Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.14
Текст
кр̣тва̄ бхрамад-бхрукут̣и-дам̇ш̣т̣ра-кара̄ла-вактрам
даитйендрам а̄шу гадая̄бхипатантам а̄ра̄д
ӯрау нипа̄тя видада̄ра накхаих̣ спхурантам
Дума по дума
траи-пиш̣т̣апа – полубоговете; уру-бхая-ха̄ – този, който освобождава от голям страх; сах̣ – Той (Божествената Личност); нр̣сим̇ха-рӯпам – приемайки инкарнацията Нр̣сим̇ха; кр̣тва̄ – правейки това; бхрамат – въртейки; бхру-кут̣и – вежди; дам̇ш̣т̣ра – зъби; кара̄ла – изключително страшна; вактрам – уста; даитя-индрам – царят на демоните; а̄шу – незабавно; гадая̄ – с боздуган в ръка; абхипатантам – докато падаше; а̄ра̄т – наблизо; ӯрау – върху бедрата; нипа̄тя – поставяйки върху; видада̄ра – прободе; накхаих̣ – с ноктите; спхурантам – докато предизвикваше.
Превод
За да освободи полубоговете от големите им страхове, Божествената Личност прие облика на Нр̣сим̇хадева и уби царя на демоните (Хиран̣якашипу), който го беше предизвикал с боздуган в ръка. С треперещи от гняв вежди, разтваряйки уста, която откриваше страшни зъби, Нр̣сим̇хадева сложи демона на скута си и го разкъса с нокти.
Пояснение
Историята на Хиран̣якашипу и сина му, великия предан Прахла̄да Маха̄ра̄джа, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Благодарение на материалните си постижения Хиран̣якашипу придобил огромно могъщество и понеже заслужил благосклонността на Брахма̄джӣ, си въобразявал, че е станал безсмъртен. Брахма̄джӣ му отказал да го благослови с безсмъртие, защото самият той е смъртно същество. Но с помощта на хитрини Хиран̣якашипу получил от Брахма̄джӣ такава благословия, която го правела практически безсмъртен. Хиран̣якашипу бил сигурен, че не може да бъде убит нито от човек, нито от полубог, нито от някое от познатите му оръжия, и че няма да умре нито през деня, нито през нощта. Но Богът приел образа на полулъв-получовек, което материалистът Хиран̣якашипу не можел никога да допусне. Така Той убил демона, без да нарушава обещанията на Брахма̄джӣ. Богът убил Хиран̣якашипу в скута си – нито на земята, нито във водата, нито в небето. Нр̣сим̇ха разкъсал демона с ноктите си, които не спадали към никой от видовете оръжия, известни на Хиран̣якашипу. Името Хиран̣якашипу буквално означава „този, който обича златото и меките постели“ – идеалът на всички материалисти. Подобни демонични хора, отричащи Бога, постепенно се възгордяват с материалните си постижения и започват да предизвикват властта на Върховния Бог, а също и да измъчват преданите му. Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил син на Хиран̣якашипу и понеже бил велик предан, баща му го мъчел по най-жестоки начини. В тези изключителни обстоятелства Богът дошъл като Нр̣сим̇хадева и убил врага на полубоговете по начин, който той изобщо не можел да си представи. Всемогъщият Бог винаги обърква плановете на безбожните демони.