Skip to main content

Приложение 4

Въпросите на Дхарма към Юдхищхира

Следните въпроси и отговори не са включени в основния текст на книгата:

„Какво прави човека учен? Как се постига извисена позиция? Кой е второто „аз“ на човека и от какво човек помъдрява?“

„Човек става учен посредством изучаване на Ведите. Аскетизмът води до извисена позиция. Интелигентността е второто му „аз“, а служенето на по-старшите е, което води до мъдрост.“

„Какво е духовното качество на брамините? Кое в добродетелната им практика наподобява делата на праведните, кое е човешкото им качество и кое в действията им прилича на постъпките на неблагочестивите?“

„Изучаването на Ведите е духовното качество на брамините. Аскетизмът им е като добродетелните практики на праведните, смъртта е човешкият им признак, а клеветничеството е неблагочестието им.“

„Какво е възвишеното качество на кшатриите, в какво се състои благочестието и порочността им и какъв е човешкият им недостатък?“

„Стрелите и оръжията са тяхната възвишеност, жертвата е благочестието им, а в това да изоставят клетник в беда е тяхната липса на добродетел. Страхът е човешката им слабост.“

„Кое е Сама на жертвата, кое е нейната Яджур и кое — нейната Риг, без които не може?“

Юдхищхира разбрал истинското значение. Под „жертва“ якшата имал предвид духовната жертва за придобиване на чисто познание. В обичайното жертвоприношение, което човек извършва с огън и мантри, са необходими трите Веди — Сама, Яджур и Риг. В личното, духовно жертвоприношение, придобиването на истинско познание, а също жизненият дъх и умът, са толкова необходими, колкото ведическите мантри в традиционното жертвоприношение. И по-специално духовното жертвоприношение разчита на молитвата, която е представена от Риг мантрите.

Якшата продължил да пита без прекъсване: „Какво е най-ценното за земеделците, за сеячите, за онези, които жадуват за благоденствие, и за тези, които искат да родят?“

„Дъждът е най-ценен за земеделците; за сеячите това е семето; за жадуващите благоденствие — кравата, а за онези, които искат да родят — синът.“

„Кой човек, макар да диша, да е надарен с интелигентност, да е уважаван в света и да се наслаждава на сетивни удоволствия, въпреки всичко е считан за мъртвец?“

„Човек, който не удовлетворява боговете, гостите, слугите и предците си, както и самия себе си с приношения на осветена храна, се казва, че е мъртвец, макар и да диша.“

„Кое тежи повече от земята? Кое е по-високо от небето? Кое е по-бързо от вятъра? И кое е по-многобройно от тревата?“

„Майката тежи повече от земята. Бащата е по-висок от небето. Умът е по-бърз и от вятъра, а мислите са по-неизброими от тревичките по земята.“

Юдхищхира имал предвид, че служейки на майка си, за човек се казва, че придобива цялата земя, а служейки на баща си, се издига в рая.

Якшата продължил: „Кое не затваря очите си, докато спи? Кое не помръдва след раждането си? Кое няма сърце и кое нараства със собствени сили?“

„Рибите не затварят очи, докато спят. Яйцата не помръдват, след като се появят. Камъкът няма сърце, а реката нараства със собствени сили.“

„Кой е приятел на изгнаника, на стопанина, на болния и на умиращия?“

„Приятел на изгнаника е спътникът му, на стопанина — жена му, на болния — лекарят, а на умиращия — милосърдието.“

„Кой гостува на всички същества? Коя е вечната религия? О, Царю на царете, кое е животворният нектар и кое е онова, което прониква цялата вселена?“

„Агни е гост на всички същества. Млякото на кравата е животворният нектар. Поднасянето на гхи в свещения огън, запален за Бога, е вечната религия, а въздухът прониква цялата вселена.“

„Кое е това, което броди само? Кое се ражда отново след рождението си? Кое противодейства на студа и кое е най-огромното поле?“

„Слънцето скита само. Луната се ражда отново и отново. Агни противодейства на студа, а земята е най-огромното поле.“

„Кое е най-висшето убежище на добродетелта? Кое — на славата? Кое — на рая и кое — на щастието?“

„Щедростта е най-висшето убежище на добродетелта; на славата е милосърдието; на рая — истината, а най-висшето убежище на щастието е доброто поведение.“

„Кое е душата на човека? Кой е приятелят, даден му от съдбата? Кое е най-голямата му подкрепа, и кое — най-сигурното му убежище?“

„Душата на човека е синът му, съпругата е приятелят, дарен му от съдбата, облаците са най-голямата му подкрепа, а милосърдието — най-доброто му убежище.“

„Кое е най-доброто от всички похвални неща, от всички видове богатство и от всички видове щастие? И кое е най-ценното от всички постижения?“

„Сръчността е най-похвалното нещо. Знанието е най-голямото богатство. Здравето е най-голямото благополучие, а удовлетворението — най-висшето щастие.“

„Коя е най-голямата добродетел в света? Коя религия винаги осигурява резултат? Кое е онова, което, ако бъде овладяно, никога не води човека към страдание? И с кого приятелството никога не свършва?“

„Въздържането от насилие над кое да е същество е най-голямата добродетел. Религията на трите Веди винаги е плодотворна. Овладеният ум никога не води до страдание и приятелството с добродетелния никога не свършва.“

„Кое е онова, от което, като се отрече човек, става скъп на другите? Кое е онова, което, ако бъде изоставено, никога не води до нещастие? Кое е това, от което, ако се отречеш, ти носи богатство? И кое е това, от което, като се отречеш, ти носи щастие?“

„Отричането от гордостта прави човек скъп на другите. Изоставянето на гнева никога не води до нещастие. Ако се отречеш от желанието, това те прави богат, а отричането от алчността те прави щастлив.“

