Skip to main content

Приложение 2

Проклятията над Карна

Когато Карна пораснал, той отишъл при Дрона с надеждата да научи тайната на брахмастрата. Дрона обаче му отговорил, че познанието, което желае да получи, се дава само на квалифицирани брамини, поели стриктни обети, или на образцови кшатрии, изпълняващи отречения. „О, Радхея, ти не си нито едното от двете. Произхождаш от класата сута на шудрите. Отказвам да те обучавам.“

Изгаряйки от гняв, Карна се поклонил на Дрона и поел към планината Махендра, където знаел, че може да открие Парашурама. Когато открил мъдреца, Карна докоснал нозете му и казал: „Аз съм брамин от рода на Бхригу. Бъди милостив да ми предадеш изкуството на боя. Копнея да получа брахмастрата.“

Парашурама го приел топло и се съгласил да го учи. Тогава Карна заживял в ашрама на мъдреца и получил от него познания за много бойни техники и оръжия. Прекарвайки дните си на небесната планина, той станал любимец на много сиддхи и чарани, които се разхождали там. Често скитал наоколо с лък и меч в ръка, ловувайки дивеч.

Веднъж, докато бил на лов, той неволно убил кравата на един брамин. Отчаян, Карна незабавно отишъл при мъдреца и му разказал какво се е случило. Хвърляйки се на земята пред брамина, той казал с разплакан глас: „О, най-добър сред хората, убих кравата ти, без изобщо да съм го искал. Прости ми! Умолявам те, позволи ми някак да те обезщетя.“

Виждайки любимата си крава да лежи мъртва, браминът се изпълнил с гняв. Лицето му почервеняло и той докоснал свещения си шнур, показвайки намерението си да прокълне Карна: „Ах, злодей, заслужаваш да умреш за това престъпление! Ще пожънеш резултатите на небрежността си още в този живот. Когато най-сетне срещнеш в битка най-големия си враг, земята ще погълне колесницата ти. Точно както ти нехайно погуби моята крава, така и твоята глава ще бъде отсечена от противника ти. А сега се махай, порочни човече!“

Карна се опитал да успокои брамина, но той бил непреклонен: „Думите ми няма да отидат напразно!“ — отвърнал. Тогава младият мъж си тръгнал, навел тъжно глава.

Карна останал в ашрама на Парашурама известно време, радвайки мъдреца с желанието си да учи и със смиреното си отношение на служене. Парашурама му предал цялото познание за оръжието Брахма, също както и за останалите могъщи снаряди, като мощната бхаргавастра.

Един ден мъдрецът поел на разходка из гората, взимайки Карна със себе си. След известно време се уморил и легнал да си почине на един тревист склон, поставяйки глава в скута на Карна. Когато риши заспал, огромно насекомо пропълзяло по крака на Карна, впило се в плътта му и започнало да смуче кръв. Тъй като не искал да смущава своя гуру, Карна дори не помръднал. Седял, без да показва и най-малкия признак на болка.

След няколко минути топлата му кръв потекла по лицето на Парашурама и го събудила. Когато видял осмокракото насекомо върху крака на Карна, той го изпепелил с погледа си. Внезапно от тялото му излязъл ракшас, вдигнал се в небесата и се обърнал към Парашурама с допрени длани: „О, най-велик сред аскетите, ти ме освободи от адското ми съществуване. Преди живеех на най-висшите планети, но един ден похитих жената на Бхригу и той ме прокълна да стана насекомо. Когато го умолявах за милост, той ми каза, че ще бъда освободен от проклятието, когато видя Рама, синът на Джамадагни. Ти ме спаси. Благодаря ти, мъдрецо! Сега си тръгвам.“

Ракшасът изчезнал, оставяйки мъдреца вторачен в Карна: „Окаянико! — извикал той. — Ти не може да си брамин! Никой брамин не може да изтърпи подобна болка! Само един кшатрия би имал такова търпение. Кажи ми истината — кой си ти?“

Разтреперан, Карна отвърнал: „О, господарю, аз съм Карна и съм роден в кастата сута, смесица между брамини и кшатрии. Понеже дойдох при теб като при учител, о, потомъко на рода Бхригу, аз те приех като свой баща. Затова се нарекох член на семейството на Бхригу. Прости ми, аз съм твой смирен слуга.“

Парашурама се усмихнал в гнева си. Свеждайки поглед към Карна, който бил коленичил на земята с допрени длани, мъдрецът изрекъл: „Алчен за оръжия, ти ме излъга. Затова казвам следното: когато се изправиш пред най-страшната опасност и отчаяно се нуждаеш от най-силното си небесно оръжие, няма да успееш да си спомниш мантрите за призоваването му. Иначе ще си ненадминат воин. А сега се махай веднага, защото тук няма място за измамници.“

Карна си отишъл засрамен, а по-късно се сприятелил с Дурьодхана в Хастинапура.