на времето се разпростира над целия материален свят. В духовния свят обаче влиянието на фактора време напълно отсъства.