В Хастинапура Дхритаращра ставаше все по-тревожен. Нуждаейки се от утеха, той повика Видура и каза: „Скъпи братко, твоята интелигентност не е по-малка от тази на великия Бхаргава. Ти си запознат изцяло с тънкостите на дхарма. Отнасяш се еднакво към всички Куру, затова кажи ми кое е най-доброто за мен и за тях? След като събитията поеха в такава посока, какво трябва да направим? Как можем отново да си върнем вярата и обичта на народа? И най-вече, как да избегнем пълното унищожение на рода ни?“

Видура отговори: „О, Царю, религията, също както благосъстоянието и чувствените удоволствия, са зависими от добродетелта. Процъфтяването на царството също зависи от нея. Затова трябва да се грижиш и да обичаш както своите синове, така и тези на Панду. Ти унищожи добродетелта, когато позволи на синовете си, подстрекавани от Шакуни, да играят на зарове с Юдхищхира. Единственият начин да изкупиш сега този грях и да изчистиш името си пред света, е да върнеш на Пандавите царството им. Радвай се на онова, което по право ти принадлежи и не бъди алчен за чуждата собственост.“

Дхритаращра неспокойно се местеше на креслото си. Не това бе съветът, който искаше да чуе. Той се интересуваше повече да научи как Кауравите да затвърдят настоящата си позиция. Съдбата бе ги дарила с власт над цялата земя. Защо трябваше да отстъпват царството на най-могъщите си врагове? Гневът на Дхритаращра нарастваше, докато Видура продължаваше да говори:

„О, потомъко на Бхарата, веднъж вече ти казах да се откажеш от Дурьодхана. Ако бе приел съвета ми тогава, сега нямаше да съжаляваш. Все още можеш да го направиш. Отстрани Дурьодхана и върни Юдхищхира на престола. Нека синовете ти и съмишлениците им служат на Пандавите. Заповядай на Духшасана да се извини на Драупади пред всички и да моли Бхима за прошка. Това ще е най-доброто за всички нас и ще спаси царството от унищожение. Какъв друг съвет бих могъл да ти дам?“

Дхритаращра избухна. Очевидно бе, че Видура винаги вземаше страната на Пандавите и никога не подкрепяше него и синовете му. Поставяйки длан на скъпоценния си скиптър, Дхритаращра каза: „Видура, ти искаш единствено да удовлетвориш Пандавите и не се интересуваш дали удовлетворяваш мен. Не одобрявам думите ти. Нима очакваш да се откажа от собствената си плът и кръв заради някой друг? Макар Пандавите да са ми като синове, Дурьодхана бе заченат от моето тяло. Искаш от мен да пренебрегна собственото си тяло заради нечие чуждо? Въпреки че високо те ценя, днес смятам думите ти за нечестни и затова ги отхвърлям. Можеш да останеш тук или да вървиш където поискаш. Повече не са ми нужни съветите ти. Колкото и добре да се отнася съпругът към безчестната си жена, тя винаги му изневерява.“

Дхритаращра рязко стана и високомерно се отправи към покоите си. Видура с тъга поклати глава и каза: „Тази династия е обречена.“ Той реши да последва Пандавите в горите и се подготви за заминаването си.

Като оставиха колесниците си и взеха само оръжията си, Пандавите поеха на запад, преминавайки от гора в гора. Те прекосиха Курукшетра и реките Ямуна, Дришадвати и Сарасвати. Най-накрая, на другия бряг на Сарасвати, видяха огромната гора Камяка. Покрай речните брегове имаше много аскети, които изпълняваха своите жертвоприношения и отречения. Пандавите навлязоха в Камяка и си построиха тръстикови колиби, в които да живеят. В присъствието на брамините те посветиха времето си на жертвоприношения и духовно обучение.

Една вечер, както бяха седнали край свещения огън и слушаха брамините да разказват ведически истории, братята чуха да приближава колесница. Те вдигнаха поглед и видяха, че към тях идва Видура. Изненадан, Юдхищхира каза на Бхима: „Защо ли идва Видура? Да не са го изпратили да ни отведе за друга игра на зарове? Нима порочният Шакуни иска да ни отнеме дори оръжията?“

Пандавите станаха и поздравиха Видура с цялата си почит. Те го настаниха да седне сред тях и след като го попитаха за благополучието му, Юдхищхира му поднесе освежителна напитка и му посочи легло, където да отпочине. На следващия ден Видура разказа на братята какво се бе случило в Хастинапура.

