ТЕКСТ 44
Text 44
Текст
Text
даивӣм̇ сад-асад-а̄тмика̄м
дурвибха̄вя̄м̇ пара̄бха̄вя
сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате
daivīṁ sad-asad-ātmikām
durvibhāvyāṁ parābhāvya
svarūpeṇāvatiṣṭhate
Дума по дума
Synonyms
тасма̄т – така; има̄м – тази; сва̄м – собствена; пракр̣тим – материална енергия; даивӣм – божествена; сат-асат-а̄тмика̄м – състояща се от причина и следствие; дурвибха̄вя̄м – трудна за разбиране; пара̄бха̄вя – след като преодолее; сва-рӯпен̣а – в състоянието на себепознание; аватиш̣т̣хате – той остава.
tasmāt — thus; imām — this; svām — own; prakṛtim — material energy; daivīm — divine; sat-asat-ātmikām — consisting of cause and effect; durvibhāvyām — difficult to understand; parābhāvya — after conquering; sva-rūpeṇa — in the self-realized position; avatiṣṭhate — he remains.
Превод
Translation
След като по такъв начин превъзмогне непреодолимата ма̄я̄, която е невероятно трудно да бъде разбрана, защото се представя едновременно и като причина, и като следствие на материалния космос, йогӣ постига себепознание.
Thus the yogī can be in the self-realized position after conquering the insurmountable spell of māyā, who presents herself as both the cause and effect of this material manifestation and is therefore very difficult to understand.
Пояснение
Purport
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че могъщото влияние на ма̄я̄, която покрива знанието на живото същество, е непреодолимо. Но този, който се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, може да превъзмогне това на пръв поглед непреодолимо влияние. Тук също е казано, че даивӣ пракр̣ти, външната енергия на Върховния Бог, е дурвибха̄вя̄ – тя много трудно може да се разбере и преодолее. Но човек трябва да победи непреодолимата ма̄я̄ и това е възможно, когато Богът прояви милостта си и се разкрие пред отдалата се душа. Освен това в тази строфа е казано сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате. Сварӯпа означава човек да разбере, че не е Върховната Душа, а неотделима частица от нея. Това се нарича себепознание. Когато живото същество се мисли за равно на Върховната Душа и за всепроникващо, то няма нищо общо със сварӯпа, т.е. не е осъзнало истинската си позиция. Истинската позиция на душата е, че тя е частица от Бога. Тази строфа говори за необходимостта човек да осъзнае веднъж завинаги истинската си природа. В Бхагавад-гӣта̄ това осъзнаване е наречено осъзнаване на Брахман.
It is stated in Bhagavad-gītā that the spell of māyā, which covers the knowledge of the living entity, is insurmountable. However, one who surrenders unto Kṛṣṇa, the Supreme Personality of Godhead, can conquer this seemingly insurmountable spell of māyā. Here also it is stated that the daivī prakṛti, or the external energy of the Supreme Lord, is durvibhāvyā, very difficult to understand and very difficult to conquer. One must, however, conquer this insurmountable spell of māyā, and this is possible, by the grace of the Lord, when God reveals Himself to the surrendered soul. It is also stated here, svarūpeṇāvatiṣṭhate. Svarūpa means that one has to know that he is not the Supreme Soul, but rather, part and parcel of the Supreme Soul; that is self-realization. To think falsely that one is the Supreme Soul and that one is all-pervading is not svarūpa. This is not realization of his actual position. The real position is that one is part and parcel. It is recommended here that one remain in that position of actual self-realization. In Bhagavad-gītā this understanding is defined as Brahman realization.
След като осъзнае Брахман, човек може да извършва дейностите, присъщи на Брахман. Докато не е осъзнал духовната си природа, той ще трябва да извършва дейности, основани на илюзорното отъждествяване с тялото. Но когато човек осъзнае истинската си природа, той започва да действа на равнището на Брахман. Философите ма̄я̄ва̄дӣ казват, че когато осъзнае Брахман, душата спира да извършва всякакви дейности, но всъщност това не е вярно. Щом душата е толкова активна дори в неестественото за нея състояние под покритието на материята, може ли човек да отрича дейностите ѝ, когато тя се освободи? Това можем да илюстрираме със следния пример. Ако човек е много активен, когато е болен, нима може да се очаква, че щом оздравее, ще престане да действа? Заключението, което се налага от само себе си, е че когато живото същество оздравее, то продължава да действа, но дейностите му се пречистват. Може да се каже, че дейностите на равнището на Брахман са различни от дейностите в обусловеното съществуване, но това ни най-малко не означава, че те спират. В Бхагавад-гӣта̄ (18.54) се казва, че щом осъзнае, че е Брахман, живото същество започва да извършва предано служене. Мад-бхактим̇ лабхате пара̄м̇ – този, който е осъзнал Брахман, може да пристъпи към предано служене. Следователно преданото служене на Бога е дейност, присъща на равнището на осъзнаване на Брахман.
After Brahman realization, one can engage in the activities of Brahman. As long as one is not self-realized, he engages in activities based on false identification with the body. When one is situated in his real self, then the activities of Brahman realization begin. The Māyāvādī philosophers say that after Brahman realization, all activities stop, but that is not actually so. If the soul is so active in its abnormal condition, existing under the covering of matter, how can one deny its activity when free? An example may be cited here. If a man in a diseased condition is very active, how can one imagine that when he is free from the disease he will be inactive? Naturally the conclusion is that when one is free from all disease his activities are pure. It may be said that the activities of Brahman realization are different from those of conditional life, but that does not stop activity. This is indicated in Bhagavad-gītā (18.54): after one realizes oneself to be Brahman, devotional service begins. Mad-bhaktiṁ labhate parām: after Brahman realization, one can engage in the devotional service of the Lord. Therefore devotional service of the Lord is activity in Brahman realization.
Тези, които се занимават с предано служене, не са подвластни на влиянието на ма̄я̄. Тяхната позиция е съвършена. Дългът на живото същество като неотделима частица от цялото е да служи на цялото с любов и преданост. Това е най-висшето съвършенство на живота.
For those who engage in devotional service there is no spell of māyā, and their situation is all-perfect. The duty of the living entity, as a part and parcel of the whole, is to render devotional service to the whole. That is the ultimate perfection of life.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Наставленията на Капила за практиката на преданото служене“.
Thus end the Bhaktivedanta purports of the Third Canto, Twenty-eighth Chapter, of the Śrīmad-Bhāgavatam, entitled “Lord Kapila’s Instructions on the Execution of Devotional Service.”