Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 6.10
Текст
а̄тма̄нам̇ рахаси стхитах̣
ека̄кӣ ята-читта̄тма̄
нира̄шӣр апариграхах̣
Дума по дума
йогӣ – трансценденталист; юн̃джӣта – да се вглъби в Кр̣ш̣н̣а съзнание; сататам – постоянно; а̄тма̄нам – той (с тялото, ума и себето); рахаси – на уединено място; стхитах̣ – установен; ека̄кӣ – усамотен; ята-читта-а̄тма̄ – винаги внимателен в ума си; нира̄шӣх̣ – без да е привличан от нищо друго; апариграхах̣ – свободен от чувство за притежание.
Превод
Трансценденталистът винаги трябва да използва тялото, ума и цялата си личност във връзка с Върховния. Той трябва да живее сам, на уединено място, освободен от желания и чувство за притежание, и постоянно да обуздава ума си.
Пояснение
Кр̣ш̣н̣а може да бъде осъзнат в различна степен – като Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност. Накратко казано, Кр̣ш̣н̣а съзнание означава човек да бъде постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Бога. Що се отнася до привлечените от безличностния Брахман или от намиращата се в сърцето Свръхдуша, те също са Кр̣ш̣н̣а осъзнати в известна степен, защото безличностният Брахман е духовното сияние на Кр̣ш̣н̣а, а Свръхдушата е неговата всепроникваща частична експанзия. С други думи, имперсоналистът и медитиращият са косвено Кр̣ш̣н̣а осъзнати. За най-издигнат се смята този, който е непосредствено Кр̣ш̣н̣а осъзнат, защото такъв предан знае какво означава Брахман и Парама̄тма̄. Неговото знание за Абсолютната Истина е съвършено, докато имперсоналистът и медитиращият йогӣ са Кр̣ш̣н̣а осъзнати по несъвършен начин.
Въпреки това на всички тях тук се препоръчва да бъдат постоянни в търсенията си, за да достигнат рано или късно висшето съвършенство. Основно задължение на трансценденталиста е да задържа ума си върху Кр̣ш̣н̣а. Трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да не го забравяме нито за миг. Концентрацията на ума върху Върховния се нарича сама̄дхи, т.е. транс. За да успее да съсредоточи ума си, човек трябва да е винаги усамотен и да избягва смущенията, предизвикани от външни обекти. Той трябва да бъде много внимателен – да приема благоприятните и да отхвърля неблагоприятните обстоятелства, които влияят на напредъка му. Трябва да бъде и много решителен, и да не се стреми към ненужни материални притежания, обвързващи с чувство за собственост.
Всички тези качества и норми се осъществяват съвършено, когато човек е непосредствено зает с Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото това означава себеотрицание, а при него отсъстват материални притежания. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ определя Кр̣ш̣н̣а съзнание по следния начин:
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
„Когато не е привързан към нищо и в същото време приема всяко нещо във връзка с Кр̣ш̣н̣а, човек правилно разбира чувството за собственост. От друга страна, този, който се отказва от всички неща, без да знае за връзката им с Кр̣ш̣н̣а, е несъвършен в отречението си“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255 – 256).
Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае добре, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а; затова е освободен от чувство за лично притежание и не желае нищо за себе си. Той знае как да приема нещата, благоприятни за Кр̣ш̣н̣а съзнание, и как да отхвърля неблагоприятните. Той винаги остава настрана от материалните неща, защото е трансцендентален. Усамотен е, тъй като няма нищо общо с личности, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е съвършен йогӣ.