Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.37
Текст
пӯрбхир майена вихита̄бхир адр̣шя-тӯрбхих̣
лока̄н гхната̄м̇ мати-вимохам атипралобхам̇
веш̣ам̇ видха̄я баху бха̄ш̣ята аупадхармям
Дума по дума
дева-двиш̣а̄м – на тези, които враждуват с преданите на Бога; нигама – Ведите; вартмани – на пътя на; ниш̣т̣хита̄на̄м – правилно установените; пӯрбхих̣ – с космически кораби; майена – направени от великия учен Мая; вихита̄бхих̣ – направени от; адр̣шя-тӯрбхих̣ – невидими в небето; лока̄н – различните планети; гхната̄м – на убийците; мати-вимохам – объркване в ума; атипралобхам – много привлекателен; веш̣ам – дреха; видха̄я – като направи това; баху бха̄ш̣яте – ще говори много; аупадхармям – второстепенни религиозни принципи.
Превод
Когато атеистите, овладели добре ведическото научно знание, унищожат обитателите на различните планети, летейки в небето с невидимите космически кораби на великия учен Мая, Богът ще ги обърка и идвайки в привлекателния образ на Буда, ще проповядва елементарни религиозни принципи.
Пояснение
Тази инкарнация на Бога като Буда не е същият Буда, когото познаваме от близката история на човечеството. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ споменатата тук инкарнация Буда е от друга епоха на Кали. По време на живота на един Ману се изреждат повече от седемдесет и две Кали юги и в една от тях щял да се появи този Буда, за когото се говори тук. Богът идва под формата на Буда, когато хората станат прекалено големи материалисти, и ги учи на най-елементарни религиозни принципи. Проповядваният от него принцип на ахим̇са̄ сам по себе си още не е религиозен принцип, но е едно от най-важните качества на истински религиозните хора. Тази религия е на равнището на здравия разум – тя учи човека да не причинява злини на животните и на другите живи същества, защото това в крайна сметка ще се обърне против самия него. Но преди да усвои принципите на ахим̇са̄ (на ненасилието), човек трябва да научи два други принципа: смирението и скромността. Ако не е смирен и скромен, той няма да може да се освободи от склонността си към насилие. След това човек трябва да се научи на търпение и прост живот. Той трябва да почита великите религиозни проповедници и духовните водачи и да овладее сетивата си, като се научи да бъде непривързан към семейството и дома си и като служи на Бога с преданост. И накрая човек трябва да признае съществуването на Бога и да стане негов предан – без това не може да става дума за религия. В центъра на религиозните принципи трябва да стои Богът. Защото простите моралните наставления сами по себе си са принципи, предшестващи религиозните. Те са известни като упадхарма, т.е. подобие на религиозни принципи.