„О, Аджаташатру, казах на царя какво би било благоприятно за него, но той не пожела да ме послуша. Както безчестната жена на благороден човек никога не може да бъде върната към добродетелта, така и царят няма да поеме по правия път. Не го чака добра съдба. Както водата, паднала върху лотосово листо, се стича по него, така и моите съвети бяха напразни. Той ме изгони с остри думи.“

Пандавите утешиха Видура, а той каза: „Сега ще ви кажа какво според мен би било най-благоприятно, за да постигнете успех. Трябва да бъдете търпеливи и да увеличавате могъществото си. Извършвайте аскетизъм и обожавайте Върховния Бог. Това ще ви помогне да се сдобиете със сила. Винаги казвайте истината и бъдете добри към последователите си и към онези, които са зависими от вас. Споделяйте с тях храната си и никога не се дръжте надменно в тяхно присъствие. Такова поведение увеличава благоденствието на царете.“

Юдхищхира благодари на Видура за съвета му и обеща да го следва. Тогава чуха да приближава друга колесница. Към тях идваше Санджая. Колесничарят на Дхритаращра се поклони пред Юдхищхира и бе любезно приет с приветствени думи. След като бе удобно настанен, той обясни на Юдхищхира защо бе дошъл:

„След като изгони Видура с жестоки думи, царят се разкайва и страда. Тази сутрин като влезе в залата за събрания, изгуби съзнание и падна на пода, а когато се свести, каза на събралите се царе: „Брат ми Видура е като бога на справедливостта, Ямараджа. Щом си спомня за него, сърцето ми се разкъсва от болка и скръб.“

Санджая продължи: „Царят ми нареди да върна Видура обратно в Хастинапура. Той каза: „Отиди бързо, Санджая, и виж жив ли е още брат ми, когото гневно изгоних с груби думи. Той никога не ми е направил и най-малкото зло. Напротив, винаги е страдал заради мен. Доведи го по-скоро обратно, преди да съм изоставил живота си.“

Санджая се обърна към Видура: „Моля те, върни се в града и утеши царя. Това е неговото желание.“

Въпреки че Дхритаращра изглеждаше напълно неспособен да приеме добрите му съвети, Видура реши да се върне в Хастинапура. Чувстваше се задължен да го направи, а и знаеше, че въпреки неразумното си поведение Дхритаращра е интелигентен. Видура се надяваше, че ако е близо до царя и го наставлява, е възможно той да приеме съветите му.

След като взе разрешение от Юдхищхира, Видура се завърна в Хастинапура и отиде направо при Дхритаращра, който го посрещна с огромна радост. Царят каза: „О, праведни и безгрешни братко, слава Богу, че се върна! Не можах да заспя миналата нощ, чувствах се напълно изгубен.“

Видура отговори, че е простил на Дхритаращра обидата: „Ти си мой учител и заслужаваш най-голямата ми почит. Дойдох веднага щом Санджая ме извести за желанието ти. О, Царю, съвсем естествено е добродетелният човек да иска да помогне на страдащите. И твоите синове, и синовете на Панду са ми еднакво скъпи, но тъй като Пандавите в момента са в беда, състраданието ми към тях е по-голямо.“

Двамата братя продължиха да разговарят с извинителни и помирителни думи, щастливи, че отново са заедно.

Дурьодхана обаче изобщо не се радваше на завръщането на Видура. Той събра Шакуни, Карна и Духшасана и каза: „Интелигентният Видура се върна. Той винаги е предразположен към Пандавите. Преди да е успял да убеди царя да ги върне обратно, нека обмислим какво да направим. Ако отново видя Пандавите да благоденстват, няма да мога да го понеса.“

Шакуни се разсмя: „Какви глупости говориш? Пандавите вече отидоха в гората и ще останат там цели тринайсет години. Те се съгласиха да приемат залога и никога не биха нарушили обещанието си. Дори и баща ти да ги моли да се върнат, те няма да се съгласят да го направят, докато срокът на изгнанието им не изтече. Така или иначе няма от какво да се страхуваме. Трябва само да се преструваме, че сме съгласни с баща ти и да изчакаме възможност отново да ги сразим.“

