Йога като контрол над тялото и ума

В цялата Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а подтиква Арджуна да се сражава, защото той е воин и това е негов дълг. Въпреки че в шеста глава описва медитативната йога система, Кр̣ш̣н̣а не поставя акцента върху нея и не окуражава Арджуна да я следва. Кр̣ш̣н̣а признава, че процесът на медитацията е много труден:

„Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, силноръки сине на Кунтӣ, несъмнено, да се обуздае неспокойният ум е много трудно, но все пак е възможно чрез подходяща практика и непривързаност“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.35).

Тук Кр̣ш̣н̣а посочва практиката и отречението като начини за овладяване на ума. Но какво представлява отречението? В днешно време е почти невъзможно да се отречем от каквото и да било, защото сме силно привикнали към най-различни сетивни удоволствия. Макар да се отдаваме на безразборни сетивни наслади, ние посещаваме уроци по йога и очакваме да постигнем успех. Правилното практикуване на йога изисква спазване на много правила и ограничения, а повечето от нас не могат да изоставят дори такъв прост навик като пушенето.

Описвайки медитативната йога система, Кр̣ш̣н̣а казва, че който яде прекалено много или прекалено малко, не може да следва правилно йога. Изнурителното гладуване и преяждането пречат на практиката на йога. Храненето трябва да е умерено – колкото е достатъчно, за поддържане на тялото, а не за удоволствие на езика. Когато ни поднесат вкусни ястия, опитваме не само едно от тях, но две, три, четири и повече. Езикът е ненаситен. В Индия обаче можем да видим йогӣ, които ядат само по лъжичка ориз на ден. Човек не може да следва медитативната йога система и ако спи прекалено много или пък не спи достатъчно. Кр̣ш̣н̣а не споменава, че съществува сън без сънища. Когато заспим, сънуваме дори да не помним сънищата. В Гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а предупреждава, че този, който сънува прекалено много, не може да практикува правилно йога. Човек не трябва да спи повече от шест часа на денонощие. Но хората, които страдат от безсъние, също не могат да следват йога успешно, защото е нужно тялото да бъде в добра форма. Кр̣ш̣н̣а изброява много изисквания за дисциплина на тялото. Те обаче могат да се сведат до четири основни правила: никакви незаконни сексуални връзки, никакви опияняващи средства, никакви месни храни и никакъв хазарт. Това са четирите най-важни ограничения, минимумът, който е необходим за следването на всяка йога система. Но кой в днешно време се въздържа от тези дейности? Като си отговори на този въпрос, човек сам може да определи доколко е напреднал в йога.

„Трансценденталистът винаги трябва да използва тялото, ума и цялата си личност във връзка с Върховния. Той трябва да живее сам, на уединено място, освободен от желания и чувство за притежание, и постоянно да обуздава ума си“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.10). Този стих показва, че йогӣте са длъжни да живеят в усамотение. Медитативната йога не може да се практикува групово, поне не според Бхагавад-гӣта̄. В медитацията умът може да се съсредоточи върху Свръхдушата само ако този процес се извършва на усамотено място. В Индия и до днес много йогӣ се събират на Кумбха Мела. Те живеят в уединение, но в такива редки случаи се събират заедно, за да участват в някои специални церемонии. В Индия все още има хиляди йогӣ и мъдреци и веднъж на всеки дванайсет години те се събират на определени святи места, например в Аллахабад, точно както бизнесмените в Америка провеждат конгреси. Освен че трябва да живеят в самота, йогӣте трябва да са освободени от желания, т.е. не трябва да практикуват йога с цел да постигнат материално могъщество. Те не трябва също така да приемат подаръци или услуги от хората. Ако следват правилно процеса на медитация, йогӣте живеят в джунглите, в горите и планините, далеч от обществото. Те трябва винаги да помнят заради кого са станали йогӣ. Те не се чувстват сами, защото знаят, че Парама̄тма̄, Свръхдушата, винаги е с тях. От всичко дотук става ясно, че в съвременната епоха е наистина много трудно да се следва правилно медитативната йога. Съвременната цивилизация в епохата на Кали е такава, че е невъзможно хората да бъдат сами, да са лишени от желания и да нямат притежания.

