В древни времена живеел цар на име Махавиша. През дългия си живот той изпълнявал велики жертвоприношения и в резултат на това след смъртта си се издигнал в царството на Индра. Веднъж в събранието на боговете, сред които присъствал и Брахма, Махавиша видял неземнокрасивата Ганга. Докато я гледал, порив на вятъра внезапно отвял дрехите ѝ. Всички небесни жители свели поглед, но Махавиша продължил да я съзерцава, запленен от красотата ѝ. Заради неблагоприличието му Брахма го проклел със следните думи: „Отново ще се родиш на земята, но след един живот ще се върнеш пак тук.“

Махавиша се замислил за миг, припомняйки си всички царе на земята. Сред тях според него един цар на име Пратипа бил най-благочестив. Затова помолил Брахма да се роди като син на Пратипа и Брахма се съгласил.

Когато Ганга видяла безсрамното привличане на Махавиша към нея, тя си тръгнала, но той останал в мислите ѝ. Докато се отдалечавала, тя срещнала Васу, които изглеждали опечалени. Когато ги запитала за причината за унинието им, те отвърнали: „Великият риши Васищха ни прокълна и скоро ще трябва да се родим на земята като хора. Затова сме тъжни.“

Ганга научила как осмината Васу се опитали да откраднат от Васищха небесната му крава Нандини. Техният предводител, Дяу, бил помолен от съпругата си да ѝ доведе кравата, способна да изпълнява всякакви желания. Дяу се съгласил пред молбите на жена си и с помощта на братята си отмъкнал кравата. Когато Васищха разбрал за кражбата, той се разгневил. Посредством мистичните си сили той узнал, че виновниците са Васу, докоснал свещена вода и изрекъл проклятието си.

Васу скоро научили за него и отишли при риши, върнали му разкаяни кравата и го умолявали за прошка, но Васищха казал, че думите му няма как да не се сбъднат. Понеже отново и отново го молели за милост, накрая той казал: „И осмината Васу ще се родите на земята, но бързо ще се освободите от проклятието. Единствен Дяу, който е главният виновник, ще трябва да остане там за цял един живот. Ще бъде доблестен, силен и ще познава Ведите, но няма да има деца. И ще трябва напълно да се откаже от насладите с жени.“

Васу помолили Ганга да слезе на земята във форма на жена и да стане тяхна майка, тъй като не искали да бъдат заченати в утробата на никоя земна жена. Когато Ганга ги запитала кого ще изберат за баща, те отвърнали: „Има един цар на име Пратипа, който скоро ще се сдобие със син и ще го нарече Шантану. Този принц ще бъде нашият баща.“

Ганга била очарована — Шантану щял да бъде превъплътеният Махавиша. Тя се усмихнала: „Със сигурност ще стана ваша майка. А сега вървете по пътя си. Скоро отново ще се срещнем.“

Когато дошло време, Васу слезли от небесата, а Ганга дошла на земята. Скоро след това Шантану, скитайки край бреговете на река Ганг, срещнал богинята. Поразен от красотата ѝ, той почувствал как косите му настръхват. Чертите ѝ били безупречни, била облечена във фина коприна и сияела по-красива от лотосов цвят. Смаян, той не можел да свали очи от нея.

Ганга също била привлечена от красивия цар и отвърнала на погледа му; тъмните ѝ очи срещнали неговите, карайки цялото му тяло да потръпне. Приближавайки се до нея, Шантану казал: „О, нежна, не знам дали си богиня, гандхарви, данава, асура или апсара, но те умолявам да станеш моя жена. Изглежда, че нямаш закрилник. Позволи ми да ти бъда подслон.“

Ганга свела скромно очи: „О, Царю, ще ти стана жена и ще се покорявам на заповедите ти, но ще поставя едно условие: не бива да съдиш постъпките ми, независимо дали ти харесват, или не. И никога не бива да се обръщаш към мен с груби думи. Ако си съгласен с това, ще остана с теб; направиш ли друго обаче, ще си тръгна веднага!“

Царят изобщо не се замислил над молбата на Ганга. „Така да бъде“, отвърнал без колебание. Отвел я в Хастинапура и сватбената церемония се състояла още същия ден.

Погълнат от божествената красота на Ганга, Шантану не забелязвал как преминават дните. След една година заедно, която му се сторило, че е изминала като ден, Ганга му родила син. Но само няколко дни след раждането на детето, тя го хвърлила в Ганг и водите на реката го погълнали. Макар да бил стъписан, Шантану си спомнил условието на Ганга и замълчал, тъй като не искал да я загуби.

Всяка година, седем лета поред, се раждало по едно момче и всеки път Ганга взимала детето и го хвърляла в реката. Царят успявал да се въздържи, но когато Ганга се готвела да хвърли осмото им дете, той не успял да се въздържи и извикал гневно, втурвайки се след нея: „Спри! Жестока жено, защо погубваш децата ни!? Убийца на синовете си, навличаш си страшен грях с действията си!“

Ганга спряла край брега на реката и се обърнала към Шантану: „Щом искаш дете, няма да убия това. Вземи го, Царю, и го отгледай като свой син. Той несъмнено ще донесе слава на рода ти. Но сега аз трябва да си вървя, както се бяхме уговорили.“

След това Ганга разкрила на озадачения цар коя е. Разказала му за проклятието на Васищха, тегнещо над Васу. „Ето как аз освободих тези полубогове от прокобата на мъдреца. Осмото ни дете е Дяу, който трябва да остане на земята за цял един живот.“

Разбирайки ситуацията и осъзнавайки, че всичко е било повелено от съдбата, Шантану се опитал да разубеди Ганга да не си тръгва, но тя била непреклонна. Тогава царят я помолил да вземе бебето със себе си в небесните сфери. Когато станело младеж, можела да го върне на земята. Ганга се съгласила. Притискайки детето до гърдите си, тя изчезнала в реката.

Шантану се върнал съкрушен в столицата си Хастинапура и продължил да управлява поданиците си, прославяйки се с добродетелите си. Хората го обичали, тъй като царувал справедливо и състрадателно. Казват, че дори само да поставел ръката си върху някого, този човек се освобождавал от всички материални болки и тревоги.

Един ден, няколко години след като Ганга го била напуснала, царят ловувал недалеч от реката. Докато преследвал един елен по речния бряг, той забелязал, че водите на реката, които досега били дълбоки, сега едва течали. Удивен, царят продължил нагоре по течението и открил причината. Срещнал богоподобен младеж, който приличал на самия Индра. Приветливият на вид млад мъж държал огромен лък и явно бил преградил течението на реката с дига от стрели. Царят бил смаян от невиждания му подвиг и се вгледал в него, опитвайки се да разгадае самоличността му. Младежът внезапно изчезнал, а Шантану, подозирайки, че това е неговият син, казал на реката: „О, Ганга, покажи ми детето ни!“

Щом изрекъл това, богинята излязла от водите, държейки сина им за ръка. Приближила към царя и казала: „Ето го осмият син, когото заченахме. Приеми го, велики Царю. Отгледах го с обич. Обучаван от мъдреци като Васищха, Шукра и Парашурама, той доби вещина във всички аспекти на ведическото знание и ловкост в оръжията и боя.“

После Ганга изчезнала, оставяйки младежа при Шантану. Царят го отвел със себе си в града, където по-късно щял да се прослави като Бхишма.