ТЕКСТ 26
TEXT 26
Текст
Text
вартама̄на̄ни ча̄рджуна
бхавиш̣я̄н̣и ча бхӯта̄ни
ма̄м̇ ту веда на кашчана
vartamānāni cārjuna
bhaviṣyāṇi ca bhūtāni
māṁ tu veda na kaścana
Дума по дума
Synonyms
веда – зная; ахам – Аз; саматӣта̄ни – минало; вартама̄на̄ни – настояще; ча – и; арджуна – о, Арджуна; бхавиш̣я̄н̣и – бъдеще; ча – също; бхӯта̄ни – всички живи същества; ма̄м – мен; ту – но; веда – знае; на – не; кашчана – никой.
veda — kenne; aham — Ich; samatītāni — vollständig vergangen; vartamānāni — gegenwärtig; ca — und; arjuna — o Arjuna; bhaviṣyāṇi — zukünftig; ca — auch; bhūtāni — alle Lebewesen; mām — Mich; tu — aber; veda — kennt; na — nicht; kaścana — jemand.
Превод
Translation
О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава.
O Arjuna, als die Höchste Persönlichkeit Gottes weiß Ich alles, was in der Vergangenheit geschah, alles, was in der Gegenwart geschieht, und alles, was sich in der Zukunft ereignen wird. Ich kenne auch alle Lebewesen, doch Mich kennt niemand.
Пояснение
Purport
Тук е поставен въпросът за личностното и безличностното. Ако Кр̣ш̣н̣а, формата на Върховния Бог, беше ма̄я̄, материална, както мислят имперсоналистите, тогава подобно на живото същество Той би трябвало да сменя тялото си и да забравя всичко за миналия си живот. Никой в материално тяло не може да си припомни миналия живот, не може да предскаже бъдещия си живот, нито развръзката на настоящия. Той не знае какво се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Без пречистване от материалното замърсяване не може да се узнае миналото, настоящето и бъдещето.
ERLÄUTERUNG: Hier wird die Frage der Persönlichkeit und Unpersönlichkeit eindeutig geklärt. Wenn die Form Kṛṣṇas, der Höchsten Persönlichkeit Gottes, māyā, materiell, wäre, wie die Unpersönlichkeitsanhänger meinen, dann würde Er, wie das Lebewesen, Seinen Körper wechseln und alles aus Seinem vergangenen Leben vergessen. Jemand, der einen materiellen Körper hat, kann sich nicht an sein vergangenes Leben erinnern, und er ist auch nicht in der Lage, das Ergebnis seines gegenwärtigen Lebens oder sein zukünftiges Leben vorauszusagen; deshalb kennt er weder die Vergangenheit noch die Gegenwart, noch die Zukunft. Solange man von der materiellen Verunreinigung nicht frei ist, kann man Vergangenheit, Gegenwart und Zukunft nicht kennen.
Бог Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че за разлика от обикновеното човешко същество Той съвършено знае какво се е случило в миналото, какво се случва в настоящето и какво ще се случи в бъдеще. В четвърта глава научихме, че Кр̣ш̣н̣а си спомня как преди милиони години е напътствал Вивасва̄н, бога на Слънцето. Кр̣ш̣н̣а познава всички живи същества, защото се намира в сърцата им като Свръхдуша. Но въпреки присъствието му във всяко живо същество и битието му на Върховна Божествена Личност неинтелигентните дори ако осъзнаят безличностния Брахман, не могат да разберат Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Личност. Без съмнение трансценденталното тяло на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не е тленно. Той е като слънцето, а ма̄я̄ – като облак. В материалния свят виждаме, че има слънце, облаци, различни звезди и планети. Временно облаците могат да покрият небето, но това покривало е привидно, само за ограниченото ни зрение. Слънцето, Луната и звездите всъщност не са покрити. По същия начин и ма̄я̄ не може да покрие Върховния Бог. С помощта на вътрешната си енергия Той остава скрит за неинтелигентните. Както се твърди в трети стих на тази глава, измежду милионите хора някои се опитват да постигнат съвършенство в човешката форма на живот, а сред хилядите съвършени единици могат да разберат Бог Кр̣ш̣н̣а. Дори някой да е постигнал съвършенство чрез осъзнаване на безличностния Брахман или локализираната Парама̄тма̄, той не може да разбере Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ако не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Śrī Kṛṣṇa sagt im vorliegenden Vers eindeutig, daß Er, im Gegensatz zu den gewöhnlichen Menschen, alles weiß, was in der Vergangenheit geschah, was in der Gegenwart geschieht und was in der Zukunft noch geschehen wird. Im Vierten Kapitel haben wir gesehen, daß Śrī Kṛṣṇa Sich daran erinnert, Vivasvān, den Sonnengott, vor Millionen von Jahren unterwiesen zu haben. Kṛṣṇa kennt jedes Lebewesen, weil Er Sich als Überseele im Herzen eines jeden befindet. Aber obwohl Kṛṣṇa als die Höchste Persönlichkeit Gottes erscheint und Sich auch im Herzen eines jeden Lebewesens als Überseele befindet, können Ihn die unintelligenten Menschen nicht als die Höchste Person erkennen, selbst wenn sie in der Lage sind, das unpersönliche Brahman zu erkennen. Śrī Kṛṣṇas transzendentaler Körper ist zweifellos nicht vergänglich. Kṛṣṇa ist genau wie die Sonne, und māyā ist wie eine Wolke. In der materiellen Welt sehen wir die Sonne, die Wolken und verschiedene Sterne und Planeten, und manchmal kommt es vor, daß die Wolken für eine gewisse Zeit den gesamten Himmel bedecken. Diese Bedeckung bezieht sich jedoch nur auf unsere begrenzte Sicht, denn die Sonne, der Mond und die Sterne können nicht wirklich bedeckt werden. Ebenso kann auch māyā den Höchsten Herrn nicht bedecken; vielmehr entzieht Er Sich durch Seine innere Energie der Sicht der unintelligenten Menschenklasse. Wie im dritten Vers dieses Kapitels erklärt wird, versuchen unter Millionen und Abermillionen von Menschen nur einige wenige, in der menschlichen Lebensform vollkommen zu werden, und von vielen Tausenden solcher Menschen, die die Vollkommenheit erreicht haben, kann kaum einer Śrī Kṛṣṇa in Wahrheit verstehen. Selbst wenn man in der Erkenntnis des unpersönlichen Brahman oder des lokalisierten Paramātmā die Vollkommenheit erreicht hat, ist es einem unmöglich, die Höchste Persönlichkeit Gottes, Śrī Kṛṣṇa, zu verstehen, ohne Kṛṣṇa-bewußt zu sein.