Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.27

ब्रह्मोवाच
अथ ते मुनयो दृष्ट्वा नयनानन्दभाजनम् ।
वैकुण्ठं तदधिष्ठानं विकुण्ठं च स्वयंप्रभम् ॥ २७ ॥
брахмова̄ча
атха те мунайо др̣ш̣т̣ва̄
наяна̄нанда-бха̄джанам
ваикун̣т̣хам̇ тад-адхиш̣т̣ха̄нам̇
викун̣т̣хам̇ ча сваям̇-прабхам

Дума по дума

брахма̄ ува̄чаБрахма̄ каза; атхасега; тетези; мунаях̣мъдреци; др̣ш̣т̣ва̄след като видяха; наяназа очите; а̄нандаудоволствие; бха̄джанампредизвиквайки; ваикун̣т̣хампланетата Вайкун̣т̣ха; татна него; адхиш̣т̣ха̄намобителта; викун̣т̣хамВърховната Божествена Личност; чаи; сваям-прабхамсамоозаряваща се.

Превод

Брахма̄ каза: След като видяха Върховната Божествена Личност, Господаря на духовното царство, мъдреците напуснаха трансценденталната земя на самоозаряващата се планета Вайкун̣т̣ха.

Пояснение

Тази строфа потвърждава твърдението на Бхагавад-гӣта̄, че трансценденталната обител на Върховната Божествена Личност е самоозаряваща се. Бхагавад-гӣта̄ описва, че в духовния свят няма нужда от слънце, луна или електричество, а това предполага, че всички планети са самоозаряващи се, цялостни и независими. Всичко в духовния свят е съвършено. Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че отиде ли веднъж човек на Вайкун̣т̣ха, никога повече не се връща обратно. Жителите на Вайкун̣т̣ха никога не идват отново в материалния свят. В този смисъл случаят с Джая и Виджая бил малко по-различен. Те дошли в материалния свят за известно време, но след това отново се върнали на Вайкун̣т̣ха.