От ведическите мантри научаваме, че Върховната Божествена Личност не е длъжна да прави нищо: на тася ка̄рям̇ каран̣ам̇ ча видяте. Но ако Върховният Бог няма какво да прави, как можем да говорим за някакви негови занимания? От предишната глава става ясно, че никой не може да извършва дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Длъжни сме ясно да подчертаем, че дейностите на Бога трябва да се следват, но не и да им се подражава. Можем например да следваме съвършения семеен живот на Кр̣ш̣н̣а. Но ако някой поиска да подражава на Кр̣ш̣н̣а, разширявайки се в много форми, няма да може да постигне това. Ето защо винаги трябва да помним, че макар Бог Кр̣ш̣н̣а да е играел ролята на човешко същество, Той същевременно е запазвал положението си на Върховна Божествена Личност. Ние можем да следваме обикновените му човешки взаимоотношения със съпругите му, но не можем да му подражаваме, като се занимаваме с повече от шестнайсет хиляди жени едновременно. В заключение можем да кажем, че за да станем съвършени глави на семейство, трябва да следваме стъпките на Кр̣ш̣н̣а във всекидневните му занимания, но никога да не му подражаваме.

Бог Кр̣ш̣н̣а си лягал с шестнайсетте си хиляди съпруги, но ставал от постелята много рано, три часа преди изгрев-слънце. Природата е устроила така, че петлите да оповестяват времето бра̄хма-мухӯрта. Няма нужда от будилници – щом рано сутрин петлите закукуригат, знае се, че е време за ставане. При този звук Кр̣ш̣н̣а се надигал от постелите си, но това ранно ставане никак не се харесвало на съпругите му. Те били толкова привързани към него, че спели в обятията му и щом петлите се обадели, много се натъжавали и проклинали кукуригането им.

В градината около всеки дворец цъфтели цветовете на па̄риджа̄та. Па̄риджа̄та не е изкуствено растение. Помним, че Кр̣ш̣н̣а донесе дърветата па̄риджа̄та от рая и ги засади във всичките си дворци. Рано сутрин лекият ветрец довявал благоуханието на цветовете им и Кр̣ш̣н̣а го усещал веднага щом станел от сън. Сладкият мирис карал пчелите да жужат, а птиците нежно да чуруликат. Всички тези звуци заедно напомняли хор от изкусни певци, които отдават молитви на Кр̣ш̣н̣а. Макар че Шрӣматӣ Рукмин̣ӣдевӣ, първата царица на Бог Кр̣ш̣н̣а, знаела, че бра̄хма-мухӯрта е най-благодатният период от деня, тя се възмущавала от настъпването на бра̄хма-мухӯрта, защото не била много радостна Кр̣ш̣н̣а да я оставя сама в постелята. Въпреки неохотата ѝ Бог Кр̣ш̣н̣а ставал в същия миг, в който идвало времето бра̄хма-мухӯрта. Един съвършен глава на семейство трябва да се поучи от примера на Бог Кр̣ш̣н̣а да става рано сутрин, колкото и удобно да лежи в леглото в прегръдките на съпругата си.

