Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.25
Деванагари
यं वानयोर्दममधीश भवान् विधत्ते
वृत्तिं नु वा तदनुमन्महि निर्व्यलीकम् ।
अस्मासु वा य उचितो ध्रियतां स दण्डो
येऽनागसौ वयमयुङ्क्ष्महि किल्बिषेण ॥ २५ ॥
वृत्तिं नु वा तदनुमन्महि निर्व्यलीकम् ।
अस्मासु वा य उचितो ध्रियतां स दण्डो
येऽनागसौ वयमयुङ्क्ष्महि किल्बिषेण ॥ २५ ॥
Стих
ям̇ ва̄найор дамам адхӣша бхава̄н видхатте
вр̣ттим̇ ну ва̄ тад ануманмахи нирвялӣкам
асма̄су ва̄ я учито дхрията̄м̇ са дан̣д̣о
йе 'на̄гасау ваям аюн̇кш̣махи килбиш̣ен̣а
вр̣ттим̇ ну ва̄ тад ануманмахи нирвялӣкам
асма̄су ва̄ я учито дхрията̄м̇ са дан̣д̣о
йе 'на̄гасау ваям аюн̇кш̣махи килбиш̣ен̣а
Дума по дума
ям — което; ва̄ — или; анайох̣ — на тях двамата; дамам — наказание; адхӣша — о, Господи; бхава̄н — Ти; видхатте — отсъдиш; вр̣ттим — по-добро съществуване; ну — несъмнено; ва̄ — или; тат — това; ануманмахи — ние приемаме; нирвялӣкам — безрезервно; асма̄су — на нас; ва̄ — или; ях̣ — всичко, което; учитах̣ — е редно; дхрията̄м — да се отсъди; сах̣ — това; дан̣д̣ах̣ — наказание; йе — които; ана̄гасау — безгрешни; ваям — ние; аюн̇кш̣махи — отредихме; килбиш̣ен̣а — проклятие.
Превод
О, Господи, ще приемем безрезервно всяко наказание, което пожелаеш да отсъдиш за тези две невинни създания, а също и за нас. Съзнаваме, че сме проклели две напълно безгрешни личности.
Пояснение
Сега мъдреците, четиримата Кума̄ри, съжаляват за това, че са проклели двамата пазачи Джая и Виджая, защото вече съзнават, че личности, които служат на Бога, никога не бива да бъдат съдени. Казва се, че всеки, който има твърда вяра в служенето на Бога и сам отдава трансцендентално любовно служене, притежава всички достойнства на полубоговете. Затова преданият не бива да бъде укоряван. Ако се случи неволно или по силата на обстоятелствата той да сгреши, грешката му не бива да се приема много сериозно. Мъдреците вече се разкайват, задето проклели Джая и Виджая. Те размишляват за положението си в гун̣ите на страстта и невежеството и са готови да приемат всяко наказание, което Богът им отреди. Това, което трябва да запомним, е че когато общуваме с предани, не бива да търсим у тях недостатъци. В Бхагавад-гӣта̄ също се потвърждава, че дори ако преданият, който вярно служи на Върховния Бог, извърши непростим грях, той пак трябва да бъде смятан за са̄дху, свята личност. Подтикван от предишните си навици, той може да е сгрешил, но тъй като се е посветил да служи на Бога, грешката му не бива да се приема много сериозно.