В Хастинапура Пандавите заживяха като владетели. Юдхищхира бе въплъщение на истината и добродетелта. Никой не намираше недостатък у него. По милостта на боговете, които бяха удовлетворени от набожността на хората под грижите на Юдхищхира, никога нямаше недостиг на дъжд. Земята раждаше изобилно и изхранваше безброй крави, които напояваха ливадите с млякото, капещо от препълнените им вимета. Хората чувстваха, че имат всичко, за което мечтаят, и бяха свободни от тревоги. Не ги връхлитаха болести и умствени терзания, нито ги мъчеха силна жега или студ. Синовете винаги надживяваха бащите си и никоя жена не овдовяваше.

Няколко месеца след заминаването на Кришна Уттара, която живееше при Кунти и Драупади, роди своя син и го нарекоха Парикшит. След като Дхаумя и брамините извършиха церемониите за раждането му и получаването на име, Юдхищхира ги попита: „О, брамини, моля ви, кажете ми дали това дете ще стане праведен цар, прочут и прославен с делата си като своите благородни предшественици?“

Дхаумя отговори, че момчето, което Кришна бе спасил от смърт още в утробата, несъмнено ще се прослави като велик предан на Бога: „Ще бъде известен като Вишнурата, или онзи, който винаги е закрилян от Бога. Надарен с всички добри качества, той ще бъде като Икшваку, прочутият син на Ману, в грижата си за народа. В следването на религиозните принципи и в своята вярност към истината ще прилича на Рама, сина на Цар Дашаратха. Ще раздава подаяния и ще закриля безпомощните. Като воин, ще бъде непобедим като могъщия океан, притежавайки бойни умения, равни на тези на Арджуна. Всъщност, Царю, той ще увеличи славата на рода си като самия Бхарата.“

Юдхищхира бе преизпълнен с радост. Ето го достойният наследник на рода Куру. Пандавите още скърбяха за загубата на синовете си, но появата на Парикшит ги утеши. Той съвсем видимо притежаваше всички благоприятни знаци по тялото си. Юдхищхира се разпореди да бъде раздадена милостиня в чест на детето. Мъдреците, присъствали на церемонията за раждането, получиха богатства, но на свой ред ги раздадоха. След това заминаха за планините с умове, съсредоточени в своите аскетични практики.

Скоро след раждането на Парикшит, Юдхищхира започна да мисли за жертвоприношението, което възнамеряваше да извърши. Той все още копнееше да изкупи вината си за убийствата на Курукшетра, а преди заминаването си Кришна бе препоръчал да се направи Ашвамедха. Както и при Раджасуя церемонията щеше отново да му даде възможността да се утвърди като световен император. Трябваше да изпрати един жертвен кон до всички краища на земята. Всеки, който не приемаше властта му, бе длъжен да се сражава.

Въпреки че не изпитваше лична амбиция да властва над земята, Юдхищхира искаше да бъде сигурен, че светът е стъпил на пътя на мира и религията. Не биваше да има втора Курукшетра. Освен това желанието на Кришна бе добродетелният Юдхищхира и неговите братя да се възцарят като всемирни владетели. Затова Юдхищхира започна приготовленията.

Знаейки, че изпълнението на Ашвамедха изисква нечувано богатство, Юдхищхира се тревожеше. Хазната бе сериозно изчерпана от войната. Пандава разкри притесненията си пред Вясадева, който му спомена за огромна съкровищница с богатства, намираща се на север. Мъдрецът разказа на Юдхищхира за древен император на име Марутта, който притежавал почти несметни богатства. Той удовлетворил Шива в жертвоприношение и богът му подарил планина от злато. От нея той направил жертвени олтари от чисто злато, както и огромно количество златни съдове и други принадлежности. Сега всичко това се намираше в една пещера в Хималаите. Вясадева даде напътствия на Арджуна как да намери пещерата и Арджуна потегли веднага. Върна се след месец с невиждани съкровища, натоварени в безкраен керван от волове и слонове.

