ТЕКСТ 34
Text 34
Текст
Text
мат-па̄да-сева̄бхирата̄ мад-ӣха̄х̣
йе 'ньонято бха̄гавата̄х̣ прасаджя
сабха̄джаянте мама пауруш̣а̄н̣и
mat-pāda-sevābhiratā mad-īhāḥ
ye ’nyonyato bhāgavatāḥ prasajya
sabhājayante mama pauruṣāṇi
Дума по дума
Synonyms
на – никога; ека-а̄тмата̄м – сливане в едно; ме – мои; спр̣хаянти – те желаят; кечит – всяко; мат-па̄да-сева̄ – служенето на лотосовите ми нозе; абхирата̄х̣ – заети с; мат-ӣха̄х̣ – стремейки се да ме постигнат; йе – тези, които; аньонятах̣ – заедно; бха̄гавата̄х̣ – чисти предани; прасаджя – събирайки се; сабха̄джаянте – възславят; мама – моите; пауруш̣а̄н̣и – славни дейности.
na — never; eka-ātmatām — merging into oneness; me — My; spṛhayanti — they desire; kecit — any; mat-pāda-sevā — the service of My lotus feet; abhiratāḥ — engaged in; mat-īhāḥ — endeavoring to attain Me; ye — those who; anyonyataḥ — mutually; bhāgavatāḥ — pure devotees; prasajya — assembling; sabhājayante — glorify; mama — My; pauruṣāṇi — glorious activities.
Превод
Translation
Чистият предан, който е привързан към преданото служене и постоянно служи на лотосовите ми нозе, никога не пожелава да се слее с мен. Той е неотклонен в преданото служене и постоянно възславя моите дейности и забавления.
A pure devotee, who is attached to the activities of devotional service and who always engages in the service of My lotus feet, never desires to become one with Me. Such a devotee, who is unflinchingly engaged, always glorifies My pastimes and activities.
Пояснение
Purport
В писанията се говори за пет вида освобождение. Единият от тях е сливането с Върховната Божествена Личност, което означава загубване на собствената индивидуалност и потапяне във Върховния Дух. Това се нарича ека̄тмата̄м. Преданият никога не приема такова освобождение. Останалите четири вида освобождение са издигане до планетата на Бога (Вайкун̣т̣ха), лично общуване с Върховния Бог, постигане на богатствата, които Богът притежава, и постигане на тяло, подобно на тялото на Върховния Бог. По-нататък Капила Муни ще обясни, че чистият предан не се стреми към нито един от петте вида освобождение, ала идеята за сливане с Върховната Божествена Личност го отблъсква особено силно. Шрӣ Прабодха̄нанда Сарасватӣ, велик предан на Бог Чайтаня, е казал: каивалям̇ нарака̄яте – „Щастието на сливането с Върховния Бог, към което се стремят ма̄я̄ва̄дӣте, за предания е ад“. Подобно единство не е за чистите предани.
There are five kinds of liberation stated in the scriptures. One is to become one with the Supreme Personality of Godhead, or to forsake one’s individuality and merge into the Supreme Spirit. This is called ekātmatām. A devotee never accepts this kind of liberation. The other four liberations are: to be promoted to the same planet as God (Vaikuṇṭha), to associate personally with the Supreme Lord, to achieve the same opulence as the Lord and to attain the same bodily features as the Supreme Lord. A pure devotee, as will be explained by Kapila Muni, does not aspire for any of the five liberations. He especially despises as hellish the idea of becoming one with the Supreme Personality of Godhead. Śrī Prabodhānanda Sarasvatī, a great devotee of Lord Caitanya, said, kaivalyaṁ narakāyate: “The happiness of becoming one with the Supreme Lord, which is aspired for by the Māyāvādīs, is considered hellish.” That oneness is not for pure devotees.
Много псевдопредани смятат, че докато се намира в обусловено състояние, живото същество може да обожава Върховната Личност, но в крайна сметка личност не съществува. Те твърдят, че Абсолютната Истина е безличностна и засега човек може да си представя някаква личностна форма на безличностната Абсолютна Истина, но щом се освободи, необходимостта от обожание отпада. Това е теорията, която поддържат философите ма̄я̄ва̄дӣ. Но имперсоналистите всъщност се сливат не с битието на Върховната Личност, а със сиянието от тялото на Бога, брахмаджьоти. Въпреки че брахмаджьоти не се различава от тялото на самия Бог, този вид единство (потъването в сиянието от тялото на Божествената Личност) не привлича чистия предан, защото блаженството, което изпитва той, е много по-голямо от привидното удоволствие на сливането в едно с Бога. Най-голямото удоволствие е да се служи на Бога. Преданите постоянно мислят как да служат на Бога и дори когато са поставени сред най-тежки условия в материалното съществуване, пак намират начини и средства да служат на Бога.
