Въведение

Преди да се опитам да напиша тази книга, нека най-напред отдам смирените си почитания на моя духовен учител Ом Виш̣н̣упа̄да Ашт̣оттара-Шата Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа Прабхупа̄да. След това нека отдам смирените си почитания на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня Маха̄прабху, който е истински океан от милост. Той е самият Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, който се появява в ролята на предан, за да разпространи най-висшите принципи на преданото служене. Бог Чайтаня е започнал да проповядва в областта, наречена Гауд̣адеша (Западен Бенгал). И тъй като принадлежа към Мадхва-Гауд̣ӣя-сампрада̄я, длъжен съм да отдам смирените си почитания и на нашата ученическа последователност. Мадхва-Гауд̣ӣя-сампрада̄я е известна още като Брахма-сампрада̄я, защото началото ѝ е било поставено от Брахма̄. Той е дал наставления на мъдреца На̄рада, На̄рада – на Вя̄садева, а Вя̄садева – на Мадхва муни, или Мадхва̄ча̄ря. Ма̄дхавендра Пурӣ, основоположникът на Мадхва-Гауд̣ӣя-сампрада̄я, е принадлежал към ученическата последователност на Мадхва̄ча̄ря. Той е имал много прославени ученици, както сання̄сӣ (на стъпалото на отречението от живота), така и семейни. Негови ученици са били Нитя̄нанда Прабху, Адваита Прабху и Ӣшвара Пурӣ. Ӣшвара Пурӣ е бил духовен учител на Бог Чайтаня Маха̄прабху. Затова нека отдам смирените си почитания на Ӣшвара Пурӣ, Нитя̄нанда Прабху, Шрӣ Адваита А̄ча̄ря Прабху, Шрӣва̄са Пан̣д̣ита и Шрӣ Гада̄дхара Пан̣д̣ита. Нека после отдам смирените си почитания на Сварӯпа-Да̄модара, който е бил личен секретар на Бог Чайтаня Маха̄прабху. Нека отдам смирените си почитания на Шрӣ Ва̄судева Датта, на Шрӣ Говинда, вечния спътник на Бог Чайтаня, и на Мукунда, вечния приятел на Бог Чайтаня, а също така и на Мура̄ри Гупта. Нека отдам смирените си почитания и на шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана: Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣ Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ.

Сам Кр̣ш̣н̣а обяснява в Бхагавад-гӣта̄, че Той е Върховната Божествена Личност. Той идва на земята, когато се появят отклонения в следването на принципите на религиозния живот и връх вземат нерелигиозните дейности. С други думи, когато Бог Кр̣ш̣н̣а е дошъл, е имало нужда да се унищожи бремето на греховните дейности, натрупали се върху тази планета и в тази вселена. Бог Маха̄-виш̣н̣у, който е пълна част от Кр̣ш̣н̣а, отговаря за всички дейности в материалното творение.

Когато Богът идва, инкарнацията му се излъчва от Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у е първоначалната причина на материалното творение. От него се разширяват Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Обикновено всички инкарнации, които се появяват в материалната вселена, са пълни експанзии на Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Следователно самият Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, не се занимава с намаляването на свръхтовара от греховни дейности, натрупал се върху земята. Но когато Кр̣ш̣н̣а се появи, към него се присъединяват всички експанзии на Виш̣н̣у. Различните експанзии на Кр̣ш̣н̣а – На̄ра̄ян̣а, четворната експанзия на Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха, също така и частичната пълна експанзия Матся, или инкарнацията риба, и останалите юга-авата̄ри (инкарнации за милениумите) и манвантара-авата̄ри (инкарнациите на Ману) – всички заедно се съединяват и се появяват в тялото на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а е пълното цяло и всички пълни експанзии и инкарнации винаги живеят с него.

Когато Кр̣ш̣н̣а се е появил, с него е бил и Бог Виш̣н̣у. Всъщност Кр̣ш̣н̣а се появява, за да покаже забавленията си във Вр̣нда̄вана, да привлече щастливите обусловени души и да ги повика обратно у дома, при Бога. Редом с дейностите си във Вр̣нда̄вана Той е убивал и демоните, но това се е извършвало само от частта на Виш̣н̣у у Кр̣ш̣н̣а.