След това Бог Кр̣ш̣н̣а измивал устата, ръцете и краката си и сядал да медитира върху себе си. Обаче това не означава, че ние също трябва да седнем и да медитираме върху себе си. Ние трябва да сме потопени в съзерцание върху Кр̣ш̣н̣а, Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а. Това е истинска медитация. Кр̣ш̣н̣а е самият Кр̣ш̣н̣а. Той ни е показал, че бра̄хма-мухӯрта трябва да се използва за медитация върху Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а ще бъде много доволен от такава медитация. А и ние ще изпитаме трансцендентално щастие и задоволство, ако използваме времето бра̄хма-мухӯрта, за да медитираме върху Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и да мислим за това, че Шрӣ Рукмин̣ӣдеви и Кр̣ш̣н̣а били съвършени съпрузи и показали на всички хора, че трябва да стават рано и веднага да се заемат с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Няма разлика между медитацията върху вечните форми на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а и повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. А Кр̣ш̣н̣а просто нямал друг избор, освен да медитира върху себе си. Предмет на медитация са Брахман, Парама̄тма̄ или Върховната Божествена Личност, но самият Кр̣ш̣н̣а е и трите: Той е Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н; локализираната Парама̄тма̄ е негова пълна частична експанзия, а всепроникващото сияние Брахман е собственото лъчение на трансценденталното му тяло. Затова Кр̣ш̣н̣а винаги е единен и за него няма разграничения. Това е разликата между обикновеното живо същество и Кр̣ш̣н̣а. За едно обикновено живо същество съществуват множество разграничения. То се различава от тялото си и от другите видове живи същества. Едно човешко създание се различава от другите хора и от животните. Дори в самото тяло има различни крайници. Ние имаме ръце и крака, но ръцете ни се различават от краката ни. Ръката не може да извършва дейностите на крака, нито кракът може да действа като ръка. Очите не могат да чуват като ушите, нито пък ушите могат да гледат като очите. Всички тези различия се наричат сваджа̄тӣя виджа̄тӣя.

Тези ограничения на тялото – една негова част да не може да извършва дейностите на друга – липсват при Върховната Божествена Личност. Между Бога и неговото тяло няма разлика. Той е изцяло духовен и затова между тялото и душата му не съществува материална разлика. По същия начин Той не се различава от милионите си инкарнации и пълни експанзии. Първата експанзия от Кр̣ш̣н̣а е Баладева, а от него се разширяват Сан̇карш̣ан̣а, Ва̄судева, Прадюмна и Анируддха. От Сан̇карш̣ан̣а отново се разширява На̄ра̄ян̣а, а от На̄ра̄ян̣а има втора четворна експанзия Сан̇карш̣ан̣а, Ва̄судева, Прадюмна и Анируддха. Кр̣ш̣н̣а има безброй експанзии, но всички те са едно. Кр̣ш̣н̣а има много инкарнации, например Бог Нр̣сим̇ха, Бог Глиган, Бог Риба, Бог Костенурка, но между изначалната двуръка форма на Кр̣ш̣н̣а, която наподобява човешката, и тези въплъщения на огромни животински форми няма разлика. Нито пък има някакви различия в действията на частите на тялото на Бога. Ръцете му могат да действат като крака, очите – като уши, носът му – като коя да е друга част от тялото му. За Кр̣ш̣н̣а е все едно дали се храни, слуша или пък усеща мирис. Ние, ограничените живи същества, трябва да използваме всяка част от тялото си с точно определена цел, но при Кр̣ш̣н̣а няма такова ограничение. В Брахма сам̇хита̄ е казано: ан̇га̄ни, яся сакалендрия вр̣тти – Той може да извършва дейностите на всяка своя телесна част с коя да е друга. Като изучим аналитично Кр̣ш̣н̣а и Личността му, ще стигнем до извода, че Той е пълното цяло. Затова когато медитира, Той медитира върху себе си. Когато обикновените хора медитират върху себе си, на санскритски това се нарича со 'хам и е просто подражание. Кр̣ш̣н̣а може да медитира върху себе си, защото е пълното цяло, но ние не можем да му подражаваме и да се самосъзерцаваме. Нашето тяло е едно обозначение, тялото на Кр̣ш̣н̣а не е обозначение. Тялото на Кр̣ш̣н̣а също е Кр̣ш̣н̣а. В Кр̣ш̣н̣а не съществува нищо чуждо. Всичко, което се намира в Кр̣ш̣н̣а, също е Кр̣ш̣н̣а. Следователно Той е върховното, неразрушимо и завършено битие, или Върховната Истина.

