Идването на Бог Кр̣ш̣н̣а

Било време, когато земята изнемогвала под тежестта на военните сили на различни царе, които всъщност били демони, макар и облечени в царски одежди. По целия свят царели безредици. Тогава Бхӯми, богинята, която управлява земята, отишла при Брахма̄ да му разкаже за бедите си, причинени от царете демони. Бхӯми се превърнала на крава и със сълзи на очи застанала пред Брахма̄. Тя била много измъчена и плачела, за да предизвика състраданието му. Бхӯми разказала за бедственото положение на земята. Като чул това, Брахма̄ много се разтревожил и веднага се отправил към млечния океан, където живее Бог Виш̣н̣у. Всички полубогове, начело с Шива, съпровождали Брахма̄; Бхӯми също ги следвала. Стигнали до брега на млечния океан и Брахма̄ се приготвил да умилостиви Бог Виш̣н̣у, който по-рано бил спасил земята в трансценденталната си форма на глиган.

Сред ведическите мантри има една молитва, която се нарича Пуруш̣а-сӯкта. Обикновено полубоговете отдават почитанията си на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, като пеят Пуруш̣а-сӯкта. Винаги, когато на планетите им има нещо обезпокояващо, управляващите божества могат да се срещнат с върховния господар на тази вселена, Брахма̄. А Брахма̄ от своя страна може да се обърне към Върховния Бог, Виш̣н̣у, но не като отиде направо при него, а като застане на брега на млечния океан. В тази вселена има планета, наречена Шветадвӣпа; на нея се намира млечният океан. От многобройните ведически писания научаваме, че както на тази планета има океан от солена вода, така на другите планети има най-различни други океани. Някъде има млечни океани, другаде – маслени океани, океани от алкохол и т.н. За да умилостивят Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е Върховната Божествена Личност, полубоговете обикновено се молят с Пуруш̣а-сӯкта. Той се нарича Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, тъй като лежи в млечния океан. Той е Върховната Божествена Личност и всички инкарнации във вселената се появяват чрез него.

Полубоговете изрекли молитвата Пуруш̣а-сӯкта, но като че ли не се чул никакъв отговор. Тогава самият Брахма̄ седнал, започнал да медитира и уловил посланието на Бог Виш̣н̣у. След това го оповестил на полубоговете. Такъв е редът, по който се получава ведическото знание. Най-напред Върховната Божествена Личност предава знанието в сърцето на Брахма̄. Както се казва в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам: тене брахма хр̣да̄ – трансценденталното знание на Ведите е било предадено на Брахма̄ в сърцето му. Така и в този случай единствен Брахма̄ могъл да разбере посланието, предадено от Бог Виш̣н̣у. Той го оповестил на полубоговете, за да могат да предприемат незабавни действия. Посланието гласяло, че Върховната Божествена Личност много скоро ще се появи на земята със своите изключителни, невероятно могъщи енергии и докато бъде на земята, за да изпълни мисията си – да унищожи демоните и да помогне на преданите, – полубоговете също трябва да бъдат там, за да я подпомагат. Те трябва незабавно да се родят в династията Яду, в която ще се появи Богът, когато настане време.

Кр̣ш̣н̣а, който е самата Върховна Божествена Личност, се появил като син на Васудева. Преди това всички полубогове заедно със съпругите си се родили на този свят в различни благочестиви семейства, за да съдействат на Бога в изпълнението на мисията му. Точната дума, която е употребена тук, е тат-прия̄ртхам и смисълът ѝ е, че полубоговете трябва да дойдат на земята, за да доставят удоволствие на Бога. Иначе казано, всяко живо същество, което живее единствено за да удовлетворява Бога, е полубог. После полубоговете научили, че пълната част на Бог Кр̣ш̣н̣а, Ананта, който поддържа планетите във вселената, като разпростира милионите си глави, също ще дойде на земята, преди да се появи Бог Кр̣ш̣н̣а. Те разбрали още, че външната енергия на Виш̣н̣у (ма̄я̄), която пленява всички обусловени души, също ще се появи, за да изпълни намеренията на Върховния Бог.

След като успокоил с ласкави думи всички полубогове, включително и Бхӯми, и им дал наставления, Брахма̄, бащата на всички праджа̄пати, прародителите на населението във вселената, заминал за обителта си Брахмалока, която е най-висшата материална планета.

Цар Шӯрасена, старейшина на династията Яду, управлявал държавата Матхура̄ (област Матхура̄) и областта Шӯрасена. В резултат на управлението му Матхура̄ станала столица на царете от династията Яду. Матхура̄ станала столица и заради това че родът Яду бил род на благочестиви хора, които знаели, че това е мястото, в което Бог Кр̣ш̣н̣а живее вечно, както живее и в Два̄рака̄.

