Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.34

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил съвършен цар, прочут с благочестието си, който управлявал целия свят. Но въпреки това след края на битката при Курукш̣етра той бил измъчван от голям страх заради поголовната сеч в сраженията, които имали за цел единствено възкачването му на престола. Той поел цялата отговорност за греховете, извършени по време на войната, и за да се пречисти от тях, искал да извърши три церемонии, при които на олтара се принасят в жертва коне. Тези жертвоприношения изискват много средства. Дори Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира трябвало да набави необходимите средства, като събере купищата злато, оставени от Маха̄ра̄джа Марутта и от бра̄хман̣ите, които получавали златото като подаяние от цар Марутта. Учените бра̄хман̣и не можели да вземат целите купища злато, които им давал Маха̄ра̄джа Марутта, и оставяли по-голямата част от тях. От своя страна Маха̄ра̄джа Марутта също не прибирал обратно златото, което им подарявал. Освен това всички златни съдове и принадлежности, използвани в жертвоприношенията, също били изхвърляни на бунището – така тези купища злато останали „ничия“ собственост много дълго време, докато не дошъл Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да ги събере за собствените си нужди. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а посъветвал братята на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да съберат тази ничия собственост, защото тя принадлежала на царя. Най-удивителното е, че нито един от поданиците не прибирал това изоставено злато, за да строи промишлени предприятия или нещо подобно. Това показва, че поданиците на страната били напълно удовлетворени, имали всичко необходимо и затова и не се стремели към безсмислени промишлени начинания с цел получаване на сетивно наслаждение. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира събрал тези златни купища, за да извърши жертвоприношения и да удовлетвори Върховната Божествена Личност Хари. Той не възнамерявал да използва за нищо друго богатството, което събрал в хазната.

Човек трябва да се поучи от постъпките на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Царят се боял от греховете, извършени на бойното поле, затова искал да удовлетвори върховния авторитет. Това показва, че докато изпълняваме всекидневните си задължения, без да искаме ние извършваме много грехове и за да неутрализираме последствията от тези неволни нарушения, трябва да извършваме жертвоприношенията, препоръчани в свещените писания. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва (ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям карма-бандханах̣), че човек трябва да извършва жертвоприношенията, предписани в писанията, за да се освободи от последствията на всички забранени дейности и непреднамерени нарушения, които е склонен да извършва. По този начин той се освобождава от всички грехове. Хората, които не правят това, а действат, водени от користните си интереси и от стремежа си към сетивно наслаждение, са принудени да изтърпяват многото страдания, които тези грехове влекат след себе си. И така, главната цел на жертвоприношенията е да бъде удовлетворена Върховната Личност Хари. Начинът на извършване на жертвоприношения може да е различен в зависимост от времето, мястото и хората, но във всички обстоятелства целта им е винаги една и съща: да бъде удовлетворен Върховният Бог Хари. Това е пътят към благочестивия живот и към мира и благоденствието в целия свят. И като съвършен и благочестив цар на света Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира следвал това правило.

Щом дори Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се смятал за грешник, при положение че изпълнявал всекидневните си задължения по управляване на царството, в които убийството на хора и на животни било разрешено от закона, тогава трудно можем да си представим колко грехове волно и неволно извършват невежите хора в Кали юга, които не могат да извършват жертвоприношения, за да удовлетворят Върховния Бог. И така, в Бха̄гаватам се казва, че първият дълг на човешкото същество е да удовлетвори Върховния Бог, като изпълнява предписаните си задължения (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.13).

Каквито и предписани дейности да извършват хората от различните страни, касти, общности и вероизповедания, те са длъжни да признаят необходимостта от жертвоприношенията, препоръчвани в писанията за съответното време, място и личности. За хората от Кали юга ведическата литература препоръчва да се отдадат на възславянето на Бога, като възпяват святото име на Кр̣ш̣н̣а, без да извършват оскърбления (кӣртана̄д ева кр̣ш̣н̣ася мукта-сан̇гах̣ парам̇ враджет). Така човек може да се освободи от всички грехове и да постигне най-висшето съвършенство в живота, т.е. да се върне вкъщи, обратно при Бога. Вече нееднократно говорихме по този въпрос в това велико произведение, особено във въведението, където описахме накратко живота на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, но пак повтаряме същото, с надеждата, че в света ще се възцари мир и благоденствие.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът ясно казва как можем да го удовлетворим, а животът и проповедническите дейности на Бог Чайтаня на дело показват това. Съвършеният начин за извършване на яги, т.е. на жертвоприношения за удовлетворяването на Върховния Бог Хари (Божествената Личност, която ни освобождава от всички страдания в живота), в тази мрачна епоха на раздори и разногласия е да се следват стъпките на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

Дори в ония дни на изобилие и благоденствие Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира трябвало да събере купища злато, за да може да осигури това, което е необходимо за жертвоприношения на коне. В днешните оскъдни времена с пълна липса на злато не можем дори да си мислим за извършването на такива яги. Сега имаме купища хартия и обещания, че благодарение на икономическото развитие на съвременната цивилизация те ще бъдат обезпечени със злато. Но ние не можем да харчим богатства като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира нито поотделно, нито заедно, нито под покровителството на държавата. Следователно за тази епоха е съвсем подходящ методът, описан в ша̄стрите и препоръчан от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Този метод не изисква никакви разходи и въпреки това може да донесе по-голяма полза от разточителните жертвоприношения.

Жертвоприношенията на коне или на крави, извършвани според ведическите правила, не трябва да се смятат за начин за убиване на животни. Напротив, животните, които биват предлагани в ягята, получават нов живот благодарение на трансценденталната сила на ведическите химни, които нямат нищо общо с представите на невежите хора (ако се произнасят правилно). Мантрите на Ведите имат голяма сила и доказателство за това е подмладяването на жертвените животни.

В днешната епоха тези, които претендират да са бра̄хман̣и, т.е. свещенослужители, не могат да произнасят ведическите химни правилно. Необразованите потомци от семействата на два пъти родените вече не приличат на предците си, затова биват причислявани към шӯдрите, веднъж родените. Тези, които са родени само веднъж, не могат да пеят ведически химни, затова няма никаква полза, когато те прознасят мантрите.

За да спаси всички, Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху разпространявал движението на сан̇кӣртана – ягята, която обслужва всички практически цели. На хората от сегашната епоха горещо се препоръчва да следват този сигурен и утвърден път.