Тогава Юдхищхира покани всички световни владетели да присъстват на жертвоприношението. Той копнееше да установи мирни отношения с всички тях, но знаеше, че войната е породила враждебни чувства. Имаше много царе, които бяха предпочели да останат неутрални и да не участват във войната в Курукшетра. Но имаше и такива, чиито бащи и братя бяха убити от Пандавите в битката, и те таяха ненавист към тях. Като знаеше това, Юдхищхира помоли Арджуна да следва жертвения кон. Всеки, който видеше коня и откажеше да приеме властта на Юдхищхира, трябваше да се изправи в битка срещу Арджуна. Пандава облече златната си ризница и се подготви за похода.

След като получи благословиите на брамините, Арджуна пое след коня. Следваше го голям ескадрон воини, както и много мъдреци, които да изпълняват свещените ритуали за благополучие и успех. Юдхищхира настоятелно бе помолил Арджуна да не убива никого, освен ако не бе съвсем неизбежно. Помнейки това, той първо се опитваше да установи мирни отношения чрез дипломация, но в някои случаи бе принуден да води битка. Сражава се с тригартите, които таяха враждебност към него заради това, че бе убил техния цар и братята му по време на войната. След като те бяха победени, последва друга яростна битка между Арджуна и Цар Ваджрадатта, сина на Бхагадатта. Сражението продължи три дни и Арджуна победи, но пощади живота на Ваджрадатта. Когато царят се съгласи да донесе дарове за жертвоприношението на Юдхищхира, Арджуна продължи на юг.

Последва страховита битка със синдхите, скърбящи за смъртта на Джаядратха. Десетки хиляди воини се втурнаха да се сражават срещу Арджуна. Той ги атакува със стрели от Гандива, унищожавайки оръжията им и принуждавайки ги да побягнат.

В столицата на Синдху живееше сестрата на Дурьодхана, Душала. Като разбра, че Арджуна разгромява войските, тя бързо излезе от града, носейки дете в прегръдките си. Като я видяха да се втурва сред полесражението с детето, воините свалиха оръжията си. Тя падна в краката на Арджуна с плач: „Спри се, принце! Не погубвай остатъците на рода ни! Виж това дете, то е и твой роднина, син на сина ми. От мъка и скръб по Джаядратха, бащата на това дете напусна живота си. А сега ти, убиецо на Джаядратха, искаш да унищожиш каквото е останало от семейството и обкръжението му. О, Арджуна, умолявам те, прости греховете на дядото на това дете и се смили над него!“

Виждайки ридаещата Душала, която приемаше за своя сестра, Арджуна остави лъка си. Той прокълна кшатрийския живот и извика: „Позор за злия Дурьодхана! Този ламтящ за царство скъперник причини смъртта на всичките ми близки!“

Арджуна слезе от колесницата си и утеши Душала. Тя се обърна към воините на Синдху и им каза да сключат примирие с Арджуна. Те отстъпиха. Тогава Арджуна се сбогува с нея и тя се прибра в града, оставяйки го да продължи пътя си.

Конят стигна до Манипур, където Арджуна бе посрещнат с мир от собствения си син Бабхрувахана, когото бе заченал с принцеса Читрангада. Както Арджуна се бе съгласил още при раждането му, Бабхрувахана бе останал в царството си, Манипур, без да участва във войната. Той се приближи към Арджуна с дарове от злато и перли, но Арджуна не бе доволен. Умът му пламна от гняв и той извика на сина си: „Защо идваш с мир, дете, когато противник нахлува в земята ти? Това никога не е съответствало на кшатрийския дълг! Държиш се като жена! Идвам тук с оръжие и ти би трябвало да ме предизвикаш с дръзки думи. Взимай оръжията си, окаян младежо, и се сражавай с мен!“

Бабхрувахана бе смаян от реакцията на баща си. Той се опита да успокои Арджуна, но Арджуна оставаше непреклонен и постоянно предизвикваше сина си да се сражава.

