ТЕКСТ 13
VERSO 13
Текст
Texto
гя̄твеятта̄м иха̄юш̣ах̣
мухӯрта̄т сарвам утср̣джя
гатава̄н абхаям̇ харим
jñātveyattām ihāyuṣaḥ
muhūrtāt sarvam utsṛjya
gatavān abhayaṁ harim
Дума по дума
Sinônimos
кхат̣ва̄н̇гах̣ – цар Кхат̣ва̄н̇га; на̄ма – име; ра̄джа-р̣ш̣их̣ – свят цар; гя̄тва̄ – като научи; иятта̄м – продължителност; иха – в този свят; а̄юш̣ах̣ – на живота; мухӯрта̄т – само след миг; сарвам – всичко; утср̣джя – изоставяйки; гатава̄н – бе подложен; абхаям – в пълна безопасност; харим – Божествената Личност.
khaṭvāṅgaḥ — rei Khaṭvāṅga; nāma — nome; rāja — ṛṣiḥ – rei santo; jñātvā — sabendo; iyattām — duração; iha — neste mundo; āyuṣaḥ — de sua vida; muhūrtāt — dentro de apenas um momento; sarvam — tudo; utsṛjya — deixando de lado; gatavān — aceitou; abhayam — totalmente seguro; harim — a Personalidade de Deus.
Превод
Tradução
Щом научи, че му остава да живее още само миг, святият цар Кхат̣ва̄н̇га изостави всички материални дейности и прие подслон при върховния спасител, Божествената Личност.
O santo rei Khaṭvāṅga, após ser informado de que sua vida duraria apenas um momento, imediatamente se livrou de todas as atividades materiais e se refugiou na proteção suprema, a Personalidade de Deus.
Пояснение
Comentário
Човек, който има чувство за отговорност, винаги трябва да помни кой е най-важният дълг на човешкия живот. Животът не се свежда само до задоволяване насъщните потребности на тялото. Човек трябва да има съзнание за дълга си, за да постигне възможно най-добро положение в следващия си живот. Човешкият живот ни е даден, за да се подготвим за изпълнението на този основен дълг. Тук Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га е наречен свят цар, защото въпреки отговорностите на държавното управление никога не забравил най-важния си дълг в живота. Такива били и другите ра̄джарш̣и (святи царе) – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те са пример за отговорно отношение към най-важния дълг. Полубоговете повикали Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га на райските планети, за да се сражава с демоните. Царят се сражавал за удоволствие на полубоговете и те, доволни от служенето му, от благодарност поискали да го възнаградят с нещо материално. Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га обаче никога не забравял основния си дълг и затова ги попитал колко му остава да живее. Това доказва, че той искал повече да се приготви за следващия си живот, отколкото да получи от полубоговете материални блага. И така, полубоговете отвърнали, че животът му ще продължи още един миг. Тогава царят веднага напуснал небесното царство, където има в изобилие най-висши материални наслади, слязъл на Земята и приел последно убежище при Божествената Личност, закрилника на всички. Великото му начинание се увенчало с успех и той постигнал освобождение. Въпреки че всичко продължило само миг, святият цар удържал пълна победа, защото постоянно помнел най-важния си дълг. С това Шукадева Госва̄мӣ окуражил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да изпълни първостепенния си дълг – да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, повествованието за величието на Бога, въпреки че му оставали само седем дена. По волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит веднага срещнал великия Шукадева Госва̄мӣ и в Шрӣмад Бха̄гаватам е описано онова голямо духовно съкровище, което мъдрецът завещал на царя.
SIGNIFICADO—A pessoa com responsabilidade plena deve sempre conhecer o principal dever da atual forma de vida humana. A existência não se resume às atividades que servem para satisfazer as necessidades básicas da vida material. Sempre é bom estar alerta e saber que é preciso alcançar uma melhor situação na próxima vida. Na vida humana, podemos preparar-nos para este dever primordial. Nesta passagem, menciona-se que Mahārāja Khaṭvāṅga é um rei santo porque, mesmo assumindo a responsabilidade de administrar o Estado, ele de maneira alguma se esqueceu do dever primordial da vida. O mesmo fenômeno aconteceu a rājarṣis (reis santos) tais como Mahārāja Yudhiṣṭhira e Mahārāja Parīkṣit. Todos eles eram personalidades exemplares, pois se preocupavam em cumprir seu dever primário. Nos planetas superiores, os semideuses convidaram Mahārāja Khaṭvāṅga a lutar com os demônios, e a maneira como o rei travou as batalhas causou satisfação plena aos semideuses. Os semideuses, estando inteiramente satisfeitos com ele, quiseram abençoá-lo com gozo material, mas Mahārāja Khaṭvāṅga, estando muito alerta ao seu dever primário, perguntou aos semideuses quanto tempo de vida lhe restava. Isso significa que ele estava menos interessado em receber alguma bênção material dos semideuses do que em preparar-se para a próxima vida. Entretanto, os semideuses informaram-no de que sua vida duraria somente mais um momento. O rei imediatamente deixou o reino celestial, que sempre está repleto de gozo material do padrão mais elevado e, descendo a esta Terra, refugiou-se definitivamente na Personalidade de Deus, quem concede toda a proteção. Seu empreendimento foi um sucesso e ele alcançou a liberação. Mesmo que tenha durado apenas um momento, esse empreendimento do rei santo foi exitoso porque ele estava sempre alerta ao seu dever primário. Com isso, muito embora lhe restassem apenas sete dias de vida, Mahārāja Parīkṣit foi encorajado pelo grande Śukadeva Gosvāmī a executar seu dever primário – ouvir as glórias do Senhor narradas sob a forma do Śrīmad-Bhāgavatam. Pela vontade do Senhor, Mahārāja Parīkṣit logo se encontrou com o admirável Śukadeva Gosvāmī, e o grandioso tesouro do sucesso espiritual deixado por ele é primorosamente mencionado no Śrīmad-Bhāgavatam