Кр̣ш̣н̣а продължава да обяснява на Арджуна в подробности как човек трябва да изпълнява медитативната йога. Той казва:

„За да практикува йога, човек трябва да отиде на уединено място, да постели на земята трева куша, след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Мястото не бива да бъде нито твърде високо, нито твърде ниско и трябва да е разположено в свята местност. Той трябва да седне в устойчива поза и да започне да практикува йога, за да пречисти сърцето си, като контролира ума, сетивата и дейностите си и съсредоточава ума в една точка“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.11 – 12). Обикновено йогӣте седят върху тигрова или еленова кожа, защото влечугите не пълзят по нея и така те могат да медитират необезпокоявани. Очевидно всичко в творението на Бога е полезно по един или друг начин. Всяка тревичка и билка си има своето предназначение, макар че ние може да не го знаем. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а е предложил разрешение, така че йогӣте да не мислят за змиите. След като си намерят хубаво усамотено място, йогӣте започват да пречистват а̄тма̄ – тялото, ума и душата. Те не трябва да очакват, че ще постигнат някакви необикновени сили. Понякога йогӣте наистина постигат определени сиддхи (сили), но не това е целта на йога и истинските йогӣ никога не показват тези свои способности. Истинският йогӣ мисли по следния начин: „Аз съм замърсен от материалното обкръжение, затова сега съм длъжен да се пречистя“.

Виждаме, че контролирането на ума и тялото не е никак лесно както например ходенето на пазар. Но Кр̣ш̣н̣а посочва, че тези правила се следват с лекота, когато сме в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Несъмнено хората са мотивирани от сексуалното влечение, но всъщност сексуалният живот не се отхвърля. Докато имаме материално тяло, ще имаме и сексуални желания.
Също както, докато се намираме в тялото, трябва да се храним, за да го поддържаме, и да спим, за да си починем – принципът е същият. Не се очаква да прекратим тези дейности, но ведическите писания ни дават насоки за регулирано хранене, спане, секс и т.н. Ако изобщо желаем успех в йога, не можем да позволяваме на ненаситните си сетива постоянно да ни теглят към сетивните обекти; затова има установени правила. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни препоръчва да овладеем ума си, като спазваме предписанията. Ако не регулираме дейностите си, умът ни ще става все по-неспокоен. Не трябва да спираме дейностите си, а да ги регулираме с помощта на ума, зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Истинско сама̄дхи е непрекъснато да се вършат дейности, свързани с Кр̣ш̣н̣а. Сама̄дхи не означава човек да престане да яде, да работи, да спи и да се наслаждава по някакъв начин. Напротив, сама̄дхи е извършване на предписани дейности с постоянна мисъл за Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а казва по-нататък: „За човек с необуздан ум себепознанието е трудна задача“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.36). Всеки знае, че е опасно да се язди кон без юзди. Най-неочаквано той може да хукне нанякъде и тогава ездачът вероятно ще пострада. Кр̣ш̣н̣а се съгласява с Арджуна, че докато умът е необуздан, йога е наистина трудно начинание. Но добавя: „Този, който контролира ума си и полага подходящите усилия, със сигурност ще успее. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.36). Какво означава „полага правилните усилия“? Човек трябва да се опитва да следва четирите основни
ограничения, за които говорихме, и да извършва дейностите си, погълнат от мисли за Кр̣ш̣н̣а.

Ако иска да практикува йога у дома си, човек трябва да върши останалите си дейности с умереност. Не бива да работи изнурително от сутрин до вечер само за да изкара прехраната си. Необходимо е да работи умерено, да се храни умерено, да удовлетворява сетивата си умерено и доколкото е възможно да се освободи от тревоги. По този начин би могъл да постигне успех в практикуването на йога.

По какво можем да съдим дали някой е достигнал съвършенството в йога? Кр̣ш̣н̣а посочва, че човек е твърдо установен в йога, когато съзнанието му се намира под пълен контрол.

„Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.18). Този, който е овладял йога, не е подчинен на диктата на ума си; обратно, умът му е подчинен на него. Но умът не е „изключен“ или спрян, защото работата на йогӣте е постоянно да мислят за Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у. Йогӣте не позволяват на ума си да се отклонява. Това може да изглежда много трудно, но е постижимо в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако човек постоянно е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в служене на Кр̣ш̣н̣а, нима умът му може да блуждае и да се отклонява от Кр̣ш̣н̣а? В служенето на Кр̣ш̣н̣а човек по естествен начин постига контрол над ума си.