Докато се случваше всичко това, внезапно от земята се появи Улупи. Дъщерята на царя на нагите и съпруга на Арджуна застана пред Бабхрувахана и каза: „Чуй ме, принце. Аз съм Улупи, твоята майка. Дойдох тук в желанието си да сторя добро и на теб, и на баща ти. Бий се с него, защото това ще го зарадва, а ти ще си спечелиш заслуги.“

Чувайки думите на мащехата си, както и постоянните предизвикателства на баща си, принцът се съгласи. Като облече блестящата си ризница и се качи на колесницата си, той се изправи пред баща си, готов за бой. Виждайки недалеч жертвения кон, Бабхрувахана заповяда някои от хората му да го заловят и отведат в града. Арджуна се разгневи и обсипа със стрели могъщия си син.

Последва яростна битка между баща и син. И двамата не проявяваха милост, изстрелвайки безброй стрели един срещу друг. Внезапно Арджуна бе улучен в рамото със стоманена стрела, която го прониза така дълбоко, че почти изгуби съзнание и се подпря на пилона на знамето си. Когато дойде на себе си, той похвали своя син: „Браво! Много добре, сине на Читрангада! Радват ме храбростта и силата ти. А сега бъди смел, защото ще изстрелям смъртоносните си стрели.“

Арджуна се сражаваше безмилостно, разбивайки със стрелите си колесницата на сина си и убивайки конете му. Като скочи на земята, принцът се изправи без страх пред баща си. За миг извади дълга златна стрела, украсена със скъпоценности и пера от канка, и я изстреля от съвършено опънатия си лък. Стрелата полетя към Арджуна и го улучи в гърдите, прониквайки през бронята.

С болезнен стон Арджуна падна от колесницата си и остана на земята. Бабхрувахана, сам пронизан целият от стрелите на Арджуна, бе обзет от страшна скръб, като видя баща си убит и падна в безсъзнание в прахта.

Читрангада научи, че съпругът и синът ѝ са паднали на полесражението и дотича от града. Виждайки ги, лежащи на земята, и тя припадна. Когато дойде на себе си, забеляза край нея да стои Улупи. Тъй като знаеше, че Бабхрувахана се бе сражавал с баща си по нейно настояване, Читрангада каза: „О, Улупи, виж, непобедимият ни съпруг е мъртъв заради твоите напътствия. Нима не познаваш поведението на почтените жени? Нима не си предана на съпруга си? Ако Арджуна те е оскърбил по някакъв начин, би трябвало да си му простила. Защо не ридаеш? О, принцесо на нагите, ти си богиня! Умолявам те да съживиш нашия съпруг!“

Читрангада дотича до Арджуна и падна ридаеща на земята. Със забита в гърдите стрела и бликаща от раната кръв той приличаше на планина с дърво на хребета и извиращи реки от червен окис. Принцесата на Манипур постави нозете му в скута си и захлипа неудържимо.

Възвръщайки съзнанието си, Бабхрувахана се изправи на крака, втурна се към баща си и заплака заедно с майка си, казвайки със задавен глас: „Уви, какво направих?! Какво е изкуплението за човек, убил собствения си баща?! Несъмнено заслужавам да изстрадам всякакви беди за този грях. Не, не мога да продължа да живея! Ще седна тук край баща си, без да приемам нито храна, нито вода, докато ме вземе смъртта. Нека последвам пътя на Арджуна.“

Принцът плака известно време. После седна в йогийска поза до баща си, готов да спазва обета Прая, гладувайки до смърт.