В Бхагавад-гӣта̄, осма глава, двадесети стих, се казва, че съществува друга, вечна природа – духовното небе, – която е отвъд тази проявена и непроявена материя. Проявеният свят можем да видим под формата на множество звезди и планетарни системи, такива като слънцето и луната. Отвъд тях се намира една непроявена част, която никой в това си тяло не може да достигне. А отвъд нея пък се намира духовното царство. Това царство е описано в Бхагавад-гӣта̄ като върховно и вечно. То никога не се разрушава. Материалната природа е подложена на многократно сътворяване и унищожаване. Но тази част, духовната природа, остава завинаги така, както си е.

Върховната обител на Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, в Брахма сам̇хита̄ се описва като обител на чинта̄ман̣и. Тази обител на Бог Кр̣ш̣н̣а се нарича Голока Вр̣нда̄вана и е пълна с дворци, изградени от философски камък. Там има дървета, наречени дървета на желанията, а кравите се наричат сурабхи. Там стотици хиляди богини на щастието служат на Бога. Неговото име е Говинда, Изначалният Бог. Той е причината на всички причини. Там Богът свири на флейта, очите му са като лотоси, а тялото му има цвета на красив облак. В косите му е втъкнато пауново перо. Той е толкова прекрасен, че с красотата си превъзхожда хиляди богове на любовта. В Гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а само леко загатва за личната си обител, най-висшата планета в духовното царство. А в Шрӣмад Бха̄гаватам Той се явява в цялото си великолепие и показва дейностите си във Вр̣нда̄вана, в Матхура̄ и в Два̄рака̄. Тази книга ще ви открие всичко това.

Родът, в който се е появил Кр̣ш̣н̣а, е династията Яду. Тази династия произлиза от Сома, бога на лунната планета. Има два различни царски рода на кш̣атрии: единият произлиза от царя на лунната планета, а другият – от царя на слънчевата планета. Обикновено когато Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, идва, Той се появява в семейство на кш̣атрии, защото трябва да установи религиозните принципи, т.е. праведния живот. Съгласно ведическата традиция кш̣атриите покровителстват човечеството. Когато Богът дошъл като Бог Ра̄мачандра, Той се появил в рода Рагху-вам̇ша, който произлиза от слънчевия бог, а когато дошъл като Бог Кр̣ш̣н̣а, се появил в рода Яду-вам̇ша. В Девета песен, двадесет и четвърта глава на Шрӣмад Бха̄гаватам има дълъг списък на царете от Яду-вам̇ша. Всички те са били велики и могъщи царе. Баща на Кр̣ш̣н̣а е бил Васудева, синът на Шӯрасена, който е принадлежал към династията Яду. Всъщност Върховната Божествена Личност не принадлежи към нито една династия от материалния свят, но по милостта му родът, в който се появява, се прославя. Сандаловото дърво например се отглежда в Малая. То си има собствени качества, но тъй като се е случило така, че расте предимно в Малая, то е известно като малайско сандалово дърво. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, принадлежи на всички, но както слънцето изгрява от изток, макар че съществуват и други посоки, от които то би могло да направи това, така и Богът по свой собствен избор се появява в някой род и го прославя.

Когато Кр̣ш̣н̣а се появява, с него идват всичките му пълни експанзии. Кр̣ш̣н̣а се явил заедно с Балара̄ма (Баладева), който е известен като по-голям негов брат. Балара̄ма е източник на Сан̇карш̣ан̣а, четворната експанзия. Освен това Балара̄ма е пълна експанзия на Кр̣ш̣н̣а. В тази книга ще се опитаме да разкажем как Кр̣ш̣н̣а се е появил в рода на династията Яду и как е показал трансценденталните си качества. Много ярко описание на това е дадено в Шрӣмад Бха̄гаватам, особено в Десета песен, и в основата на тази книга е залегнал именно Шрӣмад Бха̄гаватам.

