Шрӣмад бха̄гаватам 1.9.32
Текст
ити матир упакалпита̄ витр̣ш̣н̣а̄
бхагавати са̄твата-пун̇гаве вибхӯмни
сва-сукхам упагате квачид вихартум̇
пракр̣тим упеюш̣и яд-бхава-права̄ха
Дума по дума
шрӣ-бхӣш̣мах̣ ува̄ча – Шрӣ Бхӣш̣мадева каза; ити – така; матих̣ – мислене, чувстване и желаене; упакалпита̄ – вложени; витр̣ш̣н̣а̄ – освободени от всички сетивни желания; бхагавати – на Божествената Личност; са̄твата-пун̇гаве – на предводителя на преданите; вибхӯмни – на великия; сва-сукхам – себеудовлетворение; упагате – на него, който е достигнал това; квачит – понякога; вихартум – от трансцендентално удоволствие; пракр̣тим – в материалния свят; упеюш̣и – приеми това; ят-бхава – от когото творението; права̄хах̣ – се поражда и унищожава.
Превод
Бхӣш̣мадева каза: Нека всичките ми мисли, чувства и желания, които толкова дълго бяха заети с най-различни предмети и предписани задължения, сега се насочат към всемогъщия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Той винаги е себеудовлетворен, но като водач на всички предани, понякога Той се наслаждава на трансцендентално удоволствие, слизайки в материалния свят, макар че материалният свят е сътворен от самия него.
Пояснение
Бхӣш̣мадева бил държавник, старейшина на династията Куру, велик военачалник и предводител на кш̣атриите и затова умът му трябвало да се занимава с много различни въпроси, а мислите, желанията и чувствата му били свързани с най-различни обекти. Но сега, за да постигне чисто предано служене, той искал да насочи цялата сила на мислите, чувствата и желанията си към Върховното Същество, Бог Кр̣ш̣н̣а. Богът тук е описан като всемогъщ предводител на преданите. Макар че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, Той идва на земята лично, за да дари чистите си предани с благословията на преданото служене. Понякога Той идва в изначалния си облик на Бог Кр̣ш̣н̣а, а понякога – като Бог Чайтаня. Те двамата са предводители на чистите предани. Чистите предани не желаят нищо друго, освен да служат на Бога, затова са наричани са̄твата. От всички са̄твати най-висшестоящ е Богът. Бхӣш̣мадева също нямал други желания. Ако човек не се е освободил от всички материални желания, Богът няма да му стане водач. Желанията не могат да се изкоренят, но трябва да се пречистят. Самият Бог утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, че дава наставления в сърцето на чистия си предан, който постоянно му отдава служене. Тези наставления се дават не с материална цел; те са предназначени единствено да помогнат на предания да се върне обратно вкъщи, при Бога (10.10). На обикновения човек, който иска да господства над материалната природа, Богът само позволява да действа и наблюдава дейностите му. Но Той никога не му дава наставления, как да се върне обратно при него. Такава е разликата в отношението на Бога към различните живи същества – предани и неотдадени. Той е предводител на всички живи същества, подобно на царя, който управлява както затворниците, така и свободните граждани. Но отношението му към тях е различно, в зависимост от това, дали те са предани или неотдадени. Неотдадените не искат да слушат наставленията на Бога и затова за тях Той мълчи, макар че наблюдава всичките им дейности и им дава съответните последици от тях, независимо дали добри или лоши. Преданите стоят над материалните представи за добро и лошо. Те вървят напред по пътя към трансцендентното, затова нямат никакви материални стремежи. Освен това преданите познават Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като изначалния На̄ра̄ян̣а, защото чрез пълната си част Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появява като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, изначалната причина на цялото материално творение. Богът също желае да общува с чистите си предани и само заради тях идва на земята и ги въодушевява. Богът се появява по своя собствена воля. Той не е заставен от условията на материалната природа. Тук Той е наречен вибху, всемогъщ, защото никога не е подвластен на законите на материалната природа.