Веднъж Васудева, синът на цар Шӯрасена, се връщал у дома си заедно с младата си съпруга Девакӣ, за която току-що се бил оженил. Девака, бащата на Девакӣ, много обичал дъщеря си и дал за нея хубава зестра. Той подарил стотици колесници, целите украсени със злато. Кам̇са, синът на Уграсена, сам пожелал да държи юздите на конете и карал колесницата, за да достави удоволствие на сестра си Девакӣ. Във ведическата цивилизация има обичай когато момичето се омъжва, брат му да го отвежда заедно със зет си в техния нов дом. Братът съпровожда току-що омъжената си сестра до дома на свекъра ѝ, за да не страда тя прекалено много от раздялата с бащиния си дом. Зестрата, която дал Девака, се състояла от четиристотин слона, целите украсени със златни гирлянди, петнадесет хиляди украсени коня и хиляда и осемстотин колесници. Той наредил също така двеста красиви момичета да следват дъщеря му. Според правилата за женене, които и до днес се следват в Индия, когато се жени един кш̣атрия, заедно с булката в двореца му отиват и няколко десетки момичета, нейни приятелки. Тези момичета се наричат прислужнички, но всъщност се държат с царицата като нейни приятелки. Този обичай съществува от незапомнени времена, можем да го проследим поне до времето преди идването на Бог Кр̣ш̣н̣а, т.е. допреди пет хиляди години. И така, заедно със съпругата си Васудева водел в двореца си още двеста красиви девойки.

Докато младоженците се возели в колесницата, в чест на забележителното събитие свирели всевъзможни музикални инструменти. Чували се раковини, рогове, барабани и литаври и от техния хор се раждала приятна мелодия. Шествието било много хубаво, Кам̇са карал колесницата… Изведнъж от небето се разнесъл необикновен глас, който се обърнал към Кам̇са: „Кам̇са, ти си голям глупак. Караш колесницата на сестра си и зет си, а не знаеш, че осмото дете на сестра ти ще те убие.“

Кам̇са бил от династията Бходжа, син на Уграсена. За него се знаело, че е най-демоничният от всички царе на династията Бходжа. Щом чул небесното предсказание, той сграбчил Девакӣ за косата и замахнал с меча си да я убие. Васудева бил смаян от поведението на Кам̇са и за да умилостиви своя жесток и покварен зет, заговорил с голямо благоразумие, като излагал следните доводи. Той казал: „Скъпи ми шурею, ти си най-прославеният цар от династията Бходжа. Хората знаят, че си най-великият воин и най-безстрашният цар. Как можа да изпаднеш в такава ярост, че да си готов да убиеш една жена, и то собствената ти сестра, в знаменателния ден на женитбата ѝ? Защо толкова много се боиш от смъртта? Твоята смърт се ражда заедно с теб. От самия ден на рождението си ти си започнал да умираш. Ето, ти си на двадесет и пет години – това означава, че вече двадесет и пет години умираш. Ти умираш всеки миг, всяка секунда. Трябва ли тогава толкова да се боиш от смъртта? Окончателната смърт е неизбежна. Можеш да умреш днес или след сто години, но не можеш да избегнеш смъртта. Защо се боиш толкова много? Всъщност смъртта – това е унищожение на сегашното тяло. Щом тялото преустанови дейностите си и се слее с петте елемента на материалната природа, живото същество, което се намира в него, приема друго тяло, което пък съответства на действията му в сегашното му тяло и на последствията от тях. Всичко това може да се сравни с действията, които извършва човек, когато върви по улицата: той изнася напред единия си крак и когато се увери, че е стъпил здраво на земята, повдига другия. Така едно след друго се сменят телата и душата пътува през тях. Виж колко внимателно гъсениците се придвижват от клонче на клонче! Така и живото същество сменя тялото си веднага щом висшите авторитети решат какво ще бъде следващото. Докато е обусловено от материалния свят, живото същество е принудено да приема материални тела едно след друго. Следващото тяло му се дава от природните закони в зависимост от неговите действия в този му живот и от последиците от тях.
Тялото прилича на предметите, които виждаме в сънищата си. Докато спим, насън ние създаваме толкова много неща. Понеже сме виждали злато, виждали сме и планина, насън съединяваме двете представи и виждаме златна планина. Понякога сънуваме, че имаме тяло, с което летим в небето, и тогава напълно забравяме сегашното си тяло. Телата се сменят. По подобен начин ние забравяме предишното си тяло, когато получим ново. В съня си влизаме в съприкосновение с толкова много неща, но щом се събудим, напълно ги забравяме. Всъщност тези материални тела са резултати от дейностите на ума ни. Но сега ние не помним миналите си тела.