Освободените души слушат за забавленията на Бога и им се наслаждават. Обусловените души пък се интересуват от измислените истории на романите, които описват материалните дейности на простосмъртни хора. Разказите, които описват трансценденталните дейности на Бога, ще открием в Шрӣмад Бха̄гаватам и в другите Пура̄н̣и. Но все пак обусловените души предпочитат да четат традиционни скучни повествования. Те не проявяват интерес към забавленията на Бога, на Кр̣ш̣н̣а. А описанията на тези забавления са толкова прекрасни, че могат да доставят удоволствие на всички хора. В този свят има три категории хора. Едните, това са освободените души, другите са тези, които се опитват да се освободят, а третите са материалистите. Забавленията на Кр̣ш̣н̣а заслужават вниманието на всеки – и на освободените, и на тези, които се стремят към освобождение, и на заклетите материалисти.

Освободените души не изпитват никакво влечение към материални дейности. Теорията на имперсоналистите, че след освобождението живото същество спирало да действа и нямало нужда да слуша, не доказва, че освободената личност наистина е бездейна. Живата душа не може да бъде бездейна. Тя действа – или в обусловено, или в освободено състояние. Един болен човек също извършва дейности, но те му причиняват болка. Когато същият човек се излекува, той пак действа, но понеже е здрав, същите дейности му доставят удоволствие. Имперсоналистите успяват да се освободят от болестта на обусловените дейности, но нямат знание за дейностите на здравите хора. Тези, които наистина са освободени и притежават пълно знание, слушат за дейностите на Кр̣ш̣н̣а; това занимание е чиста духовна дейност.

За личностите, които са наистина освободени, е много съществено да слушат за забавленията на Кр̣ш̣н̣а. Съдържанието на тези истории доставя на освободената личност върховно наслаждение. А ако тези, които се стремят към освобождение, слушат произведения като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, пътят към освобождението им става ясен и открит. Бхагавад-гӣта̄ е встъплението към Шрӣмад Бха̄гаватам. Когато човек изучава Гӣта̄, той напълно осъзнава кой е Бог Кр̣ш̣н̣а. А когато се намира в лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, може да разбере разказите за него, представени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Затова Бог Чайтаня съветва последователите си да разпространяват Кр̣ш̣н̣а-катха̄.

Кр̣ш̣н̣а-катха̄ означава разкази, свързани с Кр̣ш̣н̣а. Има два вида кр̣ш̣н̣а-катха̄: разказите, изречени от Кр̣ш̣н̣а и разказите за Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ е повествование, излагащо философията или науката за Бога, което е изговорено от самия Кр̣ш̣н̣а. Шрӣмад Бха̄гаватам е повествование за дейностите и трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а. И двете са кр̣ш̣н̣а-катха̄. Заветът на Бог Чайтаня е кр̣ш̣н̣а-катха̄ да се разпространява по целия свят, защото ако обусловените души, които страдат в оковите на материалното съществуване, се обърнат към кр̣ш̣н̣а-катха̄, ще се отвори пътят към освобождението им. Целта на тази книга е най-вече да помогне на хората да разберат Кр̣ш̣н̣а или кр̣ш̣н̣а-катха̄, защото по този начин те биха могли да се освободят от материалното робство.

Кр̣ш̣н̣а-катха̄ ще се хареса и на най-големите материалисти, защото забавленията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте (пастирките) са досущ като любовните взаимоотношения между младите момичета и момчета в материалния свят. Всъщност половото привличане в човешкото общество не е неестествено, защото то съществува у личността на Изначалния Бог. Енергията на удоволствието се нарича Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Любовното чувство на основата на половото желание е изначален признак на Върховната Божествена Личност, затова ние, обусловените души, които сме неотделима част от Върховния, също изпитваме такива чувства, но в изкривен и непълен вид. Когато тези, които търсят полово наслаждение в материалния свят, чуят за забавленията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте, те ще изпитат трансцендентално удоволствие, макар и то да им се струва материално. Ползата им ще бъде, че постепенно ще се издигнат до духовно равнище. В Бха̄гаватам се казва, че ако човек слуша за забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а с гопӣте със смирение и от авторитетен източник, той ще се издигне до равнището на трансценденталното любовно служене на Бога и от сърцето му ще изчезне материалната болест на похотта. С други думи, това ще противодейства на материалния полов живот.