Йогӣте не трябва да имат никакви желания за материално сетивно наслаждение. Ако някой е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, всичките му желания са свързани с Кр̣ш̣н̣а. Човек не може да остане без желания. В процеса на пречистването той трябва да преодолее желанието си за сетивно наслаждение, но в същото време и трябва да развие желание за Кр̣ш̣н̣а. Просто трябва да промени желанията си. Желанията не могат да бъдат убити, защото те са постоянен спътник на живото същество. Кр̣ш̣н̣а съзнание е процесът, чрез който човек пречиства желанията си: вместо да желае безброй неща за сетивно наслаждение, той желае това, което е свързано със служенето на Кр̣ш̣н̣а. Например може да обичаме да ядем вкусни храни. Тогава вместо да приготвяме тези ястия за себе си, можем да ги приготвяме за Кр̣ш̣н̣а и да му ги предлагаме. Действието остава едно и също, но съзнанието се пренасочва от мисълта, че действаме за собствените си сетива, към мисълта, че действаме за Кр̣ш̣н̣а. Можем да готвим за Кр̣ш̣н̣а чудесни вегетариански ястия от мляко, зеленчуци, зърно и плодове и да му ги предлагаме, като се молим: „Материалното тяло е сноп от невежество, а сетивата са мрежа от пътища, които водят към смъртта. От всички сетива най-алчен и непокорен е езикът. В този свят е много трудно човек да обуздае езика си, затова Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни е дал тази духовна храна (праса̄да), с която можем да победим езика. Нека приемаме този вкусен праса̄да до насита, да славим техни Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и с любов да призоваваме за помощ Бог Чайтаня и Нитя̄нанда Прабху“. По този начин нашата карма се принася в жертва, защото още от самото начало мислим за това, че храната ще бъде предложена на Кр̣ш̣н̣а. Не трябва да пожелаваме за себе си нещата, които готвим. Кр̣ш̣н̣а обаче е толкова милостив, че ни дава тези ястия и така удовлетворява желанието ни. Когато човек подреди живота си по този начин – хармонизирайки своите желания с желанията на Кр̣ш̣н̣а, – той е постигнал съвършенство в йога. Според Бхагавад-гӣта̄ дълбокото дишане и физическите упражнения сами по себе си не са йога – необходимо е цялостно пречистване на съзнанието.

В практиката на йога е много важно умът да не е възбуден.

„Както пламъкът на една свещ, поставена на завет, не трепва, така и трансценденталистът, чийто ум е под контрол, остава винаги устойчив в медитацията си върху трансценденталния Аз“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.19). Когато свещта е на завет, пламъкът ѝ е спокоен и не трепти. Умът е податлив на толкова много материални желания, че и при най-малкото дразнение става неспокоен като пламъка. Дори едно леко движение на ума е в състояние да промени цялото съзнание. Затова в Индия тези, които сериозно се занимават с йога, обикновено остават брахмача̄рӣ, т.е. не се женят.

Има два вида брахмача̄рӣ: едните нямат никакви взаимоотношения с жени, а другите са гр̣хастха брахмача̄рӣ – те имат съпруга, не общуват с други жени, но дори и взаимоотношенията със съпругата им са строго регулирани. Така чрез пълно въздържание или чрез регулирани сексуални отношения умът се запазва спокоен. Но дори когато човек поеме обет за пълно безбрачие, сексуалните желания пак могат да възбудят ума му. Затова в Индия практикуващите традиционна йога със стриктен обет за въздържание не остават насаме дори с майките, сестрите или дъщерите си. Умът е толкова капризен, че и незначителната похотлива мисъл може да предизвика безпорядък.

Йогӣте трябва така да тренират ума си, че веднага щом се отклони от медитацията върху Виш̣н̣у, да го връщат обратно. За това е необходима много практика. Човек трябва да разбере, че истинското щастие е да изпитва удоволствие с трансценденталните, а не с материалните си сетива. Не е нужно да се принасят в жертва нито сетивата, нито желанията, защото в духовната сфера има както желания, така и сетивно удоволствие. Истинското щастие е трансцендентално, то е отвъд рамките на материалния сетивен опит. Ако не е убеден в това, човек няма да може да устои на изкушенията и ще пропадне. Затова трябва да знаем, че щастието, което се опитваме да изпитаме с материалните си сетива, не е истинско щастие.

