Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.9
Деванагари
श्रीमद्दीर्घचतुर्बाहुं तप्तकाञ्चनकुण्डलम् ।
क्षतजाक्षं गदापाणिमात्मन: सर्वतोदिशम् ।
परिभ्रमन्तमुल्काभां भ्रामयन्तं गदां मुहु: ॥ ९ ॥
क्षतजाक्षं गदापाणिमात्मन: सर्वतोदिशम् ।
परिभ्रमन्तमुल्काभां भ्रामयन्तं गदां मुहु: ॥ ९ ॥
Стих
шрӣмад-дӣргха-чатур-ба̄хум̇
тапта-ка̄н̃чана-кун̣д̣алам
кш̣атаджа̄кш̣ам̇ гада̄-па̄н̣им
а̄тманах̣ сарвато дишам
парибхрамантам улка̄бха̄м̇
бхра̄маянтам̇ гада̄м̇ мухух̣
тапта-ка̄н̃чана-кун̣д̣алам
кш̣атаджа̄кш̣ам̇ гада̄-па̄н̣им
а̄тманах̣ сарвато дишам
парибхрамантам улка̄бха̄м̇
бхра̄маянтам̇ гада̄м̇ мухух̣
Дума по дума
шрӣмат — украсен; дӣргха — удължен; чатух̣-ба̄хум — четирирък; тапта-ка̄н̃чана — разтопено злато; кун̣д̣алам — обици; кш̣атаджа-акш̣ам — кървавочервени очи; гада̄-па̄н̣им — с боздуган в ръка; а̄тманах̣ — собствен; сарватах̣ — всички; дишам — около; парибхрамантам — движейки се; улка̄бха̄м — като падащи звезди; бхра̄маянтам — обикаляйки; гада̄м — боздуганът; мухух̣ — постоянно.
Превод
Богът бе прекрасен – имаше четири ръце, обици с цвят на разтопено злато и от гняв очите му бяха червени като кръв. Докато Той се движеше наоколо, боздуганът му непрекъснато се въртеше около него като падаща звезда.
Пояснение
В Брахма сам̇хита̄ (Глава 5) се казва, че Върховният Бог Говинда влиза в сферата на вселената като една от пълните си части и се разпространява като Парама̄тма̄, Свръхдушата, не само в сърцето на всяко живо същество, но и във всички атоми на материалните елементи. Благодарение на непостижимата си енергия Богът може да проникне навсякъде. Той влязъл в утробата на Уттара̄, за да спаси любимия си предан Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. В Бхагавад-гӣта̄ (9.31) Богът уверява, че преданите му никога няма да бъдат погубени. Никой не може да убие предан на Бога, защото него го защитава самият Бог; както никой не може да спаси този, когото Богът желае да убие. Той е всесилен, затова може да спасява или да убива, както пожелае. Богът се показал пред предания си Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит дори когато той се намирал в такова неудобно положение (в утробата на майка си). Той се появил във форма, която Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да възприеме. Богът може да става по-голям от десетки хиляди вселени, но може да става по-малък и от атома. Той е много милостив и се появява във форма, която е достъпна за ограниченото зрение на живото същество. Той е безкраен. Той не е подчинен на нашите мерки. Той може да става много по-голям, отколкото можем да си представим, и много по-малък и от най-малките неща, които можем да възприемем със сетивата си. Но при всички обстоятелства Той си остава всемогъщият Бог. Между този Виш̣н̣у с големината на палец, който се явил в утробата на Уттара̄, и абсолютното проявление на На̄ра̄ян̣а във Ваикун̣т̣ха-дха̄ма, царството на Бога, няма разлика. Той приема формата арча̄-виграха (форма на Бога, която се обожава) само за да приема служене от преданите си, които не могат да го видят по друг начин. По милостта на арча̄-виграха (формата на Бога, изградена от материални елементи) преданите в материалния свят лесно могат да се обърнат към Бога, макар че Той не може да бъде възприет с материални сетива. Арча̄-виграха е напълно духовна форма на Бога, която могат да възприемат преданите-материалисти. Тази форма на Бога не трябва да се смята за материална. За обусловените живи същества има огромна разлика между материята и духа, но за Бога такава разлика няма. За Бога не съществува нищо друго, освен духовно битие. Така е и за чистите предани, които имат близки взаимоотношения с Бога.