Духшасана приветства думите на Шакуни: „Харесва ми съветът ти, вуйчо.“

Дурьодхана все още бе неспокоен и като видя това, Карна каза: „Царю, ние всички сме твои приятели и доброжелатели. Винаги ще те подкрепяме срещу Пандавите. Няма от какво да се боиш. Но съм съгласен с Шакуни. Братята няма да нарушат обещанието си. А ако по някакъв начин се върнат, ще намерим как да ги сразим отново.“

Дурьодхана се обърна с гръб към съветниците си. Той се изправи край високия прозорец и се загледа в красивите дворцови градини навън. Дишаше бързо и тежко, сякаш извършваше огромно усилие, после покри лицето си с длани и заклати глава. Как би могъл да е щастлив, докато Пандавите бяха още живи?

Карна каза: „Знам какво си мислиш, приятелю. Споделям чувствата ти. Трябва да унищожим Пандавите из корен веднъж завинаги. Играта на зарове не можа да разреши въпроса, тъй като те са още живи.“

Красивото лице на Карна се изкриви от ярост, когато си помисли за Арджуна, отдавнашния му противник. Как копнееше той да се срещнат в битка! Тринайсет години бе прекалено дълго време за чакане. Крачейки насам-натам, Карна продължи разпалено: „Ето какво е откровеното ми мнение, Царю. Да си сложим ризниците, да вземем оръжията си, да се качим по колесниците си и да отидем всички в гората. Да намерим Пандавите и да ги избием. Сега е подходящ момент, тъй като са прогонени и потънали в скръб. Те нямат нито сила, нито влияние. Лесно ще ги победим.“

Всички се въодушевиха от думите на Карна. Това беше правилното решение. Без колебание Дурьодхана разпореди да се подготви огромна армия, която да го придружи. Скоро той пое към гората заедно с Карна и братята си.

Но на излизане от града ги срещна Вясадева. Светецът бе прозрял плана на Дурьодхана с духовната си сила. Той му заповяда веднага да се върне в двореца. Принцът едва успя да се овладее, но не посмя да не се подчини на заповедта на мъдреца, тъй като се страхуваше от силата на проклятието му.

Тогава Вясадева отиде да види Дхритаращра. След като бе подобаващо посрещнат и почетен, той каза: „О, премъдри Дхритаращра, ще ти кажа какво е най-добре за Куру. Изобщо не съм доволен, че изгонихте Пандавите в горите по нечестен начин. Не им ли върнете царството, знайте, че в края на тринайсетата година те няма да са забравили враждата и несъмнено ще избият Кауравите.“

Вясадева седеше на висок трон в събранието на Куру. Той се взря в царя, заобиколен от съветниците и министрите му. Всички те слушаха почтително, докато мъдрецът продължи: „Сега безумният ти син иска да убие Пандавите. Трябва да го спреш. Ако се опита да го направи, ще загуби собствения си живот. О, Царю, Дурьодхана толкова мрази Пандавите и им завижда, че ако не се намесиш в плановете му, той ще причини гибелта на рода Куру.“

Царят се местеше неспокойно, докато Вясадева говореше. Знаеше, че всичко бе по негова вина. Очевидно нямаше как нещата да се поправят. Той наведе глава, а мъдрецът продължи: „Чуй ме внимателно, Царю. Трябва да изпратиш Дурьодхана в гората да слугува на Пандавите. Така ще го отклониш от лошия път и той няма да навреди на никого, а ще направи добро на самия себе си. Възможно е благородните Пандави дори да го заобичат, макар че се съмнявам. Природата, която човек придобива при раждането си, остава за целия му живот. Изглежда невъзможно Дурьодхана някога да успее да се смири пред Пандавите и въобще пред когото и да било друг.“

Мъдрецът огледа събранието: „Какво мислят Бхишма, Дрона и Видура? Какво е твоето мнение, Царю? Трябва да направиш правилното нещо, и то незабавно, иначе е свършено с щастието ти.“