По природа умът е много непостоянен. Той приема нещо и веднага след това го отхвърля. Когато умът е в съприкосновение с петте обекта на сетивното наслаждение: форма, вкус, мирис, звук и допир – в него постоянно протичат процеси на приемане и отхвърляне. Когато разсъждава, умът се свързва с обектите на сетивното наслаждение и щом живото същество пожелае да има определен вид тяло, то го получава. Следователно тялото се дава от законите на материалната природа. Живото същество приема тяло и отново влиза в материалния свят, за да се наслаждава или да страда в зависимост от устройството на тялото си. Ако нямахме съответния вид тяло, нямаше да можем да се наслаждаваме и да страдаме според влеченията на ума ни, които сме наследили от миналия си живот. Това тяло ни е дадено в съответствие със състоянието на ума ни в мига на смъртта.

„Светещите планети, например слънцето, луната, звездите, се отразяват във водните басейни, езерата от масло и океаните от гхи. С раздвижването на течността отражението се променя. Луната се отразява във водата и от движенията на водата тя сякаш също се движи, но в действителност това не е така. По същия начин и живото същество получава различни видове тела заради измислиците на ума си, макар всъщност да няма никаква връзка с тях. Но омаяно от илюзията, в плен на ма̄я̄, живото същество мисли, че принадлежи на това тяло. Така става в обусловения живот. Да речем, че едно живо същество сега е в човешко тяло. То мисли, че принадлежи към човешката общност, към определена държава или определено място. Като се отъждествява по този начин, то си подготвя друго тяло, което всъщност изобщо не му е нужно. Тези желания и умствени измислици са причината за различните тела. Но покриващата сила на материалната природа е така голяма, че живото същество е удовлетворено от всяко тяло, което получава, и с огромно удоволствие се отъждествява с него. Затова се осмелявам да те помоля: не се оставяй да те обсебят внушенията на ума и тялото.“

Така Васудева молел Кам̇са да не бъде жесток към своята току-що омъжила се сестра. Човек не трябва да бъде враждебен към никого, защото злобата и завистта са причината за страха както в този свят, така и в следващия, когато човек се изправи пред Ямара̄джа (бога на възмездието, което човек трябва да получи след смъртта). Васудева умолявал Кам̇са в името на Девакӣ, като му припомнял, че тя му е по-малка сестра. Освен това той молел в знаменателен момент – деня на женитбата. По-големите братя и сестри трябва да покровителстват по-малките като свои собствени деца. „Положението е толкова деликатно, че ако я убиеш, ще хвърлиш сянка върху доброто си име“ – заключил Васудева.

Той се опитал да умилостиви Кам̇са чрез мъдри философски наставления, но тъй като Кам̇са общувал с демони, не можел да бъде умилостивен. Поради демоничните си връзки той винаги си оставал демон, макар да бил роден в много издигнат царски род. Един демон никога не обръща внимание на добрите съвети. Той е като закоравелия престъпник: няма никаква полза да му даваш морални наставления. Така и тези, които имат демоничен или атеистичен нрав, много трудно усвояват добрите съвети, колкото и авторитетни да са те. Това е разликата между полубоговете и демоните. Тези, които приемат добрите съвети и се опитват да живеят в съответствие с тях, се наричат полубогове, а тези, които не са в състояние да ги приемат, се наричат демони. Като не постигнал успех в опитите си да усмири Кам̇са, Васудева започнал да се чуди как да защити съпругата си, Девакӣ. Когато надвисне опасност, разумният човек се опитва да я избегне по всякакъв начин. Но ако въпреки всичките усилия на разума си човек не успява да я избегне, той не носи вина. Трябва да направим всичко възможно, за да изпълним задълженията си, но ако опитите ни се провалят, трябва да знаем, че вината за това не е наша.

