Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.18
Деванагари
श्रीराजोवाच
अप्येष वंश्यान् राजर्षीन् पुण्यश्लोकान् महात्मन: ।
अनुवर्तिता स्विद्यशसा साधुवादेन सत्तमा: ॥ १८ ॥
अप्येष वंश्यान् राजर्षीन् पुण्यश्लोकान् महात्मन: ।
अनुवर्तिता स्विद्यशसा साधुवादेन सत्तमा: ॥ १८ ॥
Стих
шрӣ-ра̄джова̄ча
апй еша вам̇шя̄н ра̄джаршӣн
пун̣я-шлока̄н маха̄тманах̣
анувартита̄ свид яшаса̄
са̄дху-ва̄дена саттама̄х̣
апй еша вам̇шя̄н ра̄джаршӣн
пун̣я-шлока̄н маха̄тманах̣
анувартита̄ свид яшаса̄
са̄дху-ва̄дена саттама̄х̣
Дума по дума
шрӣ-ра̄джа̄ — добродетелният цар (Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира); ува̄ча — каза; апи — дали; ешах̣ — това; вам̇шя̄н — семейство; ра̄джа-р̣шӣн — на святи царе; пун̣я-шлока̄н — благочестив дори и по името си; маха̄-а̄тманах̣ — всички велики души; анувартита̄ — последовател; свит — ще бъде ли; яшаса̄ — с постиженията; са̄дху-ва̄дена — чрез възхвала; сат-тама̄х̣ — о, велики души.
Превод
Добрият цар (Юдхиш̣т̣хира) попита: О, велики души, ще стане ли той свят и благочестив владетел, достоен за името на великия царски род? Ще се прослави ли с подвизите си като другите, които се родиха в това семейство?
Пояснение
Всички прадеди на цар Юдхиш̣т̣хира били велики святи и благочестиви царе, прославили се с нечувани подвизи. Те били светци на царски трон. Затова всичките им поданици били щастливи, благочестиви, добре възпитани, богати и духовно напреднали. Великите святи царе били възпитавани под строгото ръководство на великите души и според наставленията на писанията, затова царството било щастлива земя на духовен живот и много светци. Самият Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не се различавал от предците си и искал следващият цар също да бъде като великите си прадеди. Той с радост научил от образованите бра̄хман̣и, че според астрологическите изчисления детето ще се роди съвършен предан на Бога, и искал да бъде сигурен, че то следва стъпките на великите си прадеди. Това е монархията. Управляващият цар трябва да е благочестив и доблестен предан на Бога и олицетворение на ужаса за безскрупулните кариеристи. Освен това той трябва да остави пряк наследник, който да има качествата да управлява поданиците си също така добре. В съвременните демократични държави хората са пропаднали до положението на шӯдри и дори още по-ниско, а начело на управлението стои някой, който е същия като тях и няма никаква представа какво изискват писанията от един управник. По този начин цялата атмосфера се пропива с качествата на шӯдрите – похот и алчност. Тези управници непрекъснато враждуват помежду си. Кабинетите на министрите често се сменят заради себичните интереси на различните партии и фракции. Всеки иска да използва държавните средства, докато е жив. Никой не се оттегля от политическия живот, ако не го принудят. Нима такива низши същества могат да направят нещо добро за хората? По тяхна вина навсякъде се ширят корупция, интриги и лицемерие. Преди да получава отговорен пост, човек трябва да научи от Шрӣмад Бха̄гаватам какъв трябва да бъде съвършеният управник.