Шрӣмад Бха̄гаватам 1.12.14

Само на бра̄хман̣ите и на сання̄сӣте е разрешено да приемат подаяния от семейните. При извършването на различните сам̇ска̄ри, особено по време на раждане, женитба и смърт, на бра̄хман̣ите се дават богатства, защото удовлетворявайки най-важните потребности на човечеството, те изпълняват най-висше служене. Като подаяния им се давали злато, земи, села, коне, слонове, зърнени храни и всичко необходимо за приготвянето на най-различни ястия. Следователно бра̄хман̣ите не били бедни в истинския смисъл на думата. Напротив, те притежавали злато, земя, села, коне, слонове и достатъчно зърно, така че да не трябва да се грижат за препитанието си. Затова те изцяло можели да се посветят на дейности за благото на цялото общество.

В случая е важна думата тӣртхавит, която означава, че царят добре знаел къде и кога трябва да се дава милостиня. Подаянията не трябва да са безсмислени или да се дават напосоки. В ша̄стрите се казва, че милостиня трябва да се дава на хората, които са я заслужили с духовните си постижения. Никъде в ша̄стрите за обект на благотворителност не се посочва т. нар. даридра-на̄ра̄ян̣а, създадената от неупълномощени личности лъжлива концепция за Върховния Бог. Жалкият бедняк също не може да получава щедри подаяния под формата на коне, слонове, земя и села. Можем да направим извода, че бра̄хман̣ите – интелигентните хора, които отдавали служене на Бога – получавали издръжка, за да не се грижат за удовлетворяването на потребностите на тялото си, а царят и останалите семейни с радост им осигурявали всички удобства.

В ша̄стрите се казва, че докато детето е съединено с майката чрез пъпната връв, то е смятано за част от тялото ѝ, но щом пъпната връв се пререже и детето се отдели от майката, трябва да се извърши пречистващата церемония джа̄та-карма. Управляващите полубогове и покойните предци на рода идват да видят новороденото – този случай е особено подходящ да се раздават богатства на достойни хора в името на духовното извисяване на обществото.