Дхритаращра вдигна дланта си, украсена с блестящи пръстени, постави я на челото си и с въздишка отговори: „О, сияйни, още от самото начало не ми харесваше тази игра на зарове. Мисля, че неустоимата съдба ме принуди да дам разрешението си. Нито Бхишма, нито Дрона, Видура или Царица Гандхари одобряват хазарта. Не се съмнявам, че всичко се случи поради заблуждаващата енергия на Бога, мая. Знаех всичко това още тогава, но от бащина обич не съумях да откажа на завистливия Дурьодхана.“

Вясадева каза утешително: „Разбирам как се чувстваш. Синът е най-скъпото за човека. Но защо не приемаш и Пандавите като свои синове? Те страдат в нещастие. Защо не изпитваш съчувствие към тях? Обръщам се към теб, който си ми син. Изпитвам същата обич и към другите си двама синове, Панду и Видура. Ти имаш сто сина, а Панду само пет. Когато мисля за синовете на Панду, винаги се питам как да им помогна. О, най-добър сред хората, ако искаш да запазиш всички Куру живи, заповядай на Дурьодхана да се помири с Пандавите.“

Дхритаращра бавно поклати глава, а брилянтната му корона улавяше слънчевите лъчи, струящи през прозореца: „О, мъдри риши, всичко е точно както казваш. Знам го прекрасно, както го знаят и всички тези царе. Вече съм чувал същия съвет от Бхишма, Видура и Дрона. Но не мога да го последвам. Затова моля те, бъди милостив към Кауравите и дай напътствия на порочния ми син как да поеме по правия път.“

Вясадева, който умееше да вижда миналото, настоящето и бъдещето, каза: „Скоро ще те посети славният мъдрец Майтрея, след като е бил при Пандавите. Той ще посъветва сина ти за благото на рода Куру. Последвайте съвета му без колебание. В противен случай, той ще прокълне сина ти.“ С тези думи Вясадева стана и напусна събранието.

Както бе предрекъл Вясадева, Майтрея скоро пристигна. Странстващият аскет, който имаше сплъстени коси и носеше единствено жезъл и съд за вода, бе приет с цялата необходима почит от Дхритаращра и синовете му. Те го обожаваха с предлагане на аргхя и други ритуали. След това Дхритаращра го настани на скъпоценен трон насред залата и когато той седна удобно, царят го попита: „О, възвишени, приятно ли бе пътуването ти от гората? Щастливо ли живеят петимата велики герои, Пандавите? Ще прекарат ли там всичките тринайсет години? Как може да бъде възстановена братската обич между моите синове и племенниците ми?“

Тъмната кожа на Майтрея сияеше с духовна аура; той помълча за кратко. После огледа присъстващите в залата и каза: „Докато бях на поклонение, достигнах гората Камяка и се срещнах с Юдхищхира и братята му. Те носят еленови кожи и косите им са сплъстени. Заобиколени от риши, братята живеят аскетично, слушайки постоянно стихове от Ведите. Научих от тях за тежките грехове, извършени от Дурьодхана, и за ужасната опасност, пред която сте изправени в резултат на това. Затова дойдох да ви напътствам. Обичта ми към вас е голяма и винаги ви желая доброто.“

Мъдрецът попита как е възможно царят да допуска порочните действия на Дурьодхана? Как са могли Дхритаращра и Бхишма да му позволят да предизвика такава вражда с Пандавите?

„Ти си монархът, Дхритаращра — каза мъдрецът тежко. — Затова можеш да наказваш престъпниците. Светците те порицават, че си допуснал порочни деяния в собствената си съвещателна зала. Не се ли страхуваш от последствията?“

Майтрея се обърна към Дурьодхана, който гледаше намръщен, и меко му каза: „Чуй ме добре, силноръки принце. Думите, които казвам, са единствено за твое добро, също както и на всички Куру, на Пандавите и на целия свят. Недей да враждуваш с Пандавите. Всички те са могъщи като хиляди слонове, добродетелни са и притежават дивна храброст. С голи ръце Бхима уби трима огромни ракшаси, врагове на боговете, които бяха способни да придобиват какъвто облик пожелаят. Той уби и тримата — Хидимба, Бака и Кирмира — с лекотата на тигър, погубващ малко еленче. Нима не помниш как същият този Бхима уби в двубой непобедимия Джарасандха? Кой е толкова безразсъден, че да враждува с подобни герои, които имат за съюзници Кришна, Друпада и синовете му? Приеми съвета ми, скъпи сине, и се помири с тях. Не си навличай тази беда.“

Дурьодхана отмести поглед и не отговори нищо. Той оголи бедрото си и силно го удари, а после наведе глава. Протягайки крака сякаш от скука, започна да трие пода със стъпало.

