Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.19

Праджа̄ означава живо същество, което се е родило в материалния свят. Всъщност живото същество нито се ражда, нито умира, но тъй като е изоставило служенето на Бога и желае да господства над материалната природа, то получава подходящо тяло, с което да удовлетворява материалните си желания. По този начин става обусловено от законите на материята и материалното му тяло се променя в зависимост от дейностите, които живото същество извършва. Така то пътува от тяло в тяло сред 8 400 000 вида живот. Но тъй като е неотделима частица от Бога, Богът не само задоволява всичките му жизнени потребности, но и го закриля – лично и чрез представителите си, святите царе. Тези святи царе покровителстват всички праджа̄, живи същества, така че те да могат да живеят и да излежат затворничеството си в материалния свят. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит наистина бил съвършен свят цар. Веднъж, когато пътувал из царството си, той видял как олицетворението на Кали се готви да убие една нещастна крава, и веднага го пленил като убиец. Това означава, че под закрилата на святите управници се намирали дори животните, но така било не заради някаква сантименталност, а защото всички, които са се родили в материалния свят, имат правото да живеят. Всички святи царе, като се започне с царя на Слънчевата планета и се стигне до царя на Земята, под влиянието на ведическите писания също се стремят да постъпват така. Както се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (4.1), ведическите писания се изучават и на висшите планети. В Гӣта̄ се говори, че Богът дал наставления на слънчевия бог Вивасва̄н и това учение се предавало по-нататък чрез ученическата последователност – слънчевият бог го предал на сина си Ману, Ману го предал на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку. В един ден на Брахма̄ има четиринайсет Ману; тук става дума за седмия Ману, който е един от Праджа̄патите (тези, които създават поколение) и син на слънчевия бог. Той се нарича Ваивасвата Ману. Ваивасвата Ману имал десет сина, сред които е и Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку. Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку изучил Бхагавад-гӣта̄ от баща си Ману така, както той я бил изучил от своя баща, слънчевия бог. По-нататък учението на Бхагавад-гӣта̄ продължило да се предава надолу по ученическата последователност, започната от Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку. Но с течение на времето безсъвестни личности прекъснали веригата и знанието трябвало да се предаде отново, този път на Арджуна на бойното поле при Курукш̣етра. Така става ясно, че всички ведически писания са съществували от самото начало на сътворяването на материалния свят – затова те се наричат апауруш̣ея („които не са сътворени от човешка ръка“). Богът предал ведическото знание най-напред на Брахма̄, първото сътворено живо същество във вселената.

Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку е един от синовете на Ваивасвата Ману. Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку имал сто сина. Той бил забранил месоядството. След смъртта му цар станал синът му Шаша̄да.

Ману, за когото в този стих се говори като за баща на Икш̣ва̄ку, е седмият Ману; той се нарича Ваивасвата Ману и е син на слънчевия бог Вивасва̄н, на когото Бог Кр̣ш̣н̣а предал учението на Бхагавад-гӣта̄, преди да го предаде на Арджуна. Всички хора са потомци на Ману. Ваивасвата Ману имал десет сина: Икш̣ва̄ку, Набхага, Дхр̣ш̣т̣а, Шаря̄ти, Нариш̣янта, На̄бха̄га, Диш̣т̣а, Карӯш̣а, Пр̣шадхра и Васума̄н. Инкарнацията Матся (огромната риба) дошла в началото на управлението на Ваивасвата Ману. Ваивасвата Ману овладял принципите на Бхагавад-гӣта̄ от баща си Вивасва̄н, слънчевия бог, и ги предал на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку. В началото на Трета̄ юга слънчевият бог дал на Ману наставления върху преданото служене, а Ману на свой ред ги предал на Икш̣ва̄ку за доброто на цялото човешко общество.

Бог Ра̄ма. Върховната Божествена Личност приела образа на Шрӣ Ра̄ма, който се появил като син на чистия си предан Маха̄ра̄джа Дашаратха, царя на Айодхя̄. Бог Ра̄ма дошъл заедно с пълните си части, които се появили като по-малки негови братя. Богът се появил в Трета̄ юга, през месеца Чаитра, на деветия ден след новолуние, и както винаги целта на появяването му била да възстанови религиозните принципи и да унищожи тези, които създават безпокойства. Когато бил съвсем млад, Бог Ра̄ма помогнал на великия мъдрец Вишва̄митра, като убил Суба̄ху и победил демоницата Ма̄рӣча̄, която пречела на мъдреците да изпълняват ежедневните си задължения. Бра̄хман̣ите и кш̣атриите трябва да си помагат взаимно в името на благото на хората. Мъдреците бра̄хман̣и се стремят да просветят хората със съвършено знание, затова кш̣атриите трябва да ги защитават. Бог Ра̄мачандра бил съвършеният цар, който покровителствал най-висшата култура на човечеството, наречена брахман̣я дхарма. Най-много от всичко Богът се грижел за кравите и за бра̄хман̣ите, затова земята процъфтявала. Чрез Вишва̄митра Той дал на управляващите полубогове мощни оръжия, с които да победят демоните. Той присъствал на жертвоприношението, устроено от цар Джанака, където бил поставен непобедимият лък на Шива. След като счупил лъка, Ра̄мачандра се оженил за Сӣта̄девӣ, дъщерята на Маха̄ра̄джа Джанака.

По волята на баща си Маха̄ра̄джа Дашаратха, след сватбата си Ра̄ма прекарал в изгнание в горите четиринайсет години. За да укрепи управлението на полубоговете, Бог Ра̄мачандра убил четиринайсет хиляди демони, но Ра̄ван̣а с хитрост успял да отвлече съпругата му Сӣта̄девӣ. Ра̄ма се сприятелил със Сугрӣва, на когото помогнал да убие брат си Вали. С помощта на Бог Ра̄ма Сугрӣва станал цар на Ва̄нарите (племе горили). Богът построил през Индийския океан мост от плуващи камъни и стигнал до Лан̇ка̄, царството на Ра̄ван̣а, който бил отвлякъл Сӣта̄. По-късно Той убил Ра̄ван̣а и на трона се възкачил Вибхӣшан̣а, братът на Ра̄ван̣а. Вибхӣшан̣а бил демон, един от братята на Ра̄ван̣а, но Бог Ра̄ма го благословил и го направил безсмъртен. След като изтекли четиринайсетте години и Богът завършил делата си в Лан̇ка̄, Той се върнал в царството си Айодхя̄ с въздушен кораб от цветя. Той поръчал на брат си Шатругхна да нападне Лаван̣а̄сура, владетеля на Матхура̄, и така този демон бил убит. Богът извършил десет жертвоприношения ашвамедха и напуснал този свят, докато се къпел в река Шараю. Великият епос Ра̄ма̄ян̣а е историческо повествование за дейностите, които Бог Ра̄ма извършил на Земята. Автор на истинската Ра̄ма̄ян̣а е великият поет Ва̄лмӣки.