Васудева обмислял положението на съпругата си по следния начин: „Засега нека спася живота на Девакӣ, а по-късно, ако имаме деца, ще видя как мога да спася тях.“ Васудева решил: „Ако в бъдеще имам дете, което е в състояние да убие Кам̇са, както той си мисли, тогава и Девакӣ, и детето ще бъдат спасени, защото неведоми са пътищата на Провидението. Но сега нека по някакъв начин да спася живота на Девакӣ.“

Не може да се каже със сигурност как живото същество влиза в съприкосновение с определен вид тяло, както не може да се каже как бушуващият пожар подпалва отделните дървета в гората. Когато избухне горски пожар, огънят понякога прескача някое дърво и подпалва съседното, носен от вятъра. Така е и с живото същество: то може да изпълнява задълженията си с голямо старание и страхопочитание, но въпреки това е много трудно да узнае какво тяло ще получи в следващия си живот. Маха̄ра̄джа Бхарата изпълнявал с голяма вяра задълженията си във връзка със себепознанието, но така се случило, че се привързал към едно еленче и в следващия си живот трябвало да приеме тяло на елен.

След като размислил как да спаси съпругата си, Васудева заговорил на Кам̇са много почтително, макар че Кам̇са бил един от най-големите грешници. Понякога става така, че някоя изключително добродетелна личност като Васудева трябва да ласкае такива като Кам̇са, притежатели на всякакви пороци. Такъв е ходът на всички споразумения. Въпреки че Васудева бил дълбоко наскърбен, отстрани той изглеждал весел. Той се държал с покварения Кам̇са по този начин само заради безпощадността му. Васудева казал на Кам̇са: „Скъпи шурею, моля те, разбери: от сестра ти не те заплашва никаква опасност. Ти очакваш нещо лошо, защото чу пророчески глас от небето. Но опасността ще дойде от синовете на сестра ти, а те още не съществуват. И кой знае – в бъдеще може да ни се родят синове, но може и да не ни се родят. Затова засега ти си в безопасност. Няма причина да се боиш от сестра си. Ако тя роди синове, аз ти обещавам, че ще ти ги дам и ти ще можеш да направиш с тях каквото сметнеш за необходимо.“

Понеже знаел цената на честната дума на Васудева, Кам̇са бил убеден от доводите му. Засега той се въздържал от ужасното убийство на сестра си. Васудева се зарадвал и възхвалил решението на Кам̇са, а след това се прибрал у дома си.
След време Васудева и Девакӣ родили осем момчета и едно момиченце. Когато се родил първият им син, Васудева удържал честната си дума и веднага занесъл детето на Кам̇са. Васудева бил много прославен с честната си дума. Той искал да запази славата си. Макар че за него било много болезнено да предаде новороденото на Кам̇са, Кам̇са поел детето с голямо задоволство. И все пак постъпката на Васудева пробудила у него известно състрадание. Тази случка е много показателна. За една такава велика душа като Васудева нищо, колкото и болезнено да е то, не може да възпрепятства изпълнението на дълга ѝ. Една знаеща личност като Васудева изпълнява задълженията си, без да се колебае. А от друга страна, един демон като Кам̇са никога не се колебае да извърши някое отвратително действие. Затова е казано, че святите личности могат да изтърпят всичките бедствия в живота си, че знаещите личности изпълняват дълга си, без да чакат благоприятни за това условия, че отвратителните личности като Кам̇са са в състояние да извършат всякакви грехове, а преданите могат да пожертват всичко, за да удовлетворят Върховната Божествена Личност.

Кам̇са бил доволен от постъпката на Васудева. Той се изненадал, че Васудева удържал обещанието си, и тъй като бил доволен от него, го съжалил и му казал: „Скъпи Васудева, не беше нужно да ми носиш това дете. От него не ме заплашва нищо. Аз чух, че ще ме убие осмото дете, създадено от теб и Девакӣ. Излишно е да вземам това дете. Можеш да си го отнесеш обратно.“

Васудева се върнал вкъщи с първото си дете и макар че се радвал от поведението на Кам̇са, не му вярвал, защото знаел, че Кам̇са не може да се владее. Един атеист не може да отстоява твърдо честната си дума. Този, който не владее сетивата си, не може да е постоянен в намеренията си. Големият държавник Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита е казал: „Никога не се доверявай на дипломат или на жена.“ Тези, които са пристрастени към неограничавано от нищо сетивно наслаждение, никога не могат да бъдат честни и на тях никога не трябва да им се вярва.

Тогава при Кам̇са отишъл великият мъдрец На̄рада. Той бил научил, че Кам̇са се е смилил над Васудева и му е върнал първото дете. На̄рада имал голямо желание да ускори колкото се може повече идването на Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова съобщил на Кам̇са, че личности като Нанда Маха̄ра̄джа, всички пастири, техните съпруги и девойките във Вр̣нда̄вана и от друга страна, Васудева, баща му Шӯрасена и роднините му от рода Вр̣ш̣н̣и на династията Яду се подготвят за появяването на Бога. На̄рада предупредил Кам̇са да внимава с приятелите и доброжелателите си и с полубоговете, родени в тези семейства. Кам̇са и всичките му приятели и съветници били демони. Демоните винаги се боят от полубоговете. След като научил от На̄рада за раждането на полубоговете в тези семейства, Кам̇са незабавно станал нащрек. Той разбрал, че щом полубоговете вече са дошли, значи много скоро ще се появи Бог Виш̣н̣у. Кам̇са веднага задържал Васудева и Девакӣ и ги хвърлил в затвора.