Битието на Кр̣ш̣н̣а не е относително. Всичко друго, освен Кр̣ш̣н̣а, е относителна истина, а Кр̣ш̣н̣а е Върховната Абсолютна Истина. Съществуването на Кр̣ш̣н̣а не зависи от нищо друго, освен от самия него. А нашето битие е относително. Например ние можем да виждаме само ако свети слънцето, луната или е включено електричеството. Следователно нашето зрение е относително. Относителна е и светлината на слънцето, луната и електричеството – те са светещи само защото ние ги виждаме като такива. Но при Кр̣ш̣н̣а не съществуват такива относителни зависимости. Неговите дейности не са зависими от ничие мнение и Той не се уповава на ничия помощ. Той е отвъд битието на ограниченото време и пространство и тъй като е отвъд времето и пространството, не може да бъде покрит от илюзията на ма̄я̄, чийто обсег на действие е ограничен. Във ведическата литература се казва, че Върховната Божествена Личност притежава многобройни енергии. Тъй като всички енергии са нейни еманации, те не се различават от нея. Обаче някои философи твърдят, че когато Кр̣ш̣н̣а идва, Той приема материално тяло. Но дори и да твърдим, че в материалния свят Той приема материално тяло, трябва да стигнем до извода, че щом материалната енергия не се различава от него, това тяло няма материални дейности. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Той се появява чрез собствената си вътрешна енергия а̄тма-ма̄я̄.

Кр̣ш̣н̣а се нарича Върховен Брахман, защото е причината за сътворяването, за поддържането и за разрушението. Брахма̄, Бог Виш̣н̣у и Шива са различни експанзии на тези материални качества. Върху обусловените души могат да въздействат всички материални качества, а върху Кр̣ш̣н̣а не може да се упражни такова въздействие, защото тези качества са едновременно различни и неразлични от него. Самият Кр̣ш̣н̣а е просто сач-чид-а̄нанда-виграха, вечна форма на блаженство и знание, и заради неимоверното си величие Той е наречен Върховен Брахман. Когато съзерцава Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н, Той размишлява единствено върху себе си, а не върху нещо отвъд себе си. Обикновените живи същества не могат да подражават на тази медитация.

След съзерцанието си рано сутрин Богът редовно се къпел с чиста светена вода. След това си обличал чисти дрехи, намятал се с халат и се заемал с всекидневните религиозни обреди. Първото от многобройните му религиозни задължения било да принася жертвоприношения в огъня и беззвучно да повтаря мантрата Га̄ятрӣ. Като съвършен глава на семейство, Бог Кр̣ш̣н̣а точно извършвал всички необходими религиозни обреди. Щом се появяло слънцето, Богът отдавал определени молитви на слънчевия бог. Слънчевият бог и другите полубогове, споменати във ведическите писания, са описвани като различни крайници от тялото на Бог Кр̣ш̣н̣а и семейните са длъжни да отдават почитания на тях, на великите мъдреци и на прадедите.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че в този свят Богът няма никакви задължения. И при все това Той постъпва досущ като обикновен човек, който води образцов живот в материалния свят. В съответствие с ведическите правила Богът отдавал почитания на полубоговете. Ритуалът, чрез който се обожават полубоговете и прадедите, се нарича тарпан̣а, или „този, който доставя удоволствие“. Прадедите ни може да са взели тела на друга планета, но като извършваме тарпан̣а, те ще бъдат много щастливи, където и да са. Дълг на семейните е да правят роднините си щастливи, а като следват тарпан̣а, могат да направят щастливи и прадедите си. Като съвършен и образцов глава на семейство Бог Кр̣ш̣н̣а следвал тази тарпан̣а и отдавал смирените си почитания на старейшините на рода.