Кр̣ш̣н̣а привлича и освободените души, и личностите, които се опитват да се освободят, и примитивните обусловени материалисти. Според думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който слушал за Кр̣ш̣н̣а от Шукадева Госва̄мӣ, кр̣ш̣н̣а-катха̄ е еднакво подходяща за всички живи същества, независимо в какви условия на живот се намират те. Всеки един я оценява в най-висша степен. Но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит ни предупреждава също така, че личностите, които се занимават само с убиване на животни и по този начин убиват самите себе си, може да не изпитат голямо влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄. Иначе казано, обикновените хора, които следват моралните принципи, изложени в писанията, ще бъдат привлечени, независимо от условията, в които живеят, но не и тези, които сами се убиват. Точната дума, употребена в Шрӣмад Бха̄гаватам, е пашу-гхна. Това означава да убиваш животни или да убиваш самия себе си. Личностите, които нито са постигнали себепознание, нито проявяват интерес към духовното осъзнаване, причиняват собствената си смърт; те се самоубиват. Тъй като човешката форма на живот ни е дадена, за да се себепознаем, ако пренебрегваме тази важна част от дейностите си, просто си губим времето – точно като животни. Този вид хора се наричат пашу-гхна. Другото значение на думата се отнася до ония, които наистина убиват животни. Това са месоядците (някои от тях ядат дори кучешко месо), които убиват животните по всякакви начини – на лов, с отваряне на кланици и т.н. Такива хора не се интересуват от кр̣ш̣н̣а-катха̄.

Цар Парӣкш̣ит отдавал особено значение на слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄, защото знаел, че прадедите му, особено дядо му Арджуна, са победили в голямата битка при Курукш̣етра само благодарение на Кр̣ш̣н̣а. Можем да приемем и материалния свят като едно бойно поле. На него всеки води тежка борба за съществуване и на всяка крачка го дебне някаква опасност. Според Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бойното поле Курукш̣етра било като необятен океан, пълен с опасни животни. Дядо му Арджуна е трябвало да се сражава с велики герои като Бхӣшма, Дрон̣а, Карн̣а и много други, които не са били просто воини. Тях ги сравняват с океанската риба тимин̇гила, която с лекота поглъща огромни китове. Великите воини на бойното поле Курукш̣етра са можели да погълнат много, много воини от величината на Арджуна и само благодарение на милостта на Кр̣ш̣н̣а той е успял да ги убие до един. Както човек без никакви усилия прескача малката локвичка вода, събрала се в отпечатъка от копитото на теленце, така благодарение на милостта на Кр̣ш̣н̣а Арджуна с лекота прекосил обширния океан на битката при Курукш̣етра.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит ценял много дейностите на Кр̣ш̣н̣а и по други причини. Кр̣ш̣н̣а спасил не само дядо му, но и него самия. В края на битката при Курукш̣етра загинали всички потомци на династията Куру, в това число синовете и внуците на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и от страна на Па̄н̣д̣авите. На бойното поле загинали всички, с изключение на братята Па̄н̣д̣ави. По това време Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил в утробата на майка си. Баща му бил син на Арджуна, наричал се Абхиманю и също загинал при Курукш̣етра. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит му бил посмъртно дете. Когато Парӣкш̣ит бил още в утробата на майка си, Ашваттха̄ма̄ изстрелял по него едно оръжие брахма̄стра, за да го убие. Тогава майка му Уттара̄ се обърнала към Кр̣ш̣н̣а. Той влязъл в утробата ѝ като Свръхдуша, за да предотврати загубата на плода, и спасил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит има и друго име – Виш̣н̣ура̄та, – защото самият Бог Виш̣н̣у го спасил, когато той се намирал в утробата на майка си.

И така, всеки, независимо какъв живот води, трябва да се стреми да слуша за Кр̣ш̣н̣а и за дейностите му, защото Кр̣ш̣н̣а е Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. Той е всепроникващ. Той живее във всяко сърце, но също и под формата на самата вселена. И въпреки това, както се описва в Бхагавад-гӣта̄, Той се появява в човешкото общество такъв, какъвто е, за да повика всеки в трансценденталната си обител, у дома, обратно при Бога. Всеки трябва да се стреми да опознае Кр̣ш̣н̣а и това е целта на тази книга: хората да могат да научат за Кр̣ш̣н̣а и да постигнат всички съвършенства на човешката форма на живот.