„Защо човек дава милостиня на брамините, на танцьорите, на слугите и на царете?“

„На брамините дава за религиозни заслуги, на танцьорите като възнаграждение, на слугите, за да се издържат, а на царете, за да се освободи от страх.“

„Кое е онова, което покрива света? Кое пречи на нещо да открие самото себе си? Защо човек изоставя приятелите си? И какво му пречи да постигне рая?“

„Светът е покрит от мрак. Духовното невежество препятства себепознанието. Приятелите се изоставят поради скъперничество, а привързаността към света е пречка за човека да отиде в рая.“

„Кога човек е все едно мъртъв? Кое кара едно царство да изглежда мъртво и кое прави жертвоприношението мъртво?“

„Беднякът, макар да живее, не е по-добър от мъртвец. Царството е мъртво без царя и мъртво е жертвоприношението без раздаване на милостиня.“

„Кой е пътят, който трябва да следва човек? Кое наричат вода, кое храна и кое — отрова? Кое е подходящото време за церемонията шраддха?“

„Да се следват стъпките на праведните, е верният път. Ведическите текстове по космогония наричат „вода“ пространството. Кравата е наричана храна, тъй като от млякото ѝ се добива гхи, което на свой ред се използва в жертвоприношенията, а благодарение на тях вали дъжд, от който израства реколтата. Искането е отрова. Подходящото време за шраддха е, когато бъде намерен квалифициран брамин, който да я изпълни.“

Юдхищхира не бил сигурен дали отговорите му удовлетворяват якшата и вдигнал въпросителен поглед към него: „Ти как мислиш, о, якша?“ Но якшата продължил да му задава още въпроси:

„Кои са характеристиките на истинския аскетизъм? Кои са характеристиките на себеконтрола? Какво са прошката и срамът?“

„Когато човек следва религиозния си дълг, това е аскетизъм. Себеконтрол означава да държиш ума си съсредоточен в помнене на Бога. Прошка е да понасяш враждебността, а за да се освободиш от срама, трябва да се въздържаш от всякакви порочни постъпки.“

„О, Царю, какво наричат познание? Какво е умиротворение? Кое е познато като истинска доброта и какво е простотата?“

„Разбирането за Брахман е истинско знание. Спокойното сърце е умиротворение. Добротата е желанието за благополучие на всички създания, а простотата е устойчивостта на ума.“

„Кой е непобедимият враг на човека? Коя е неизлечимата болест? Кой човек бива считан за честен и кой за непочтен?“

„Гневът е непобедимият враг. Ненаситността е неизлечимата болест. Човек, който е приятелски настроен към всички създания, е честен, а жестокият човек е непочтен.“

„Какво е познато като невежество, о, велики владетелю? Кое бива наричано гордост? Кое е считано за леност? И какво представлява скръбта?“

„Непознаването на собствените религиозни задължения е невежество. Гордост е да се считаш за извършителя на дейностите в този свят, без да разбираш, че съществува върховна сила, контролираща всичко. Леност е да не изпълняваш религиозния си дълг, а скръбта е невежество.“

„Кое мъдреците наричат устойчивост и кое търпение? За кое се казва, че е най-доброто очистване, и кое бива наричано милосърдие?“

„Устойчивост означава непоколебимо придържане към собствения си религиозен дълг. Търпение е контролирането на сетивата. Най-доброто очистване е да пречистиш ума си от всички замърсявания, а милосърдие означава да закриляш всички създания.“

„Кой бива считан за учен? Кой е атеист? Кой е невеж? Кое бива наричано желание и кое — завист?“

„Онзи, който знае задълженията си, е учен. Невежият човек е атеист, точно както и атеистът е невеж. Желанието е жажда за материални неща, а завистта не е нищо повече от скръб за сърцето.“

„Какво е лицемерие? Какво е милостта на боговете? Кое се нарича порочност?“

„Да се преструваш измамно на религиозен човек, е лицемерие. Милостта на боговете е резултатът от подаянията. Порочност означава да оклеветяваш другите.“

„Добродетелта, печалбата и насладата си противоречат едно на друго. Как трите могат да съществуват заедно?“

„Когато мъжът и жената са в щастлив съюз с цел да изпълняват религиозните си задължения, тогава тези три неща ще бъдат в хармония.“

„Кой, о, най-добър сред Бхаратите, е обречен на вечни мъки? Бързо отговори на въпроса ми!“

„Онзи, който повика брамин, за да му даде подаяние, а после не му дава нищо, е обречен на вечен ад. Там отива и онзи, който отрича истинността на Ведите, на брамините, на боговете и на религията на предците си. Също и онзи, който макар да е богат, отказва да даде милостиня.“

„О, Царю, кажи ми кое със сигурност прави човека брамин? Дали потеклото, добрият характер, образованието или изучаването на Ведите?“

„Чуй, почитаеми якша, кои са истинските характеристики на брамина. Той бива разпознат единствено по поведението си. Рождението и образоваността, а дори и познаването на Ведите са безполезни, когато липсва добър характер. Брамин е само онзи, който изпълнява религиозния си дълг, принасяйки жертви. Той държи сетивата си под контрол. В противен случай такъв човек не бива да бъде считан за по-добър от шудра.“

„Какво се постига с приятни слова? Какво печели онзи, който действа единствено след внимателно обмисляне? Какво постига човек, който има много приятели? И какво получава онзи, който е отдаден на добродетелта?“

„Онзи, който говори приятно, става скъп на всички. Който действа с внимание, постига, каквото поиска. Човек с много приятели живее щастливо в този живот, а добродетелният човек получава щастие в следващия си живот.“