Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 8.25
Деванагари
धूमो रात्रिस्तथा कृष्ण: षण्मासा दक्षिणायनम् ।
तत्र चान्द्रमसं ज्योतिर्योगी प्राप्य निवर्तते ॥ २५ ॥
तत्र चान्द्रमसं ज्योतिर्योगी प्राप्य निवर्तते ॥ २५ ॥
Стих
дхӯмо ра̄трис татха̄ кр̣ш̣н̣ах̣
ш̣ан̣-ма̄са̄ дакш̣ин̣а̄янам
татра ча̄ндрамасам̇ джьотир
йогӣ пра̄пя нивартате
ш̣ан̣-ма̄са̄ дакш̣ин̣а̄янам
татра ча̄ндрамасам̇ джьотир
йогӣ пра̄пя нивартате
Дума по дума
дхӯмах̣ — дим; ра̄трих̣ — нощ; татха̄ — също; кр̣ш̣н̣ах̣ — двете седмици, през които Луната намалява; ш̣ат̣-ма̄са̄х̣ — шестте месеца; дакш̣ин̣а-аянам — когато Слънцето пътува на юг; татра — там; ча̄ндрамасам — лунната планета; джьотих̣ — светлината; йогӣ — мистикът; пра̄пя — като достига; нивартате — се връща.
Превод
Мистикът, напускащ този свят през нощта и в мъгла, през двете седмици, когато луната намалява, или през шестте месеца, когато слънцето пътува на юг, достига Лунната планета, но след това отново се връща.
Пояснение
В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Капила Муни посочва, че хората, които на Земята са опитни в плодоносните дейности и в жертвоприношенията, след смъртта си отиват на Луната. Тези издигнати души живеят на Луната около десет хиляди години (по изчисленията на полубоговете) и се наслаждават на живота, като пият сома-раса. Но накрая се връщат на Земята. Това означава, че на Луната има по-висши живи същества, макар те да не могат да бъдат възприети с грубите сетива.