Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.23

Самообладанието е присъщо както на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, така и на Брахма̄, праотеца на всички живи същества. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ думата „дядо“ се отнася до Брахма̄, а според Вишвана̄тха Чакравартӣ тук става дума за Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Но и в двата случая сравнението е уместно. И двамата били изтъкнати представители на Върховния Бог, затова и двамата трябвало да притежават самообладание и присъствие на духа, тъй като извършвали дейности, целящи благото на всички живи същества. Всяко отговорно лице, което заема управляваща позиция, трябва да изтърпява всевъзможни нападки от страна на хората, за които работи. Дори гопӣте, най-издигнатите и съвършени предани, упреквали Брахма̄джӣ. Те не били доволни от работата му, защото, като съзидател на тази вселена, Брахма̄ бил направил клепачи, които им пречели да виждат Бог Кр̣ш̣н̣а. Гопӣте не можели да понесат мига, в който очите им мигвали, защото тогава не можели да виждат любимия си Бог Кр̣ш̣н̣а. А какво да говорим за останалите, които по природа са склонни да се отнасят критично към всичките действия на по-високопоставените? Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също трябвало да преодолява много трудности, създавани му от враговете, но доказал, че при всякакви обстоятелства умее да запазва съвършено спокойствие на ума. Затова и двамата дядовци могат да служат за пример със самообладанието си.

Шива е прочут полубог, който дава това, за което го помолят. Затова той се нарича още А̄шутоша – „този, който много лесно може да бъде удовлетворен“. Друго негово име е Бхӯтана̄тха – господарят на обикновените хора. Те са много привързани към него заради щедрите му подаръци, които той раздава дори без да мисли за последствията, до които могат да доведат. Ра̄ван̣а бил много привързан към Шива, защото лесно успял да го удовлетвори и станал толкова могъщ, че отправил предизвикателство дори към властта на Бог Ра̄ма. Разбира се, Шива никога не подпомагал Ра̄ван̣а в сраженията му с Ра̄ма, който бил Върховната Божествена Личност и Бог на Шива. Шива дал на Вр̣ка̄сура една благословия, която не само че не била нужна, но била и опасна. По милостта на Шива Вр̣ка̄сура получил способността да унищожи всеки, като го докосне с ръка по главата. Макар че Шива го благословил с това, коварният демон поискал да опита силата си, като докосне главата на самия Шива. За да се спаси от опасността, Шива трябвало да потърси убежище при Виш̣н̣у, който с помощта на илюзорната си енергия заблудил Вр̣ка̄сура и го убедил да направи този опит със собствената си глава. Вр̣ка̄сура го послушал и сам се погубил – така светът се спасил от неприятностите, предизвикани от този коварен поклонник на полубоговете. Забележителното е, че Шива винаги дава това, за което го молят. Затова той е най-щедрата личност, макар и понякога да прави грешки.

Думата рама̄ се отнася до богинята на щастието. Нейно убежище е Бог Виш̣н̣у, който поддържа всички живи същества. Съществуват безброй живи същества, не само на тази планета, но и на останалите стотици и хиляди планети. На всяка една планета има всичко, което е необходимо на живите същества, за да напредват по пътя към себепознанието, но заети със сетивно наслаждение, те се сблъскват с препятствията, поставяни от заблуждаващата енергия ма̄я̄, и се отклоняват по неверния път на икономическото развитие. Икономическото развитие никога не води до успех, защото е една илюзия. Хората постоянно се опитват да спечелят милостта на илюзорната богиня на щастието, без да знаят, че тя може да живее само под закрилата на Виш̣н̣у. Без Виш̣н̣у богинята на щастието е само една илюзия. Затова трябва да се стремим към покровителството на Виш̣н̣у, вместо направо да търсим закрила при богинята на щастието. Само Виш̣н̣у и преданите му могат да защитят всички. И тъй като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се намирал под закрилата на самия Виш̣н̣у, за него не представлявало трудност да дава пълна защита на всички, които искали да живеят под негова власт.