There are many so-called devotees who think that in the conditioned state we may worship the Personality of Godhead but that ultimately there is no personality. They say that since the Absolute Truth is impersonal, one can imagine a personal form of the impersonal Absolute Truth for the time being, but as soon as one becomes liberated the worship stops. That is the theory put forward by the Māyāvāda philosophy. Actually the impersonalists do not merge into the existence of the Supreme Person but into His personal bodily luster, which is called the brahmajyoti. Although that brahmajyoti is not different from His personal body, that sort of oneness (merging into the bodily luster of the Personality of Godhead) is not accepted by a pure devotee because the devotees engage in greater pleasure than the so-called pleasure of merging into His existence. The greatest pleasure is to serve the Lord. Devotees are always thinking about how to serve Him; they are always designing ways and means to serve the Supreme Lord, even in the midst of the greatest obstacles of material existence.
Ма̄я̄ва̄дӣте смятат повествованията за забавленията на Бога за митове, но те не са митове, а исторически факти. Чистите предани гледат на тези повествования като на Абсолютна Истина. Особено внимание заслужават употребените в тази строфа думи мама пауруш̣а̄н̣и. Преданите изпитват удоволствие, когато възславят дейностите на Бога, докато ма̄я̄ва̄дӣте не могат дори да мислят за тези дейности. Според тях Абсолютната Истина е безличностна, а щом няма личност, не може да има и дейности. Имперсоналистите смятат историите, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически произведения, за художествени измислици и затова им дават най-нелепи тълкувания. Те не знаят какво представлява Божествената Личност, но въпреки това си пъхат носа в писанията и преднамерено изопачават смисъла им, за да заблуждават простодушните хора. Философията на ма̄я̄ва̄дӣте е много опасна за обществото, затова Бог Чайтаня предупреждава никога да не слушаме техните обяснения върху писанията. Те не само ще объркат човека, който ги слуша, но и ще го лишат от възможност да поеме по пътя на преданото служене, който може да го изведе до най-висшето съвършенство. Или ако успее да постигне това, то ще бъде след много, много време.
The Māyāvādīs accept the description of the pastimes of the Lord as stories, but actually they are not stories; they are historical facts. Pure devotees accept the narrations of the pastimes of the Lord not as stories but as Absolute Truth. The words mama pauruṣāṇi are significant. Devotees are very much attached to glorifying the activities of the Lord, whereas the Māyāvādīs cannot even think of these activities. According to them the Absolute Truth is impersonal. Without personal existence, how can there be activity? The impersonalists take the activities mentioned in the Śrīmad-Bhāgavatam, Bhagavad-gītā and other Vedic literatures as fictitious stories, and therefore they interpret them most mischievously. The have no idea of the Personality of Godhead. They unnecessarily poke their noses into the scripture and interpret it in a deceptive way in order to mislead the innocent public. The activities of Māyāvāda philosophy are very dangerous to the public, and therefore Lord Caitanya warned us never to hear from any Māyāvādī about any scripture. They will spoil the entire process, and the person hearing them will never be able to come to the path of devotional service to attain the highest perfection, or will be able to do so only after a very long time.
Капила Муни ясно казва, че преданото служене (бхакти) е трансцендентално по отношение на мукти. То се нарича пан̃чама-пуруш̣а̄ртха. Обикновено хората извършват дейности в областта на религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение и в крайна сметка се опитват да постигнат мукти, т.е. да се слеят с Върховния Бог. Но бхакти е трансцендентална към всички тези дейности. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам започва с утвърждението, че в него няма място за лицемерна религиозност. Бха̄гаватам категорично отхвърля ритуалните дейности, чиято цел е подобряването на икономическото развитие и постигането на сетивно наслаждение. Той отхвърля и идеята за сливане с Върховния Бог, която се поражда у тези, които са се разочаровали от сетивното наслаждение. Бха̄гаватам е предназначен изключително за чистите предани, които постоянно са заети с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, погълнати са от деянията на Бога и постоянно ги възхваляват. Чистите предани обожават трансценденталните забавления на Бога във Вр̣нда̄вана, Два̄рака̄ и Матхура̄, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам и в други Пура̄н̣и. Философите ма̄я̄ва̄дӣ отричат тези описания, защото ги смятат за митове, но в действителност те са велики, достойни за обожание повествования, чийто вкус могат да усетят само преданите. В това се състои разликата между ма̄я̄ва̄дӣте и чистите предани.
It is clearly stated by Kapila Muni that bhakti activities, or activities in devotional service, are transcendental to mukti. This is called pañcama-puruṣārtha. Generally, people engage in the activities of religion, economic development and sense gratification, and ultimately they work with an idea that they are going to become one with the Supreme Lord (mukti). But bhakti is transcendental to all these activities. The Śrīmad-Bhāgavatam therefore begins by stating that all kinds of pretentious religiosity is completely eradicated from the Bhāgavatam. Ritualistic activities for economic development and sense gratification and, after frustration in sense gratification, the desire to become one with the Supreme Lord, are all completely rejected in the Bhāgavatam. The Bhāgavatam is especially meant for the pure devotees, who always engage in Kṛṣṇa consciousness, in the activities of the Lord, and always glorify these transcendental activities. Pure devotees worship the transcendental activities of the Lord in Vṛndāvana, Dvārakā and Mathurā as they are narrated in the Śrīmad-Bhāgavatam and other Purāṇas. The Māyāvādī philosophers completely reject them as stories, but actually they are great and worshipable subject matters and thus are relishable only for devotees. That is the difference between a Māyāvādī and a pure devotee.