Истинско удоволствие изпитват истинските йогӣ. Какво представлява това удоволствие? Раманте йогино 'нанте – блаженството, което те изпитват, е безкрайно, то е истинско щастие, и това щастие е духовно, а не материално. Това е същинското значение на думата Ра̄ма, която е част от мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Ра̄ма означава наслада, която се постига в духовния живот. Духовният живот е изпълнен с удоволствие и Кр̣ш̣н̣а самият е удоволствие. Не трябва да принасяме в жертва удоволствието, а да му се наслаждаваме правилно. Болният човек не може да се радва на живота, неговото удоволствие не е истинско. Но когато оздравее, той може да се наслаждава истински. Докато имаме материални представи за живота, ние също не можем да се наслаждаваме истински, а просто се заплитаме все повече и повече в материалната природа. Ако на болния му е забранено да яде, преяждането може да го убие. Същото важи и за нас – колкото повече увеличаваме материалното наслаждение, толкова повече се обвързваме с този свят и става все по-трудно да се измъкнем от материалното оплитане. Всички йога системи имат една цел: да освободят обусловената душа от това оплитане и да ѝ помогнат да замени измамното наслаждение на материални неща с истинското наслаждение на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„В стадия на съвършенство, наречен транс, или сама̄дхи, умът е напълно възпрян от материални мисловни дейности чрез йога практика. Това съвършенство се характеризира със способността на човек да вижда себето с пречистен ум, да се радва и наслаждава в себе си. В това състояние той изпитва безгранично трансцендентално щастие чрез трансцендентални сетива. Така установен, той никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция човек не се разколебава дори сред много големи трудности. Това е истинско освобождение от всички страдания, породени от досега с материята“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.20 – 23).

Някои системи на йога са по-трудни, други са по-лесни, но във всички случаи човек трябва да пречисти съществуването си, за да изпита наслаждението в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тогава ще бъде щастлив.

„Казва се, че човек е напреднал в йога, когато, изоставил всички материални желания, нито се стреми към сетивно наслаждение, нито се занимава с материални дейности. Той трябва да използва ума си, за да постигне освобождение, а не за да деградира. Умът е приятел на обусловената душа, но също и неин враг“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.4 – 5). До духовното равнище трябва да се издигнем със собствени сили. В този смисъл аз мога да бъда свой приятел, или свой враг. Изборът е мой. Има един хубав стих от Ча̄н̣акя Па̄н̣д̣ита: „Никой не е нечий приятел, нито пък враг. Само по поведението може да разберем кой ни е приятел и кой враг“. Никой не се е родил наш приятел или враг. Тези роли се определят от взаимоотношенията ни с другите. Както човек има взаимоотношения с останалите хора, така има взаимоотношения и със себе си. Аз мога да действам като свой приятел и като свой враг. Като приятел на себе си ще осъзная духовната си същност и разбирайки, че съм влязъл в контакт с материалната природа, ще се опитам да се освободя от това оплитане, като действам по подходящ начин. Тогава ще съм свой приятел. Но ако имам тази възможност и не се възползвам от нея, тогава ще бъда най-големият си враг.

„За човек, който е покорил ума, той е най-добрият му приятел, но за този, който не е успял да го овладее, умът остава най-големият враг“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.6). Как човек може да стане приятел на себе си? Това е обяснено тук. Думата а̄тма̄ означава ум, тяло и душа. Когато говорим за а̄тма̄ с телесна представа, тогава имаме предвид тялото. Когато се издигнем над представата, че сме тялото, и се установим на равнището на ума, а̄тма̄ означава ум. Но когато се установим на истинско духовно равнище, тогава а̄тма̄ се отнася до душата. В действителност ние сме чист дух. Така в зависимост от духовно ни развитие думата а̄тма̄ има различни значения. Според ведическия речник Нирукти а̄тма̄ се отнася до тялото, ума и душата. В този конкретен стих от Бхагавад-гӣта̄ а̄тма̄ се отнася до ума.

