Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.24

Последното наставление, което Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а дава в Бхагавад-гӣта̄, гласи, че човек трябва да изостави всичко и само да следва стъпките на Бога. За съжаление, ограничените хора не приемат тази велика и възвишена повеля на Бога. Но тези, които наистина са интелигентни, се вслушват в нея и се сдобиват с огромно благо. Глупаците не знаят, че качествата се придобиват в общуване. Това е вярно дори в материален смисъл: ако поставим един предмет в огъня, той се нагорещява. Следователно общуването с Върховната Божествена Личност позволява на човека да развие качествата на Бога. Както вече казахме, чрез непосредствено общуване с Бога човек може да постигне до седемдесет и осем процента от качествата му. Богът не е материален обект, чието присъствие човек трябва да усеща, за да може да общува с него. Богът присъства винаги и навсякъде. Да се общува с него, е напълно възможно просто като се следват наставленията му, защото Богът е тъждествен с наставленията си, както и с името, славата, атрибутите и обкръжението си, защото те са абсолютно знание. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит общувал с Бога още докато се намирал в утробата на майка си, продължил да общува с него до последния ден на великия си живот и по този начин овладял до съвършенство всички основни добри качества на Бога.

Рантидева е цар от древността, живял преди времето, за което се говори в Маха̄бха̄рата. За него споменава На̄рада Муни в наставленията, които дава на Сан̃джая (Маха̄бха̄рата, Дрон̣а-парва, 67). Той бил велик и гостоприемен цар, който щедро раздавал храна. Дори Бог Кр̣ш̣н̣а се възхищавал на гостоприемството и на благотворителните му дейности. Рантидева бил благословен от великия Васиш̣т̣ха Муни, задето му дал студена вода. По този начин царят се издигнал до райските планети. Рантидева давал на р̣ш̣ите плодове, корени и листа, за което те го благославяли и изпълнявали желанията му. Макар че бил кш̣атрия по рождение, през целия си живот той не хапнал месо. Той се отнасял много сърдечно с Васиш̣т̣ха Муни и благодарение на неговата благословия могъл да отиде на райските планети. Рантидева е един от тези благочестиви царе, чиито имена се споменават сутрин и вечер.

Яя̄ти е великият император на света и прародителят на всички велики нации по земята, принадлежащи към а̄рянското и индоевропейското семейство. Той е син на Маха̄ра̄джа Нахуша. Яя̄ти станал император на света благодарение на това че по-големият му брат бил велик и освободен свят мистик. Яя̄ти управлявал в продължение на няколко хиляди години и извършил много жертвоприношения и благочестиви дейности, записани в историята, но ранната му младост била много бурна и изпълнена със страстни любовни приключения. Той се влюбил в Девая̄нӣ, любимата дъщеря на Шукра̄ча̄ря. Девая̄нӣ поискала да се омъжи за него, но той отказал да я приеме за съпруга, защото била дъщеря на бра̄хман̣а. Според ша̄стрите само бра̄хман̣а може да се ожени за дъщеря на бра̄хман̣а. В ония времена хората много стриктно избягвали появата на варн̣а-сан̇кара на земята. Шукра̄ча̄ря внесъл изменение в този закон за ограничаване на браковете и принудил император Яя̄ти да се ожени за Девая̄нӣ. Девая̄нӣ имала приятелка на име Шармиш̣т̣ха̄, която също се влюбила в императора и заминала заедно с Девая̄нӣ. Шукра̄ча̄ря забранил на императора да вика Шармиш̣т̣ха̄ в спалнята си, но той не могъл да следва поръката му. Император Яя̄ти тайно се оженил и за Шармиш̣т̣ха̄ и тя му родила синове. Когато научила за това, Девая̄нӣ се върнала при баща си и му се оплакала. Яя̄ти бил много привързан към нея и я последвал в бащиния ѝ дом, за да я убеди да се върне при него. Шукра̄ча̄ря много се разгневил и го проклел да стане импотентен. Яя̄ти помолил тъста си да върне думите си назад, но мъдрецът му казал да поиска от синовете си да разменят младостта и мъжката си сила за неговата немощ. Яя̄ти имал пет сина: два от Девая̄нӣ и три от Шармиш̣т̣ха̄. Тези пет сина – Яду, Турвасу, Друхю, Ану и Пӯру – дали началото на пет велики династии: Яду, Явана (турците), Бходжа, Млеччха (гърците) и Паурава, – които се разселили по целия свят. Благодарение на благочестивите си дейности Яя̄ти се издигнал до райските планети, но паднал оттам заради самохвалството си и заради упреците, които постоянно отправял срещу великите души. След падението му дъщеря му и внукът му му подарили натрупаното от тях благочестие и с помощта на приятеля си Шиби и на внука си, Яя̄ти отново се издигнал до небесното царство. Там станал член на събранието на Ямара̄джа и сега е един от неговите предани. Яя̄ти извършил повече от хиляда различни жертвоприношения, давал щедри подаяния и се славел като много влиятелен цар. Царската му власт се разпростирала над целия свят. Когато Яя̄ти бил обезпокоен от страстни любовни желания, най-малкият му син се съгласил да му отстъпи младостта си за цели хиляда години. Най-накрая императорът се оттеглил от светския живот и върнал обратно младостта на сина си Пӯру. Той искал да му повери царството си, но царедворците и поданиците му не се съгласили. Когато обаче им описал величието на Пӯру, те се съгласили – така император Яя̄ти напуснал семейния живот и се оттеглил в горите.