Като видя другата жена на съпруга си и доведения си син така завладени от мъка, Улупи се приближи. С мистичните си сили тя донесе от царството на нагите небесен скъпоценен камък, който имаше способността да възкресява мъртвите. Взимайки блестящата скъпоценност, сияеща със стотици различни оттенъци, тя отиде при Бабхрувахана и каза: „Изправи се, синко. Ти не си убил Арджуна. Истината е, че нито човек, нито полубог биха могли да го убият. Той е нетленен риши с неунищожима душа. Привидната му смърт е просто илюзия. Дете мое, сложи този камък на гърдите на баща си и той ще оживее.“

Принцът направи каквото му бе казано и много скоро Арджуна отвори очи. Раната му зарасна, той седна и се огледа наоколо си. Бабхрувахана въздъхна с дълбоко облекчение. Той се поклони в нозете на баща си и помоли за прошката му. Във висините забиха барабани и заваля дъжд от цветя. Небесни гласове завикаха: „Браво! Отлично!“

Арджуна се изправи и прегърна с обич сина си: „Какво става тук? — учуди се той. — Защо е дошла майка ти Читрангада на полесражението? Защо виждам тук и принцесата на нагите?“

Бабхрувахана каза на баща си да попита Улупи. Арджуна я погледна с въпрос в очите: „Какво те води тук, дъще на нагите? Нима си дошла от желание да ни направиш добро? Надявам се нито аз, нито синът ми да сме те засегнали с нещо.“

Улупи се усмихна и увери Арджуна, че не е оскърбена. Тя бе убедила принца да се бие, за да помогне и на себе си, и на Арджуна. „Чуй думите ми, силноръки Арджуна. По време на войната ти по коварен начин уби Бхишма, поставяйки пред себе си Шикханди, за да го доближиш. За този грях би трябвало да пропаднеш в ада, но грехът ти бе изкупен от постъпката на сина ти.“

Улупи разказа, че скоро след падането на Бхишма тя бе видяла Васу да отиват на Ганг да се къпят. Докато били там, те призовали богинята Ганга и ѝ казали: „Арджуна уби с измама сина ти. Затова ще го прокълнем да умре.“ Ганга се бе съгласила. Свидетел на всичко това, Улупи бе отишла разтревожена при баща си и му бе разказала какво е видяла. Баща ѝ, царят на нагите, веднага отишъл при Васу. Умолявал ги да бъдат милостиви към неговия зет Арджуна и те отговорили: „Дхананджая има млад син, който сега е цар на Манипур. Този воин ще повали баща си в битка и ще го освободи от проклятието.“

Улупи продължи: „По тази причина ти бе победен от сина си. Истината е, че дори Индра не би могъл да те убие, но се казва, че синът — това си самият ти. След като той те уби, аз те съживих с този небесен камък.“

Улупи показа на Арджуна сияйната скъпоценност и той, зарадван, отговори: „Одобрявам всичко, което си направила, богиньо. Нямаш никаква вина.“

Бабхрувахана умоляваше баща си да прекара нощта в града с двете си съпруги, но Арджуна не се съгласи, отговаряйки, че няма право на почивка, докато жертвеният кон не се върне в Хастинапура. Той се сбогува с жените си и със сина си, който обеща скоро да дойде на жертвоприношението на Юдхищхира. Като каза на съпругите си да се срещнат с него в Хастинапура, той продължи по следите на коня.

След това Арджуна отиде в Раджагриха, града, в който бе ходил отдавна заедно с Бхима и Кришна, за да убият Джарасандха. Внукът на Джарасандха, Мегхасандхи, който бе още младеж, но следваше закона на кшатриите, излезе и предизвика Арджуна на бой със смелите и дръзки думи: „Явно този кон го пазят само жени!“ и битката започна. По време на боя колесницата на Мегхасандхи бе разбита и той бе победен. Арджуна каза: „По заповед на Юдхищхира аз не убивам царете, които побеждавам, ако признаят властта му.“

Мегхасандхи се съгласи да присъства на жертвоприношението на Юдхищхира и да донесе дарове. Тогава Арджуна продължи похода си. Той се сражава с няколко други царе, принуждавайки ги да приемат Юдхищхира за император, докато конят най-после стъпи на пътя, водещ обратно към Хастинапура.