В затвора, оковани във вериги, всяка година Васудева и Девакӣ раждали по едно момче и Кам̇са едно след друго убивал тези деца, тъй като мислел всяко от тях за инкарнация на Виш̣н̣у. Той се страхувал най-вече от осмото дете, но след посещението на На̄рада стигнал до заключението, че всяко от децата може да е Кр̣ш̣н̣а. По-добре да убие всички деца на Девакӣ и Васудева.

Не е много трудно да се разберат тези действия на Кам̇са. В световната история има много примери за царски особи, които са убивали баща, брат, приятели или цялото си семейство, за да осъществят престъпните си амбиции.

С благоволението на На̄рада Кам̇са узнал миналото си раждане. Той научил, че в предишния си живот е бил демон на име Ка̄ланеми и е бил убит от Виш̣н̣у. И понеже сега се бил родил в династията Бходжа, той бил решил да стане смъртен враг на династията Яду – в нея трябвало да се появи Кр̣ш̣н̣а и Кам̇са много се боял, че Кр̣ш̣н̣а ще го убие, както в миналото му раждане.

Най-напред Кам̇са затворил баща си Уграсена, защото той бил главният цар на династиите Яду, Бходжа и Андхака, а после завзел царството на Шӯрасена, бащата на Васудева. Кам̇са се обявил за цар на всички тези места.

Devaka davė dukrai kraičio keturis šimtus aukso girliandomis išdabintų dramblių, penkiolika tūkstančių papuoštų arklių ir tūkstantį aštuonis šimtus vežimų. Devakos paliepimu, jo dukrą lydėjo du šimtai dailių merginų. Vedybiniai kṣatriyų papročiai, kurių Indijoje laikomasi iki šiol, reikalauja, kad kṣatriyo vedybų dieną į karaliaus namus kartu su nuotaka persikeltų kelios dešimtys jaunų nuotakos draugių. Šios karalienės palydovės vadinamos tarnaitėmis, tačiau iš tiesų jos yra karalienės draugės. Šis paprotys gyvuoja nuo amžių, jo pėdsakai buvo matyti bent jau tada, kai prieš penkis tūkstančius metų žemėje apsireiškė Kṛṣṇa. Taigi kartu su žmona Vasudeva į namus parsivedė ir du šimtus dailių merginų.

Mūsų dabartinis kūnas yra tarsi susapnuotas. Kai miegodami sapnuojame, protas kuria įvairiausius dalykus. Mes matydavome auksą, matydavome kalną, ir štai, susijungus šioms dviems – kalno ir aukso – idėjoms, mes susapnuojame aukso kalną. Kartais sapnuojame, kad turime kūną, kuris gali pakilti į orą, ir tada visiškai pamirštame savo dabartinį kūną. Taip keičiasi ir mūsų fiziniai kūnai. Gavę naują kūną, užmirštame buvusį. Sapne mūsų kūnai gali būti įvairūs, tačiau nubudę visus juos pamirštame. Juk šiuos materialius kūnus sukūrė mūsų protas. Praeina šiek tiek laiko, ir ankstesniųjų savo kūnų mes jau nebeprisimename.

Negalėdamas nuraminti Kaṁsos, Vasudeva svarstė, kaipgi apginti savo žmoną Devakī. Kai gresia tikras pavojus, kiekvienam išmintingam žmogui reikia visomis išgalėmis stengtis jo išvengti. Tačiau jei žmogus neranda išeities iš pavojingos padėties netgi pasitelkęs visą savo sumanumą, kaltinti jo nederėtų. Žmogus, kad atliktų savo pareigą, turėtų daryti viską, kas įmanoma, tačiau jei paaiškėtų, kad jo pastangos bergždžios, jis dėl to nekaltas.

Kaṁsa žinojo Vasudevos garbės žodžio vertę. Vasudevos argumentai įtikino Kaṁsą, ir jis kol kas susilaikė nuo niekšybės – nežudė savo sesers. Vasudeva labai apsidžiaugė ir pagyrė Kaṁsą už jo sprendimą. Taip jis grįžo namo.