Следващото му задължение било да дава крави на бра̄хман̣ите като милостиня. Бог Кр̣ш̣н̣а им подарявал не по-малко от тринайсет хиляди и осемдесет и четири крави. Всички били украсени с копринени плащове и бисерни гердани, рогата им били позлатени, а копитата – посребрени. Те имали много мляко, защото скоро били родили първите си теленца, били много кротки и спокойни. Наред с кравите Кр̣ш̣н̣а давал на бра̄хман̣ите и красиви копринени дрехи, по една еленова кожа за всеки и достатъчно количество сусамови семена. Богът е широко известен като го-бра̄хман̣а-хита̄я ча, което означава, че първото му задължение е да осигури благосъстоянието на кравите и на бра̄хман̣ите. Затова Той подарявал на бра̄хман̣ите крави, отрупани с пищни украшения. След това, с мисли за добруването на всички живи същества, Той докосвал редица благотворни неща – мляко, мед, пречистено масло, злато, скъпоценни камъни и огън. Макар че със съвършеното си трансцендентално тяло Богът сам по себе си е много красив, Той се обличал в жълти дрехи и си слагал огърлица от камъни Каустубха. Той носел гирлянди от цветя, намазвал тялото си с балсам от сандалово дърво и си слагал и различни други накити. Казано е, че поставени върху трансценденталното тяло на Бога, самите накити се разкрасявали. След това Богът поглеждал мраморните статуи на кравата и теленцето и посещавал храмовете на Бога или на полубогове като Шива. Всяка сутрин преди да се нахранят, много бра̄хман̣и идвали да видят Върховния Бог. Те винаги идвали с голямо нетърпение и Той ги посрещал сърдечно.

Следващото му задължение било да удовлетвори всички хора от всички касти – и от града, и в двореца. Той ги правел щастливи, като изпълнявал различните им желания, и много се радвал на щастието им. Той раздавал цветните гирлянди, бетеловите ядки, сандаловия балсам и другите благоуханни балсами, които му подарявали. Най-напред той дарявал бра̄хман̣ите и възрастните си роднини, след това цариците, после министрите и останалото използвал за себе си. Щом приключел с всичките си задължения и с всекидневните си дейности, идвал колесничарят му Да̄рука с прекрасната му колесница. Той заставал пред Бога с допрени длани, показвайки, че колесницата вече е готова, и Богът излизал от двореца, за да отпътува. След това, съпровождан от Уддхава и Са̄тяки, потеглял досущ като слънчевия бог, който се появява сутрин с колесницата си и разпръсква ослепителните си лъчи. Когато Богът напускал дворците си, всички царици го изпращали с поглед и му махали с изящните си ръце. Богът отвръщал на поздрава им с усмивка, която така притегляла сърцата им, че те силно страдали от раздялата с него.

След това Богът отивал в съвещателната сграда, наречена Судхарма̄. Навярно помните, че тя бе взета от райските планети и след това бе поставена в Два̄рака̄. Нейна особеност било, че всеки, който влизал вътре, се освобождавал от шестте вида материални страдания: глад, жажда, оплаквания, илюзия, старост и смърт. Това са мрежите на материалното съществуване и докато човек се намирал в сградата Судхарма̄, те не можели да го докоснат. Богът се сбогувал във всички шестнайсет хиляди дворци, отново ставал един и влизал в Судхарма̄ заедно с шествието от останалите Я̄дави. След влизането си Той сядал на царския трон, поставен на висок подиум, и всички виждали бляскавите лъчи на трансценденталното му сияние. Сред великите герои на династията Яду Кр̣ш̣н̣а приличал на кръглата луна, обградена от другите светила в небето. В тази сграда имало опитни шутове, танцьори, музиканти и балерини и щом Богът седнел на трона си, те започвали номерата си, за да му доставят удоволствие и да му създадат приятно настроение. Отначало излизали шутовете, чиито шеги разсмивали и ободрявали Бога и придружителите му. После актьорите изигравали ролите си, а след това балерините показвали танцовото си изкуство. Всички номера от представлението се съпровождали от ударите на барабаните мр̣дан̇га и от звуците на вӣн̣а̄, флейти и звънци, следвани от па̄кхвадж, друг вид барабан. Към този мелодичен хор се присъединявали съзвучните гласове на раковините. Пеели изкусни певци, наречени сӯти и ма̄гадхи, а останалите показвали танцовите си способности. По този начин като предани, те отдавали смирените си молитви на Върховната Божествена Личност. Понякога присъстващите учени бра̄хман̣и пеели ведически химни и ги обяснявали на слушателите, докъдето се простирали познанията им, а друг път някои от тях разказвали исторически случки за известни царе от древността. Богът и придружителите му ги слушали с голямо удоволствие.

