Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.26
Деванагари
श्रीभगवानुवाच
एतौ सुरेतरगतिं प्रतिपद्य सद्य:
संरम्भसम्भृतसमाध्यनुबद्धयोगौ ।
भूय: सकाशमुपयास्यत आशु यो व:
शापो मयैव निमितस्तदवेत विप्रा: ॥ २६ ॥
एतौ सुरेतरगतिं प्रतिपद्य सद्य:
संरम्भसम्भृतसमाध्यनुबद्धयोगौ ।
भूय: सकाशमुपयास्यत आशु यो व:
शापो मयैव निमितस्तदवेत विप्रा: ॥ २६ ॥
Стих
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
етау суретара-гатим̇ пратипадя садях̣
сам̇рамбха-самбхр̣та-сама̄дхй-анубаддха-йогау
бхӯях̣ сака̄шам упая̄сята а̄шу йо вах̣
ша̄по маяива нимитас тад авета випра̄х̣
етау суретара-гатим̇ пратипадя садях̣
сам̇рамбха-самбхр̣та-сама̄дхй-анубаддха-йогау
бхӯях̣ сака̄шам упая̄сята а̄шу йо вах̣
ша̄по маяива нимитас тад авета випра̄х̣
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча — Върховната Божествена Личност отвърна; етау — тези двама пазачи; сура-итара — демонични; гатим — утроба; пратипадя — получавайки; садях̣ — бързо; сам̇рамбха — от гнева; самбхр̣та — се усилва; сама̄дхи — вътрешна концентрация; анубаддха — здраво; йогау — свързани с мен; бхӯях̣ — отново; сака̄шам — при мен; упая̄сятах̣ — ще се върнат; а̄шу — скоро; ях̣ — което; вах̣ — на вас; ша̄пах̣ — проклятие; мая̄ — от мен; ева — само; нимитах̣ — разпоредено; тат — това; авета — зная; випра̄х̣ — о, бра̄хман̣и.
Превод
Богът отвърна: О, бра̄хман̣и, знайте, че наказанието, което им отредихте, всъщност бе предварително разпоредено от мен. Затова тези двама пазачи ще пропаднат и ще се родят в демонични семейства. Ала в мислите си те ще бъдат здраво свързани с мен и тази тяхна вътрешна концентрация върху мен ще се засилва още повече от гнева им. Така не след дълго двамата отново ще се върнат при мен.
Пояснение
Богът казал, че наказанието, което мъдреците наложили на пазачите Джая и Виджая, било замислено от самия него. Нищо не може да се случи без разрешението на Бога. В дъното на проклятието срещу преданите от Вайкун̣т̣ха стоял замисълът на Бога и редица изтъкнати авторитети са обяснили какво представлявал неговият план. Понякога Върховният Бог желае да се сражава. Бойният дух присъства и у него, в противен случай как би могла да съществува борбата в този свят? Богът е източникът на всичко, затова гневът и борбата също са част от личността му. Когато пожелае да се сражава с някого, Той трябва да си намери противник. Но във Вайкун̣т̣ха Богът няма врагове, тъй като всички са изцяло посветени на това да му служат. И за да даде воля на бойния си дух, Той идва в материалния свят под формата на инкарнация.
В Бхагавад-гӣта̄ (4.8) се казва, че Богът идва, за да защити преданите си и да унищожи неотдадените. Неотдадените се намират в материалния свят, те нямат достъп до духовния. Затова когато иска да се сражава, Богът идва тук, в материалния свят. Но кой би се сражавал с Върховния? Никой не е в състояние да се изправи срещу него! Освен това в материалния свят Богът осъществява забавленията си единствено със своите придружители. Ето защо Той трябва да открие някой предан, който да изиграе ролята на негов враг. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва на Арджуна: „Скъпи Арджуна, ние двамата, Аз и ти, сме идвали безброй пъти в материалния свят, но ти си забравил това, а Аз помня“. И така, Богът избрал Джая и Виджая за свои противници в материалния свят – по тази причина мъдреците дошли да го видят и проклели пазачите. Богът искал да изпрати и двамата в материалния свят, не завинаги, разбира се, а за известно време. Както на театралната сцена актьорът би могъл да играе ролята на враг на директора на театъра, въпреки че враждата между двамата не е истинска и продължава само докато трае спектакълът, така двама сура-джани (предани) били прокълнати от мъдреците да се родят в семейства на асура-джани, безбожници. Когато предан се ражда в семейство на безбожници, този необичаен сам по себе си факт е част от едно общо представление. След края на бутафорната битка преданият и Богът отново са заедно на духовните планети. Настоящата строфа изразява това много ясно. Заключението, до което стигаме, е че душите, обитаващи Вайкун̣т̣ха, духовния свят, никога не падат в материалния свят, защото светът на Вайкун̣т̣ха е вечен. Но ако Богът пожелае, по негова воля преданите могат да дойдат в материалния свят като проповедници или атеисти. Във всички случаи обаче това е замисъл на самия Бог. Например Буда бил инкарнация на Бога, но въпреки това проповядвал атеизъм, учел, че няма Бог. Зад всичко това обаче се криел конкретен план на Бога, както е обяснено в Бха̄гаватам.