Виждайки безочието на Дурьодхана, очите на Майтрея почервеняха от гняв. Той докосна осветена вода и улавяйки свещения шнур, висящ през рамото му, изрече с гръмовен глас: „Нагъл нахалнико, щом не уважаваш думите ми и пренебрегваш съвета ми, скоро ще си понесеш последствията! В страшната война, която ще избухне заради твоите прегрешения, Бхима ще смаже бедрото ти със своя боздуган.“

Дхритаращра се разтревожи много. Той опита да успокои и удовлетвори Майтрея с любезни думи, молейки го да има милост към Дурьодхана: „Велики мъдрецо, той е млад и лекомислен. Не приемай поведението му за обида.“

Майтрея каза, че ако Дурьодхана се помири с Пандавите, проклятието ще бъде премахнато. В противен случай няма да го отмени.

Дхритаращра се почувства облекчен, че проклятието на Майтрея може да бъде избегнато. После той каза: „О, мъдрецо, чували сме как Бхима е убил Хидимба и Бака, но не знаем за Кирмира. Какъв е бил този демон? Какви са били силите му и как е бил убит? Копнеем да научим всичко.“

Майтрея отговори: „Няма да разкажа нищо повече в това събрание, защото Дурьодхана пренебрегна думите ми. Видура знае добре историята за Кирмира.“ С тези думи мъдрецът стана и бързо излезе от залата и от града.

Когато оскърбеният мъдрец си замина, Дхритаращра помоли Видура да разкаже историята. Видура започна: „О, Царю, чух този разказ от Юдхищхира, докато разговарях с него в гората. След като напуснали Хастинапура, Пандавите пътували три дни и три нощи, когато най-сетне пристигнали в гората Камяка. Докато вървели през нея в страховитите нощни часове, срещнали ужасяващ ракшас с пламтящи очи. Той бил висок колкото цяло дърво и държал запалена факла. С разперени ръце и крака, сякаш клони на огромно дърво, той препречил пътя на Пандавите. Имал осем кучешки зъба, стърчащи от широко отворената му уста, а очите му били с цвят на мед. Огненочервената му коса стърчала нагоре и целият приличал на купчина облаци с проблясващи светкавици, украсени с ята жерави. Ревейки като гръмотевица, той разпрострял ракшаската си магия и парализирал сетивата на Пандавите.“

Събралите се слушаха като омагьосани разказа на Видура: „Птиците и животните се разпръснали навсякъде само като чули ужасяващия рев на демона. Изплашени елени, биволи, леопарди и мечки тичали във всички посоки. Гората изглеждала сякаш че се тресе от движението на зверовете. Извил бурен вятър, вдигнали се вихрушки от прах. Както скръбта е най-големият враг на петте сетива, така бил и този ракшас за петимата Пандави. Проследявайки отдалече облечените в еленови кожи и въоръжени братя, ракшасът препречил пътя им като планината Майнака. Когато Драупади видяла ужасяващото създание, тя затворила очи и застанала между съпрузите си като развълнувана река между пет хълма. Дхаумя веднага зашепнал ведически мантри, за да противодейства на магията на ракшаса, вятърът стихнал и прахта изчезнала. Като видял, че силата му среща отпор, очите на ракшаса се разширили от гняв и той заприличал на самата Смърт.

