ТЕКСТ 49
Text 49
Текст
Text
ва̄судева̄нумодитах̣
цака̄ра ра̄джям̇ дхармен̣а
питр̣-паита̄махам̇ вибхух̣
vāsudevānumoditaḥ
cakāra rājyaṁ dharmeṇa
pitṛ-paitāmahaṁ vibhuḥ
Дума по дума
Synonyms
питра̄ – от чичо му, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; ча – и; ануматах̣ – с негово одобрение; ра̄джа̄ – цар Юдхиш̣т̣хира; ва̄судева-анумодитах̣ – потвърдено от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; чака̄ра – извърши; ра̄джям – царството; дхармен̣а – в съответствие със законите и принципите на управлението; питр̣ – баща; паита̄махам – праотец; вибхух̣ – велик като.
pitrā — by his uncle, Dhṛtarāṣṭra; ca — and; anumataḥ — with his approval; rājā — King Yudhiṣṭhira; vāsudeva-anumoditaḥ — confirmed by Lord Śrī Kṛṣṇa; cakāra — executed; rājyam — the kingdom; dharmeṇa — in compliance with the codes of royal principles; pitṛ — father; paitāmaham — forefather; vibhuḥ — as great as.
Превод
Translation
След това великият религиозен цар Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира започна да управлява царството, като строго се придържаше към законите и правилата за царуване, одобрени от чичо му и потвърдени от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
After this, the great religious King, Mahārāja Yudhiṣṭhira, executed the royal power in the kingdom strictly according to the codes of royal principles approved by his uncle and confirmed by Lord Śrī Kṛṣṇa.
Пояснение
Purport
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не бил просто събирач на данъци. Той напълно съзнавал задълженията си на цар, които са не по-малко отговорни от задълженията на бащата или на духовния учител. Царят трябва да се грижи за благополучието на поданиците си във всички области на живота – обществена, политическа, духовна. Царят трябва да знае, че човешкият живот е предназначен за освобождаване на затворената душа от робството на материалната обусловеност. Затова негов дълг е да следи дали поданиците му получават необходимите грижи, за да могат да постигнат най-висшето съвършенство.
Mahārāja Yudhiṣṭhira was not a mere tax collector. He was always conscious of his duty as a king, which is no less than that of a father or spiritual master. The king is to see to the welfare of the citizens from all angles of social, political, economic and spiritual upliftment. The king must know that human life is meant for liberating the encaged soul from the bondage of material conditions, and therefore his duty is to see that the citizens are properly looked after to attain this highest stage of perfection.
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира строго следвал тези принципи, както ще видим от следващата глава. Той не само ги съблюдавал, но и получил одобрението на възрастния си чичо, който имал много голям опит в държавните дела, и на Бог Кр̣ш̣н̣а, който изложил философията на Бхагавад-гӣта̄.
Mahārāja Yudhiṣṭhira followed these principles strictly, as will be seen from the next chapter. Not only did he follow the principles, but he also got approval from his old uncle, who was experienced in political affairs, and that was also confirmed by Lord Kṛṣṇa, the speaker of the philosophy of Bhagavad-gītā.
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил съвършен монарх, а управлението на един такъв образован цар е много по-висша форма на управление от съвременната република или народната демокрация. Голямата част от хората, особено в тази епоха на Кали, се раждат шӯдри. По правило те са с много низш произход, зле образовани, нещастни и живеят в лошо обкръжение. Те не знаят коя е крайната и съвършена цел на живота. Гласовете на такива безотговорни избиратели нямат никаква действителна стойност, а хората, които те избират, не могат да бъдат отговорни представители на Бога, какъвто бил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.
Mahārāja Yudhiṣṭhira is the ideal monarch, and monarchy under a trained king like Mahārāja Yudhiṣṭhira is by far the most superior form of government, superior to modern republics or governments of the people, by the people. The mass of people, especially in this Age of Kali, are all born śūdras, basically lowborn, ill-trained, unfortunate and badly associated. They themselves do not know the highest perfectional aim of life. Therefore, votes cast by them actually have no value, and thus persons elected by such irresponsible votes cannot be responsible representatives like Mahārāja Yudhiṣṭhira.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху девета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Смъртта на Бхӣш̣мадева в присъствието на Бог Кр̣ш̣н̣а“.
Thus end the Bhaktivedanta purports of the First Canto, Ninth Chapter, of the Śrīmad-Bhāgavatam, entitled “The Passing Away of Bhīṣmadeva in the Presence of Lord Kṛṣṇa.”