Веднъж пред портите на съвещателната сграда се появил човек, когото никой от събралите се не познавал, но с разрешението на Бог Кр̣ш̣н̣а пазачът го пуснал да влезе. Пазачът получил заповед да го доведе при Бога и човекът дошъл, за да отдаде смирените си почитания с допрени пред гърдите си длани. Когато цар Джара̄сандха завладял всички останали царства, много царе не пожелали да сведат покорно глави пред него. Всички те, на брой двайсет хиляди, били пленени и затворени от него. Човекът, когото пазачът довел при Бог Кр̣ш̣н̣а, бил техен пратеник. След като се представил както бил редът, човекът започнал да описва положението:

„О, Господи, Ти си вечната форма, изпълнена с трансцендентално блаженство и знание. Затова си отвъд обсега на умозрителните разсъждения или словесните описания на материалистите в този свят. Личностите, които напълно са се отдали на лотосовите Ти крака, могат да осъзнаят една малка частица от великолепието Ти и благодарение на милостта Ти се освобождават от всички материални тревоги. О, Господи, аз не съм такава отдадена душа. Аз все още се намирам сред двойственостите и илюзията на материалното битие. Дойдох да се подслоня при лотосовите Ти крака, защото се боя от повтарянето на раждането и смъртта. О, Господи, смятам, че има много живи същества като мен, които вечно са заплетени в плодоносните дейности и последиците им. Те не са склонни да следват наставленията Ти и да отдават предано служене, макар че то радва сърцето и е най-благодатно за съществуването ни. Напротив, те се противопоставят на живота в Кр̣ш̣н̣а съзнание и скитат из трите свята, тласкани от илюзорната енергия на материалното съществувание.

О, Господи, кой може да измери милостта Ти и могъщите Ти дейности? Ти постоянно присъстваш като непреодолимата сила на вечното време и осуетяваш изпълнението на неизчерпаемите желания на материалистите, които толкова пъти са се обърквали и разочаровали. Затова отдавам смирените си почитания на теб, вечното време. О, Господи, Ти си собственик на всички светове и си дошъл с пълната си експанзия Бог Балара̄ма. Вече е казано, че с появяването си в тази инкарнация Ти целиш да защитиш вярващите и да унищожиш злодеите. Ако е така, как тогава е възможно злодеи като Джара̄сандха да се опълчват срещу властта Ти и да ни поставят в такива отчайващи условия за живот? Това много ни озадачава. Не можем да проумеем как е възможно да става така. Може би на Джара̄сандха му е наредено да ни тормози заради миналите ни прегрешения? Но от разкритите писания сме чували, че всеки, който се отдаде в твоите лотосови крака, става недосегаем за последиците от греховния си живот. Ето защо всички затворени царе ме изпращат да Ти предам, че ние с цялото си сърце приемаме подслон при теб и се надяваме да ни дадеш пълна закрила. Ние достигнахме до верния извод в живота си. Царското ни положение не е нищо друго, освен награда за миналите ни добри дейности, както страданията ни в плен на Джара̄сандха са следствие от миналите ни неблагочестиви постъпки. Сега осъзнаваме, че последиците и на благочестивите, и на неблагочестивите дела са временни и в този обусловен живот никога няма да бъдем щастливи. Проявните форми на материалната природа ни дават материално тяло и заради това сме изпълнени с безпокойство. Материалният живот означава просто да носиш бремето на това мъртво тяло. Вследствие на плодоносните си дейности ние сме станали като товарни животни, които мъкнат тези тела, и принуждавани от обусловения живот, сме се отказали от блажения живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Сега разбираме, че сме най-големите глупаци. Заради невежеството си ние сме се заплели в мрежите на материалните последици. Затова дойдохме да се подслоним при твоите лотосови крака, които могат незабавно да унищожат всички следствия от плодоносните дейности и да ни освободят от замърсяването на материалните горчивини и наслади.