В Девета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Шрӣ Баладева е описан като син на Рохин̣ӣ, една от съпругите на Васудева. Васудева, бащата на Кр̣ш̣н̣а, имал шестнайсет съпруги и една от тях била Рохин̣ӣ, майката на Балара̄ма. Но другаде се казва, че Балара̄ма е син на Девакӣ. Как е възможно Той да е син и на двете? – Това бил един от въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит към Шукадева Госва̄мӣ и с времето ще стигнем до отговора му. Освен това Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал Шукадева Госва̄мӣ защо веднага след като Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появил като син на Васудева, Той бил отведен в дома на Нанда Маха̄ра̄джа във Вр̣нда̄вана, Гокула. Той искал да знае още с какво се е занимавал Бог Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана и после в Матхура̄. Освен това той бил особено любопитен да научи защо Кр̣ш̣н̣а е убил собствения си вуйчо Кам̇са. Кам̇са бил брат на майката на Кр̣ш̣н̣а и много близък негов роднина. Защо тогава Кр̣ш̣н̣а го е убил? Също така той попитал колко години Бог Кр̣ш̣н̣а е останал в човешкото общество, колко години е царувал в Два̄рака̄ и колко съпруги е имал там. Обикновено царете кш̣атрии имат повече от една съпруга – затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал този въпрос. Тази книга се гради върху отговорите на Шукадева Госва̄мӣ на тези и на други въпроси на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Положението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и на Шукадева Госва̄мӣ е единствено по рода си. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е най-подходящият човек, който би могъл да слуша за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, а Шукадева Госва̄мӣ е най-подходящият човек, който да ги опише. Благодарение на това щастливо съчетание кр̣ш̣н̣а-катха̄ веднага започнала и от тези разговори хората могат да извлекат огромна полза.

Това повествование е било изложено от Шукадева Госва̄мӣ, когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се е приготвял да напусне тялото си и е постел на брега на Ганг. За да увери Шукадева Госва̄мӣ, че няма да се умори да слуша кр̣ш̣н̣а-катха̄, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит казал съвсем искрено: „Гладът и жаждата могат да безпокоят обикновените хора или пък мен, но разговорите за Кр̣ш̣н̣а са толкова прекрасни, че човек може да ги слуша, без да се умори, защото по този начин се издига на трансцендентално равнище.“ Ясно е, че човек трябва да е много щастлив, ако слуша сериозно кр̣ш̣н̣а-катха̄, както Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Той се отнасял с голямо внимание към тези разговори, защото очаквал смъртта си всеки миг. Всеки един от нас трябва да осъзнава, че смъртта може да дойде всеки миг. Животът не е сигурен. Можем да умрем всеки миг. Няма значение дали сме млади или стари. И преди да дойде смъртта, трябва да станем напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а.

Докато цар Парӣкш̣ит чакал смъртта си, той слушал Шрӣмад Бха̄гаватам от Шукадева Госва̄мӣ. Когато царят изразил неуморното си желание да слуша за Кр̣ш̣н̣а, Шукадева Госва̄мӣ останал много доволен. Шукадева бил най-великият от всички разказвачи на Бха̄гавата и започнал да говори за забавленията на Кр̣ш̣н̣а, които унищожават всичко неблагоприятно в епохата на Кали. Той благодарил на царя за силното му желание да слуша за Кр̣ш̣н̣а и го насърчил с думите: „Скъпи царю, ти си много умен, щом с такова нетърпение очакваш да чуеш забавленията на Кр̣ш̣н̣а.“ Той казал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, че слушането за забавленията на Кр̣ш̣н̣а и възпяването им е толкова благодатно, че пречиства и трите групи хора, които участват в него: тези, които разказват за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, тези, които слушат и тези, които питат. Тези забавления са като водата на Ганг, която извира от пръстите на крака на Бог Виш̣н̣у: те пречистват и трите свята – висшите, средните и низшите планетарни системи.