Юдхищхира му казал сурово: „Кой си ти? Какво искаш от нас?“

Ракшасът отговорил: „Аз съм Кирмира, побратим на Бака. Живея добре в тази непристъпна гора. Кои сте вие, които идвате днес, за да ми станете храна?“

„Ние сме петимата синове на Панду — отговорил Юдхищхира. — Изгонени сме от царството си и искаме да прекараме изгнанието си в тази гора, в която ти властваш.“

Когато разбрал самоличността им, ракшасът изревал от радост: „Ха! Какъв късмет! Днес съдбата осъществи отдавнашното ми желание. Скитах наоколо с надеждата да срещна Бхима, убиеца на моя побратим. Сега той стои пред мен в най-дълбоката тъмнина на нощта, когато силата ми е най-голяма и съм най-гладен. Преоблечен като брамин, този окаяник уби моя побратим и открадна сестра му. Сега ще го унищожа и ще си отмъстя. Ще го убия и ще поднеса кръвта му на напусналата душа на Бака. Така ще се освободя от дълга си към моя побратим. Ще изям Бхима, поглъщайки го, както Агастя погълнал асура Ватапи.“

Юдхищхира извикал на ракшаса: „Това няма как да стане!“ Могъщият Бхима веднага отскубнал огромно дърво и окършил клоните му, а същевременно за един миг Арджуна опънал лъка си и застанал в готовност с приготвена стрела. Бхима възпрял брат си и се отправил сам към демона. Затягайки дрехата си, той го предизвикал гневно: „Ела и се бий, окаянико!“, втурвайки се към ракшаса с дървото в ръце. Така както Индра хвърля мълнията си, Бхима с всичка сила стоварил дървото върху главата на Кирмира. То се разцепило на парчета, но демонът не помръднал. Той запратил пламтящата си главня по Бхима и тя полетяла насреща му като светкавица. Бхима бързо се хвърлил на земята и ритнал факлата настрани с левия си крак.

Ревейки страховито, ракшасът сам изтръгнал високо дърво и се нахвърлил върху Бхима като Ямараджа, размахващ смъртоносния си жезъл. Двамата изскубвали дърво след дърво, като ги хвърляли и трошели едно в друго, докато се биели. Битката напомняла древното сражение между Вали и Сугрива. Скоро обширна област от гората останала без дървета. Тогава яростният демон вдигнал и хвърлил по Бхима огромна скала, но той я уловил и я хвърлил обратно. Кирмира се втурнал към него с разтворени ръце, както Раху се нахвърля да погълне слънцето. Двамата се вкопчили един в друг и се завъргаляли по земята като два побеснели бика в смъртоносна борба.

Битката била свирепа и жестока и продължила около час. Бхима показвал силата си, знаейки, че Драупади го гледа. После той си спомнил обидата, която Дурьодхана нанесъл на принцесата. Поглеждайки демона, сякаш е самият Каурава, Бхима усетил гнева му да нараства. Той сграбчил ракшаса, както един подлуден слон хваща друг. Кирмира също се вкопчил в Пандава, но Бхима го вдигнал и го хвърлил със сила на земята. После уловил демона през кръста и започнал да го разтърсва, както вятърът люлее дърветата. Докато се клател така, людоедът се протегнал и с цялата си мощ се вкопчил във врата на Бхима. Бхима непрестанно го вдигал и го блъскал в земята, макар демонът да го стискал с ръце като преса.

Земята се люлеела, а гората ехтяла от звука на удрящото се в земята тяло на Кирмира. Той ревял пронизително като фалшиво свирещ тромпет. Бхима го вдигнал и го завъртял с чудовищна сила. Виждайки, че ракшасът губи съзнание, той го хвърлил на земята, поставил коляно на гърдите му и го задушил. Когато демонът умрял, Бхима казал: „Злощастни грешнико, вече няма нужда да утешаваш роднините на Бака и Хидимба, защото сега те изпратих при тези мъртви демони.“

Като оставил тялото на Кирмира да лежи насред пътя със свалени дрехи и украшения, Бхима се върнал при братята си. Те го наобиколили и поздравили за подвига. После, поставяйки отново Драупади в средата на групата, навлезли по-дълбоко в гората.“

Събранието бе смаяно от този разказ. Видура завърши: „Това е, което научих от Юдхищхира. Минавайки през гората, аз сам видях тялото на ракшаса, смазано от ударите на Бхима.“

Дхритаращра въздъхна и не каза нищо. Той ставаше все по-неспокоен. Бхима се бе заклел да убие всичките му синове. Кой и какво биха го спрели да изпълни обещанието си? Сърцето на царя изгаряше от безпокойство, докато бавно вървеше към покоите си.