О, Господи, ние вече сме души, отдали се в лотосовите Ти крака, затова можеш да ни освободиш от капана на плодоносните дейности, задействан от Джара̄сандха. О, Господи, Ти знаеш, че Джара̄сандха притежава силата на десет хиляди слона и затова успя да ни плени, както лъвът вкаменява с погледа си стадото овце. О, Господи, Ти вече се сражава с Джара̄сандха в осемнайсет последователни битки и седемнайсет пъти надви нечуваната му сила. Но в осемнайсетото сражение Ти показа човешко поведение и външно излезе, че си победен. О, Господи, ние добре знаем, че Джара̄сандха никога не би могъл да те победи, защото твоето могъщество, сила, запаси и власт са неограничени. Никой не може да се изравни с теб или да те надмине. Привидното поражение в осемнайсетата битка с Джара̄сандха не бе нищо друго, освен проява на човешко поведение. За жалост, глупавият Джара̄сандха не можа да разбере хитростта Ти и оттогава страшно се е възгордял с материалното си могъщество и позиции. Той ни затвори, защото знаеше добре, че като твои предани, ние сме подчинени на властта Ти.

Вече Ти описах окаяното ни положение и Ти, Господи, можеш да обмислиш и да направиш каквото поискаш. Като пратеник и представител на всички затворени царе аз предадох съобщението си и Ти изложих молбите ни. Всички царе горят от желание да те видят, за да могат лично да се отдадат в лотосовите Ти крака. О, Господи, бъди милостив към тях и направи нещо за бъдещето им.“

Точно когато пратеникът на пленените царе излагал молбата им пред Бога, пристигнал великият мъдрец На̄рада. Косите му блестели като злато, защото бил велик светец. Той влязъл в съвещателната сграда досущ като слънчевия бог. Бог Кр̣ш̣н̣а е обожаваният господар дори на Брахма̄ и Шива, но щом видял, че пристига На̄рада, веднага се изправил с министрите и помощниците си, за да посрещне великия мъдрец и да му отдаде с наведена глава смирените си почитания. Великият мъдрец На̄рада седнал удобно и Бог Кр̣ш̣н̣а го обожавал с всички необходими предмети, както подобава при посрещането на свята личност. Докато се стараел да удовлетвори На̄рададжӣ, Бог Кр̣ш̣н̣а изговорил следните слова с ласкавия си и непринуден глас:

„Скъпи мъдрецо сред полубоговете, мисля, че вече всичко в трите свята е наред. Ти притежаваш съвършената способност да пътуваш навсякъде из космоса – в горните, средните и низшите планетарни системи на тази вселена. За наше щастие, когато те срещаме, лесно можем да научаваме от твоя светлост всички новости в трите свята, защото в космическото проявление на Върховния Бог няма нищо, което да е останало скрито за теб. Ти знаеш всичко и затова бих искал да те запитам добре ли са Па̄н̣д̣авите и какво възнамерява да прави сега цар Юдхиш̣т̣хира. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш какви са плановете им?“

Великият мъдрец На̄рада отвърнал следното: „О, Господи, Ти спомена космическото проявление, сътворено от Върховния Бог, но аз знам, че Ти си всепроникващият създател. Енергиите Ти са толкова необятни и непроницаеми, че дори могъщи личности като Брахма̄, владетеля на тази вселена, не могат да измерят нечуваното Ти могъщество. О, Господи, чрез загадъчната си мощ Ти се намираш във всяко сърце като Свръхдуша, както огънят се намира у всеки, но никой не може да го види направо. В обусловения живот всяко живо същество е подвластно на трите проявни форми на материалната природа. Затова то не може да види вездесъщото Ти присъствие с материалните си очи. Но благодарение на милостта Ти аз много пъти съм виждал действието на необяснимата Ти сила и затова не съм изненадан, че ме питаш за новини от Па̄н̣д̣авите, макар всичко да Ти е добре известно.