Ако дисциплинираме ума си чрез йога, той става наш приятел. Но ако го оставим необуздан, няма как да постигнем успех. За този, който няма представа от духовен живот, умът му е враг. Ако човек се отъждествява единствено с тялото, умът му няма да работи в негова полза, а ще служи само на грубото тяло и още повече ще обуславя и заплита живото същество в материалната природа. Но ако човек разбере позицията си на душа, различна от тялото, умът му може да стане причина за освобождение. Сам по себе си умът няма какво да прави; той просто чака да бъде обучен, а най-доброто обучение е общуването. Желанието е функция на ума, а общуването определя желанията. Следователно ако искаме умът ни да действа като приятел, трябва да имаме добро общуване.

Най-добре е човек да общува със са̄дху, личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание, или с някого, който се стреми към духовно осъзнаване. Има хора, които се стремят към временни неща (асат), като материята и тялото. Ако човек е зает с удоволствията на тялото си, той е обусловен от временни неща. Но ако се посвети на себепознание, той е зает с нещо вечно (сат). Интелигентният човек ще избере да общува с хора, които се опитват да постигнат себепознание, като следват някой от пътищата на йога. Са̄дху, себеосъзнатите личности, ще му помогнат да сложи край на привързаността си към материалното общуване. Това е голямото преимущество на доброто общуване. Например Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред Арджуна само за да отстрани материалните му привързаности. Арджуна е привързан към неща, които му пречат да изпълни дълга си, и Кр̣ш̣н̣а просто отсича тези неща. За да се отсече нещо, е нужен остър инструмент; за да се откъсне ума от привързаностите му, често са нужни остри думи. Са̄дху, учителят, не спестява острите думи, за да откъсне ума на ученика от материалното привличане. Той безкомпромисно казва цялата истина и така разкъсва материалното оплитане. В началото на Бхагавад-гӣта̄ например Кр̣ш̣н̣а е рязък с Арджуна и му казва, че е глупак, макар да говори като учен. Ако човек наистина иска да се освободи от привързаността си към материалния свят, трябва да е готов да приеме такива безпощадни слова от духовния си учител. Няма полза от компромиси и ласкателства там, където са нужни силни думи.

На много места Бхагавад-гӣта̄ осъжда материалната представа за живота. Онзи, който смята родината си за обект на обожание или посещава святите места, но пренебрегва са̄дху там, е сравнен с магаре. Както врагът постоянно мисли как да навреди, така необузданият ум завлича човека все по-дълбоко и по-дълбоко в материалното оплитане. Обусловените души водят непосилна борба с ума и сетивата си. Тъй като умът управлява сетивата, изключително важно е да го направим наш приятел.

„Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой. Такъв човек не прави разлика между щастие и нещастие, жега и студ, чест и безчестие“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.7). Като овладее ума си, човек постига истинско спокойствие, защото умът е този, който постоянно го дърпа към временни неща, както разбеснелият се кон повлича колесницата към пропастта. Въпреки че сме вечни и неизменни, ние сме развили влечение към временните неща. Но умът лесно може да бъде обучен, ако го съсредоточим върху Кр̣ш̣н̣а. Една крепост е в безопасност, ако я защитава велик военачалник. Ако поставим Кр̣ш̣н̣а в крепостта на ума, в нея няма да могат да проникнат врагове. Материалното образование, богатство и сила не могат да ни помогнат да овладеем ума си. Един велик предан се моли: „Кога ще мога да мисля непрекъснато за теб, Кр̣ш̣н̣а? Умът ми постоянно ме влачи в различни посоки, но успея ли да го съсредоточа върху лотосовите ти нозе, той се прояснява“. Когато умът е ясен, човек може да медитира върху Свръхдушата. Парама̄тма̄, Свръхдушата, винаги е в сърцето редом до индивидуалната душа. Йога означава човек да концентрира ума си върху Парама̄тма̄, Свръхдушата, която се намира в сърцето му. Цитираният по-горе стих от Бхагавад-гӣта̄ посочва, че този, който е покорил ума си и е преодолял всичките си привързаности към тленните неща, може да насочи мислите си към Парама̄тма̄. Човек, потопен в такива мисли, се освобождава от всички двойствености и фалшиви обозначения.