О, Господи, с непроницаемите си енергии Ти сътворяваш това космическо проявление, поддържаш го и отново го разрушаваш. Само благодарение на необяснимото Ти могъщество този материален свят изглежда действителен, макар че е сянка на духовния. Никой не може да разбере какво замисляш да направиш в бъдеще. Що се отнася до мен, мога само отново и отново да Ти отдавам смирените си почитания. Този, който гледа на знанието от позицията на тялото, е подтикван от материални желания. Така той си осигурява едно след друго нови и нови материални тела в поредицата от раждане и смърт. Обсебени от тази представа за битието, живите същества не знаят как да излязат от клетката на материалното тяло. От безпричинна милост, о, Господи, Ти идваш, за да покажеш многообразните си трансцендентални забавления, сияещи и пълни със слава. Затова аз нямам друг избор, освен да Ти отдам смирените си почитания.

О, Господи, Ти си върховният Парамбрахман и забавленията Ти на човешко същество са пореден умел ход, както в пиеса, където актьорът играе роли, различни от истинската му същност. Ти попита за Па̄н̣д̣авите, твоите братовчеди, в ролята на техен доброжелател, затова аз ще Ти разкрия намеренията им. Моля, изслушай ме.

Най-напред ще Ти кажа, че цар Юдхиш̣т̣хира притежава всички материални богатства, които могат да се получат на Брахмалока, най-висшата планета. Той не се стреми към още великолепие и разкош, но за да има възможност да общува с теб и да Ти достави удоволствие, иска да извърши жертвоприношенията Ра̄джасӯя. Цар Юдхиш̣т̣хира е толкова богат, че е постигнал всички богатства на Брахмалока още на тази земна планета. Той е напълно удовлетворен и не се нуждае от нищо повече. Той има всичко, но сега иска да те обожава, за да спечели безпричинната Ти милост. И аз се осмелявам да те помоля да изпълниш желанията му. О, Господи, на тези велики жертвоприношения, извършвани от цар Юдхиш̣т̣хира, ще присъстват всички полубогове и най-прочутите царе на света.

О, Господи, Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност. Този, който Ти служи предано чрез предписаните начини на слушане, възпяване и помнене, се пречиства от замърсяванията на проявните форми на материалната природа, а какво да говорим за този, който има възможност да те види и наистина да те докосне. О, Господи, Ти си въплъщение на всичко благодатно. Трансценденталното Ти име и слава са се разнесли надлъж и нашир, сред горните, средните и низшите планети на тази вселена. Трансценденталните води, които мият нозете Ти във висшите планетарни системи, се наричат Манда̄кинӣ, в низшите – Бхогаватӣ, а в земната планетарна система са известни като Ганг. Тези свещени трансцендентални води текат из цялата вселена и пречистват всичко, до което се докоснат.“

Малко преди великият мъдрец На̄рада да пристигне в съвещателната сграда Судхарма̄ в Два̄рака̄, Бог Кр̣ш̣н̣а и министрите му обсъждали как да нападнат царството на Джара̄сандха. Те обсъждали този въпрос много задълбочено и затова предложението на На̄рада Бог Кр̣ш̣н̣а да отиде в Хастина̄пура за Ра̄джасӯя, великото жертвоприношение на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, не им допаднало много. Бог Кр̣ш̣н̣а можел да разбере намеренията на придружителите си, защото Той управлява дори Брахма̄. Кр̣ш̣н̣а с усмивка казал на Уддхава, за да ги успокои: „Скъпи Уддхава, ти си ми вечен приятел и доброжелател. Затова искам да видя всичко през твоите очи – знам, че съветът ти винаги е бил справедлив. Вярвам, че съвършено добре разбираш положението. Затова искам твоето мнение. Какво трябва да направя? Аз имам вяра в теб и ще направя това, което ми препоръчаш.“ Уддхава знаел, че макар Бог Кр̣ш̣н̣а да постъпва като обикновен човек, на него му е известно всичко – минало, настояще и бъдеще. Но тъй като Богът желаел да се посъветва с него, Уддхава започнал да говори и така да може да отдаде някакво служене на Бога.